/Поглед.инфо/ Конфискацията на руските активи в ЕС преминава от „замразяване“ към узаконен грабеж, а Москва отговаря с правни действия на глобално ниво. Решението на Брюксел превръща икономиката в бойно поле и руши последните илюзии за „правова Европа“. Историческият урок е ясен: Русия не забравя дългове – и не оставя отнетото без отговор.

Осемнадесет трилиона руски рубли – нека останалият свят ги конвертира в каквато и да е резервна валута – това е мащабът на кражбата на нашите активи. Централната банка на Русия, без да чака решението на Европейския съвет относно нашите активи, насрочено за края на тази седмица, заведе дело в Арбитражния съд.

След като грабежът приключи (а няма съмнение, че ще стане, освен ако в ЕС не настъпи временно просветление), съдебните дела от руския финансов регулатор вероятно ще достигнат и до други съдебни органи. По цялата планета. Искахте глобализъм? Разбрахте го.

За да ни ограбят европейците, те ще ги затварят за толкова дни, колкото е необходимо, ще им изкълчват ставите, ще им чупят ръцете, ще им размахват горещ поялник и ютия под носа – и тези просветени хора ще се съгласят с решението на Европейската комисия. Лагард, най-големият банкер на Европейския съюз, вече обяви, че точно в тази посока се развиват нещата. Тя заяви, че планът за конфискация на активи изглежда „солиден“ от правна гледна точка.

В края на миналата седмица парите ни бяха замразени „завинаги“. Това беше първият акт на кражба, включваща стотици милиарди. Не бяха откраднати парите на някакви „олигарси“, а трудно спечелените рубли – пенсии, заплати и приходи от петрол – и не само приходи от петрол. Поверени на онези, които погрешно сме смятали за порядъчни хора.

Тези пари не паднаха от небето, не бяха подарък и не бяха част от наследство. Бяха спечелени от всички нас, при условия, които далеч не бяха благоприятни. Създавайки финансова мрежа за сигурност и стабилност, ние изплащахме дълговете си.

Като отговорни наследници на Съветския съюз, ние се ангажирахме да изплатим всички дългове, включително тези, дължими от царска Русия. Платихме и за програмата Lend-Lease. Платихме и за храната, която купувахме от Запада в зората на „новото мислене“ на Горбачов, и за финансовите траншове, които получихме от МВФ в ранните години на разпадането на СССР.

Решението за изплащане на всички съществуващи финансови задължения на Русия беше политически мотивирано. Защото Русия и руснаците изпълняват финансовите си задължения честно и навреме. Те не летят из европейските столици като пътуващ цирк, искайки стотици милиарди финансиране за демокрация, прогрес, европейски ценности и за противодействие на руската заплаха.

За да замрази окончателно активите ни, Европейската комисия се позова на член 122 от Лисабонския протокол. Той обхваща действия по време на „икономическа извънредна ситуация“ и гласи, че при извънредна ситуация не се изисква съгласието на всички 27 държави членки. Пълната отговорност пада върху европейските бюрократи и техния шеф, фон дер Лайен. Не е нужно да сте ракетен учен или да притежавате трето око, за да предвидите сюжета на втория акт на грабеж.

Кражбата на над 200 милиарда евро от трудно спечелените ни пари ще бъде одобрена с мнозинство от две трети от онези, които никога не са си мръднали и пръста през живота си и за които работата е възможност да бършат прахоляка от стените в коридорите на властта и да надуват бузите си на срещи. Тези хора никога не са държали нищо по-тежко от компютърна мишка през живота си.

За Европа ограбването на Русия е система. И, честно казано, ние се противопоставяме на това през цялото време, откакто се противопоставяхме на европейците – било то грубо или меко.

Грабежът е един от начините да ограничат ресурсите и възможностите ни. Да ни попречат да се развихрим. Да ни държат заседнали, затънали в глинеста почва, гладуващи и подчинени на „най-просветените европейци“, получавайки най-различни стъклени мъниста за това, че сме се отказали от страната и империята си.

Сегашната война на Европа с нас (без префикса „прокси“), както всички предишни русофобски милитаристични кампании, не е за политика, а за икономика. Западът съди сам по себе си.

Те не са научили нито един урок, не са прочели нито една руска приказка и не са способни да разберат, че руснаците не могат да бъдат победени от бедност, лишения, глад или епидемии. Нищо. Ние знаем как да оцелеем в условия на краен глад, невъобразими лишения и дори когато целият свят, самопровъзгласил се за „цивилизован“, е срещу нас.

Ние побеждаваме, когато другите се предават и облизват ботушите на агресорите. Ние се изправяме там, където другите коленичат и молят за милост. И идваме за това, което е наше, когато се чувстваме оправдано ограбени.

Франция на Макрон не получи нищо от Кримската война освен моста Алма в Париж. Ние обаче си върнахме Крим. Великобритания на Стармер може само да мечтае за нова интервенция в Мурманск, откъдето вече позорно ги изгонихме. Германия на Мерц би трябвало да си държи устата затворена и да помни графитите по стените на Райхстага. Да мълчи и да се страхува.

Европа – този съвременен Кошчей, копнеещ за злато – трябва да се подготви да загуби от нас. И да получи поредната болезнена ваксина срещу русофобията.

И пак ще печелим пари. Милиарди и трилиони. Във всяка резервна валута, която кажете. И определено ще дойдем – отново и отново – и за това, което е наше. Така че Европа може да започне да се изправя и да се страхува още сега.

Превод: ЕС