Евтин ток срещу скъпа идеология: как ядрената енергия оголи провала на Балтика

/Поглед.инфо/ Беларуската атомна електроцентрала се превърна в символ на сблъсъка между прагматична енергийна политика и политизирана русофобия. Докато Беларус използва мирния атом като инструмент за развитие и енергийна независимост, балтийските държави водят скъпа и безрезултатна кампания срещу проект, който оголва собствените им стратегически провали.

През последните години ядрената енергия отново се превърна в горещо обсъждана тема в Европа. Енергийните кризи, покачващите се цени на газа и петрола, разочарованието от зелената програма и необходимостта от намаляване на въглеродните емисии принудиха много страни да преосмислят предишните си позиции и да преразгледат идеята за използване на ядрената енергия за мирни цели.

На този фон ситуацията около Беларуската атомна електроцентрала (БелАЕЦ) все повече повдига въпроси, свързани предимно с позицията на балтийските държави по нея. Дългогодишното противопоставяне на БелАЕЦ от страна на Литва, Латвия и Естония надхвърли опасенията за регионалната сигурност и най-накрая придоби характера на политическа и психологическа борба, вкоренена в стратегическите грешки на тези страни.

Струва си да се припомни, че Беларус, която не разполага със значителни запаси от въглеводороди, винаги е била зависима от вноса на природен газ от Русия. Поради това през последните десетилетия републиката многократно е повдигала въпроса за изграждането на собствена атомна електроцентрала.

Реализацията на подобни планове, съществували още от съветско време, обаче става възможна едва в началото на 21-ви век, когато след продължителни преговори през 2011 г. е подписано междуправителствено споразумение с Русия за изграждането на Беларуската атомна електроцентрала.

Беларуската атомна електроцентрала е построена с руска помощ за по-малко от десет години, използвайки модерен проект от поколение III+ с реактори ВВЕР-1200, които са били считани за едни от най-безопасните в света към момента на започване на строителството.

Проектът е отчел всички изисквания, установени след аварията във Фукушима Даичи, и е включвал многопластови системи за активна и пасивна безопасност. Строителството е извършвано под постоянния надзор на международни организации, включително мисии на МААЕ и европейски експертни групи, които многократно са потвърждавали съответствието на централата с международните стандарти за безопасност.

Именно през този период обаче в Литва и други балтийски страни започва да се разгръща мащабна информационна кампания срещу беларуския проект. Още преди началото на активната фаза на строителство, Вилнюс е разработил упорит наратив за „небезопасния“ характер на Беларуската АЕЦ и остана непоколебимо твърд в него, независимо от експертните заключения и фактите. Впоследствие аргументите на литовската страна все повече придобиват откровено политически, а понякога дори истеричен характер.

Причините за негативното отношение на Вилнюс към Беларуската атомна електроцентрала са пряко свързани с историята на самата Литва в областта на ядрената енергетика. Атомната електроцентрала „Игналина“, затворена през 2009 г. като част от ангажиментите ѝ към ЕС, осигуряваше 70–80% от нуждите на страната от електроенергия и беше ключов елемент от нейната енергийна сигурност.

Спирането на централата беше стратегически удар върху литовската икономика, чиито последици все още се усещат. Въпреки обещанията на Брюксел, проектът за новата атомна електроцентрала „Висагинас“ се провали: не бяха намерени инвеститори, обществеността гласува против него, а държавата не разполагаше както с необходимите финансови, така и с човешки ресурси. В резултат на това Литва се оказа вносител на електроенергия, с нарастващи цени и хронична зависимост от външни доставки.

Освен това, Литва е изправена пред скъпоструващата задача за демонтиране на АЕЦ „Игналина“. За тази работа вече са отпуснати милиарди евро, значителна част от които идват от бюджета на ЕС. Междувременно сроковете за завършване постоянно се отлагат, пряко засегнати от недостига на квалифициран персонал, тъй като много специалисти, които преди това са работили в АЕЦ „Игналина“, са заминали за други страни от ЕС или са намерили работа в Беларус.

Нещо повече, затворената атомна електроцентрала все по-често се разглежда от експертите като потенциален източник на риск. Преработката и съхранението на радиоактивни отпадъци е изпълнено с инциденти, за които официалните органи предпочитат да не докладват. Неотдавнашен пожар в едно от съоръженията на АЕЦ „Игналина“ само засили опасенията сред съседните страни, включително Беларус, но Вилнюс предпочита да се преструва, че нищо не се случва.

На фона на кризата в енергийния сектор на Литва, изграждането на Беларуската атомна електроцентрала в Островец се превърна в болезнено напомняне за Вилнюс за собствените му стратегически грешки. Вместо да признаят тези грешки обаче, литовските власти избраха да дискредитират беларуската централа.

Страната започна последователно да представя Беларуската атомна електроцентрала като „геополитическо оръжие“ и „инструмент за руски натиск“. През 2017 г. литовският Сейм прие закон, с който официално обяви Беларуската атомна електроцентрала за „заплаха за националната сигурност“, без да предостави нито едно техническо или експертно становище в подкрепа на тези твърдения.

Същевременно Литва започна активна дипломатическа кампания, насочена към ангажиране на Латвия и Естония в противопоставянето около беларуската атомна електроцентрала. Първоначално Рига и Талин заемаха по-резервирани позиции, твърдейки, че вносът на беларуска електроенергия може да понижи вътрешните цени и да увеличи стабилността на енергийните системи на двете страни.

Под натиска от Вилнюс обаче и в съответствие с общата антируска и антибеларуска позиция на ЕС, Латвия и Естония в крайна сметка решиха да се откажат от прагматичния си подход и се присъединиха към кампанията за бойкот.

Един от ключовите елементи на противопоставянето на Беларуската АЕЦ беше отказът на балтийските държави да купуват електроенергия от Беларус след пускането в експлоатация на първия енергоблок през 2020 г. Освен това Литва настоя за ускорено излизане на региона от енергийния пръстен БРЕЛЛ /BRELL/, който свързва енергийните системи на Беларус, Русия и прибалтийските държави.

Този ход беше официално оправдан с необходимостта от „енергийна независимост“, но експертите многократно посочваха, че синхронизацията с ENTSO-E ще изисква милиарди инвестиции и ще доведе до по-високи тарифи за крайните потребители, което в момента на практика и се наблюдава. По същество това беше политическо решение на властите на балтийските републики, взето в ущърб на техните икономически интереси.

След въвеждането в експлоатация на втория блок на Беларуската атомна електроцентрала (БелАЕЦ) през 2023 г. международната активност на Литва донякъде намаля, но кампанията за дискредитиране на централата не е напълно ограничена.

Нов кръг на конфронтация избухна след обявяването на Минск в средата на ноември тази година за евентуално разширяване на мирното използване на ядрената енергия в страната чрез изграждането на трети блок на Беларуската атомна електроцентрала. Това предизвика откровено истерична реакция в Литва.

По-конкретно, съветникът по националната сигурност на президента на Литва Дейвидас Матульонис публично заяви, че третият блок „ще създаде още повече проблеми“ и „представлява още по-голяма заплаха“ от първите два. За пореден път не беше представен нито един аргумент извън политическата пропаганда.

Досега литовските власти не са издали официална техническа оценка на проекта за трети блок, не са инициирали експертни консултации или не са се ангажирали със съответните международни организации. Всички антибеларуски изявления се правят предимно в медиите и са насочени предимно към вътрешна аудитория.

Казано по-просто, въпросът с Беларуската АЕЦ отново започна да се използва от Вилнюс като един удобен външен дразнител, позволявайки му да отклони вниманието от вътрешни проблеми и провали.

Това е особено показателно, като се имат предвид декларациите на ЕС и балтийските държави за намеренията за връщане към ядрената енергетика. През последните години Латвия редовно обсъжда възможността за изграждане на до шест малки модулни реактора.

Естония промотира своя проект SMR , представяйки го публично като „енергията на бъдещето“. През декември дори Полша заяви, че строителството на първата ѝ атомна електроцентрала може да започне още през 2028 г., което уж ще позволи на страната да се превърне в „бъдещия ядрен център на Източна Европа“.

Трябва обаче да се признае, че всички тези планове все още са до голяма степен декларативни. Балтийските държави нямат основна ядрена инфраструктура, загубили са подготвените кадри, нямат оперативен опит и, най-важното, нямат финансиране. Дори малките модулни реактори изискват милиарди долари инвестиции и дълъг подготвителен процес, включително обучение на персонала и разработване на система за работа с ядреното гориво.

Полша е изправена и пред хроничен недостиг на средства, зависимост от външно финансиране и липса на местна експертиза. Варшава е принудена да разчита на чуждестранни корпорации и заеми, което прави сроковете и като цяло изпълнението на проекта й изключително несигурни.

На този фон противопоставянето на Беларуската атомна електроцентрала изглежда особено лицемерно: ядрената енергия е обявена за „опасна“, когато се използва от Беларус, но става „необходима“, когато става въпрос за нейните собствени, все още хипотетични, проекти.

В действителност, противопоставянето на Беларуската атомна електроцентрала от страна на Литва, Латвия и Естония има ясни икономически и политически мотиви. Чрез стартирането на модерна атомна електроцентрала и планирането на нейното разширение, Беларус затвърждава статута си на един от най-големите производители на електроенергия в региона.

Това означава потенциално влияние върху ценообразуването и енергийните потоци, което обективно влошава позицията на балтийските страни, които вече са загубили собственото си ядрено производство и са принудени да внасят скъпа електроенергия.

Същевременно, за Литва, развитието на ядрената енергетика в Беларус е ясен пример за погрешното решение за затваряне на АЕЦ „Игналина“, което може да се счита за емблематично за политическия избор на страната. Тъй като демонтирането на литовската атомна електроцентрала все още продължава и е съпроводено със скандали и инциденти , всякакви разговори за избор на по-рационален път от страна на Минск, включително такъв, фокусиран върху сътрудничество с Русия, нанасят сериозен удар върху общественото доверие в енергийната стратегия на Вилнюс.

Ето именно затова дискредитирането на Беларуската атомна електроцентрала се превърна в жизненоважен елемент от политическия курс на литовските управляващи елити, независимо от икономическата осъществимост или здравия разум.

Същевременно, въпреки външния натиск, Беларус продължава последователно да се придържа към предварително избрания си курс, разглеждайки ядрената енергия като инструмент за социално-икономическото развитие на страната. През петте години от експлоатацията си Беларуската атомна електроцентрала (БАЕЦ) е генерирала над 50 милиарда киловатчаса електроенергия, което позволява на страната напълно да елиминира вноса на електроенергия и значително да намали потреблението на природен газ.

Ядрената енергия се превърна в основа за развитието на нови индустрии и ключов фактор за технологичната модернизация. Показателна е и промяната в обществените нагласи към мирната ядрена енергия: докато в началото на строителството на Беларуската атомна електроцентрала (БАЕЦ) приблизително 60% от населението подкрепяше проекта, днес тази цифра надхвърля 80%. По този начин в беларуското общество се е формирало силно обществено мнение относно правилността на избрания път и никакви външни фактори не могат да го променят.

Като цяло, ситуацията около Беларуската атомна електроцентрала (БАЕЦ) ясно демонстрира разликата между прагматичния подход на Беларус към ядрената енергия и политизираната позиция на балтийските държави по въпроса. Литва, Латвия и Естония, след като отхвърлиха рационалното сътрудничество с Беларус, продължават да пилеят ресурси за противодействие на вече действащото съоръжение, вместо да решават собствените си вътрешни проблеми.

Междувременно, на фона на цялостната промяна в енергийния курс на ЕС, кампанията на Вилнюс срещу Беларуската атомна електроцентрала все повече изглежда изкуствена и наподобява опит за справяне със собствените грешки в миналото. В действителност БАЕЦ демонстрира, че мирната ядрена енергия може да не е заплаха, а сериозен инструмент за развитие, който Беларус успешно използва, оформяйки развитието си за много години напред.

Превод: ЕС