/Поглед.инфо/ Тази година се навършиха 150 години от рождението и 100 години от гибелта на блестящия български публицист, основател на журналистическите дружества в България Йосиф Хербст (20.11.1875-16.04.1925). Той, безпартийният, с целия си неспокоен ум, сила на перото и с безкопромисната си борба за правда и свобода, загива - “безследно изчезнал” при репресиите през 1925 г. Винаги съм се чудил как днешните "демократи", които през 1996 г. оневиниха със закон фашизма в България, имат наглостта да говорят, че след 1944 г. бил унищожен интелектуалният елит на нацията, когато именно фашизмът изтреби стотици интелектуалци - учители, поети, писатели, прависти, журналисти... Белият терор през 1923-1925 г. се пръкна от секретната заповед на министъра на войната ген. Иван Вълков, която започва със страшните думи: "Необходимо е преди всичко да се ликвидират интелектуалците - най-способните и смели привърженици на тези идеи. В най-кратък срок трябва да се изработят списъци на тия хора, за да може в даден момент да се избият техните водачи - виновни или невинни."
След като през 1925 г. Анри Барбюс посещава България, той пише, че Йосиф Хербст, един от най-талантливите български публицисти, е бил изгорен жив в пещта на Обществената безопасност в София.
Удивително е, че в онова мракобесно време българските интелектуалци не се крият в миша дупка, както днес, а с гръмовен глас изнасят истината за случващото се. Защото ако биха замълчали, биха са опозорили. Това са думи на Хербст, чието перо ще остане в българската история с неговата гениалност и неустрашимост.

Йосиф Хербст

Малко известно е името на Курт, сина на Йосиф Хербст от първата му съпруга - (1911-1936). Той завършва инженерство в Белгия. Идва си със закалка от борбата срещу европейския фашизъм. Курт организира  заедно с Исак Нисимов канали от Белгия към Испания за интербригадистите от цял свят, издръжка, квартири... Само от България са над 400 души. Особено тежък е животът на софийските евреи работници, за който той пише покъртителни редове. Курт Хербст участва и в изграждането на Народния фронт, а такова нещо нашата родна полиция не прощава никому.

По повод на годишнината на Й. Хербст преди дни в Съюза на българските журналисти се състоя конференция. Днес ви предлагаме обобщението от нея, пуснато в сайта на СБЖ. А също - откъси от журналистически творби на Йосиф Хербст. Както и част от предговора към книгата с творби на Й. Хербст “Вик за правда” на едно друго голямо перо на България - това на публициста и журналиста Стефан Продев.Много интересни неща има и в извадките от изследването на Катя Цонкова за фамилия Хербст. Може да видите и кратки текстове от журналистите Петко Мангачев и Велислава Дърева.

Да пазим паметта на Йосиф Хербст за идните поколения и да поставим паметна плоча на неговия дом

Из съобщението на СБЖ за конференцията

https://sbj-bg.eu/article/details/63125

Не трябва да има забрава. Нашето поколение е длъжно да запази и да предаде на следващите поколения заветите на Йосиф Хербст. Затова ще направим всичко по силите си да поставим паметна плоча на дома, където е живял Йосиф Хербст, както и на историческите места на другите известни български журналисти, публицисти и общественици.Това каза председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова на конференцията, организирана от СБЖ по повод 150 години от рождението и 100 години от гибелта на Йосиф Хербст.

Йосиф Хербст е символ и патрон на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Тодороваприпомни, че той е бил основател, създател и по-късно първи избран председател на Дружеството на столичните журналисти. Забележителен е неговият принос както към публицистиката и журналистиката, така и към историята на журналистическото движение в България. 

Йосиф Хербст е изключително почитан в СБЖ. Най-високата награда, която съюзът връчва за цялостно творчество на заслужили журналисти, носи неговото име. Неслучайно стенописът между първи и втори етаж в сградата на СБЖ включва неговия образ и изданията, по които той работи след председателството на Дружеството на столичните журналисти, както се е наричало първото сдружение на журналистите в нашата страна. 

За живота на Хербст говорижурналистката Велислава Дърева, която е известна и със сериозните си изследователски текстове за живота и делото на Хербст. Тя подчерта, че Йосиф Хербст не е признавал никакви величия освен народа и българския език. Дърева припомни, че най-голямото и сериозно изследване за Йосиф Хербст дължим на проф. Филип Панайотов.

В емоционалното си изказване Дърева говори и за последните часове от живота на Хербст, който е - по думите й - първият човек, осъдил атентата в „Св. Неделя”. Той разпорежда да се отпечата второ издание на в. „Днес”. Тираж - колкото хартия има в печатницата. „В този момент, когато вестникът се печаташе, три и половина часа, ужасен гръм разтърси столицата…Общ е потресът от това сатанинско злодеяние между гражданството и цялото население”. Това е последният текст, написан от Хербст. Датата е 16 април 1925 г. Велики четвъртък.   

Вечерта копоите на Обществената безопасност ще отведат Йосиф Хербст. На Разпети петък ще го убият.

...Проф. Здравка Константинова, дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ, говори за следовниците на Йосиф Хербст, един от които беше и Стефан Продев. Проф. Константинова отбеляза, че студентите се впечатляват от това, че Хербст е много рационален и много кратък, и много бързо стига до истината. Тя припомни мисълта на Хербст, че за чистоплътността на един вестник се съди не по това, което пише, а по премълчаното, а това важи изобщо за журналистиката. Според проф. Константинова, има пробуждане в младото поколение, връщане към книгите, към знанието, към дълбочината на проблемите и интерес към историята.

Йосиф Хербст е основата, част от устоите на българската журналистика. Той дава кредото на истинската журналистика. Затова той и сега е актуален, защото винаги е отстоявал свободата на духа, каза журналистката Велиана Христова. Тя говори и за заветите на Хербст, които Стефан Продев остави у своите журналисти във в. “Дума”, както и за състоянието на съвременното образование, за липсващите знакови автори и произведения в учебниците...

Журналистът Христо Георгиев разказа за втория Хербст, сина на Йосиф - Курт Хербст, който върви по стъпките на великия си баща. И който загива загадъчно едва 25-годишен в пропастта между скалните колоси Кумините, близо до витошкия Черни връх - местност, която той познава отлично. Съмненията, че някой му е "помогнал", витаят и до днес. Защото той е издирван денонощно от полицията.

На конференцията говори ижурналистът и писател Петко Мангачев, който през тази година представи новата си книга „Йосиф Хербст. Живот и дело (1875 – 1925)“, за която през ноември беше отличен от СБЖ с наградата за „Документалистика и публицистика“.

...В конференцията участва и Владислав Симеонов, издател на поредицата „Раненият Пегас“. Книгите от тази поредица са посветени на велики български журналисти, писатели, публицисти, общественици като Христо Ботев, Димчо Дебелянов, Алеко Константинов, Йосиф Хербст, Гео Милев, Никола Вапцаров, Братя Миладинови, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Христо Кърпачев, Иван Хаджийски и др.

Конференцията излезе с единодушно решение да се създаде инициативен комитет, който да работи за поставяне на паметна плоча на сградата, където е живял Йосиф Хербст.

Из сборника с публицистика "Вик за правда", Партиздат, 1975 г.

Йосиф Хербст

Всеки се съмнява в комунизма на охолния комунист

Няма буржоазна политическа партия, която да се бори за право и за свобода. В най-добрия случай буржоазните партии се борят за права и свободи. Права и свободи - това е много по-малко, отколкото: право и свобода.
През дене си узнах, че Anatol Frans и Henri Barbus не биха могли да станат членове на Софийското журналистическо дружество, ако случайно биха се преместили в София, защото са... комунисти.

Петко Д. Петков
На 14 юни биде покосен животът на Петко Д. Петков. Три куршума пронизаха гърдите на един народен представител, излагани по-рано, толкова години наред, на всички опасности, на които бяха изложени и излагат най-цветущите и най-достойни сили на народа, воюващ за народните си идеали. Синът на бившия министър-председател Димитър Петков по желанието на злокобна съдба, насочила престъпна ръка, издъхна с борческата си душа върху улична площадка, прорязана от организаторския гений на оня най-славен столичен кмет, който преди 17 години биде прострян 200 разкрача по-далеч, върху булеварда Цар Освободител, който някога се наричаше: булевард Стефан Стамболов. Един от младите водачи на Българския народен земледелски съюз биде погубен при изпълнение на доброволно поетия си обществен дълг. Петко Д. Петков падна като войник на поста си. Носител на едно от най-добрите имена на новата ни политическа история, наследил един добре закръглен политически капитал, Петко Д. Петков, противно на толкова "мамини синчета", които лихварстваха по шейлоковски и още лихварстват с истинските или мними заслуги на своите родители, роднини и едноименници, сам се създаде като политически и обществен деец.
          Той влезе в обществения живот не по утъпкания път на зетьо-шуро-баджанакизма, а през трънаците и каменяците, които се изпречват пред всеки, който търси и строи нови пътища.
           Петко Д. Петков влезе в политическия живот по пътя на най-силното съпротивление, а не по златните мостове, които щяха да му построят не само едно партийно или кариеристко котило. Влезе и си даде мерките, мерките на политически водач. Но - уви - той даде още със заставането си в борческите редове мерките на погребалния си ковчег. Днес слагат този ковчег в студената земя до друг убит Петков. Пред пресния гроб на П. Д. Петкова, в който заравят една от надеждите на нова България, никой ли няма да чуе след последното "прости" гръмовития глас на обществената съвест: "Стига, стига убийства!"

[...]Снощи към полунощ постовият стражар в района на "Генерал Паренсов" и бул. "Ботев" е намерил един труп, главата на който била цялата увита с палтото му. От намерените документи се узнава, че името на нещастната жертва е Вълчо Иванов. Трупът му е отнесен за аутопсия в моргата на Александровата болница.
Вълчо Иванов, най-новата жертва, е известен комунист. Той бе на възраст 45-46 години. Бивш дългогодишен народен учител. Член на управителния съвет на учителската организация, член на софийския партиен комитет на БКП. Избиран е за общински съветник и училищен настоятел в София.
Като строеви подофицер Вълчо Иванов е участвал в двете войни и е проявил забележителна неустрашимост: в най-критически момент е поддържал духа на своите войници и ги е водил на атака. Награден е бил с три ордена за храброст, въпреки, че е бил известен на началството си като тесен социалист, съден е и осъждан за разпространение на "Работнически вестник" на фронта.
Сега Вълчо Иванов изгубва живота си по един "мистериозен" начин: грабнали го, без съд и присъда, удушили го, изхвърлили трупа му на улицата в столицата на демократическа България, която се управлява от най-просветеното правителство.

Величието на една съвест

Стефан Продев Из предговора към книгата с творби на Й. Хербст “Вик за правда”

Името на Йосиф Хербст е измежду най-личните  в летописа на нашата прогресивна журналистика. Рядко споменавано до неотдавна, това име е скъпо на българската публицистика. То напомня блестящото дело на един безупречен журналист, на един съвършен гражданин.
Макар и кратка, биографичната повест на Хербст е повече от интересна. Тя започва в Одрин (в 1875 г.), за да завърши в едно от мазетата на софийските казарми през пролетта на 1925 г. Между първата и последната й страница димят барикадите на две въстания, вопие трагедията на три войни, играят и се катурят десетки буржоазни режими. Повестта как един ученик приветства капитан Драйфус и сам отива да стане капитан; как един майор, получил куршум в ръката, захвърля мундира и хваща перото; как един директор на печата напуска държавния кабинет, за да умре като мъченик.
За журналистическото творчество на Йосиф Хербст може да се говори много. Написано на блестящ език и пронизано от една електрическа мисъл, то е жива част от класиката на нашето публицистично наследство. В него има всичко, което създава името и славата на едно перо: ерудиция, темперамент, принципност, смелост, остроумие, благородство.
Смелият журналист не се спира дори и пред авторитета на "четирите дъски, покрити с кадифе", т.е. пред трона. Не са един или два случаите, когато за ужас на всички перото му извънтява върху короната на негово величество.
Няма друг безпартиен журналист у нас, който така неотстъпно, така талантливо да е воювал против лъжедемокрацията на българската буржоазия както Хербст. "Да бих мълчал, бих се опозорил", се провиква от колоните на списанието на 5 март 1924 г.
Политическата и журналистическата активност на Хербст са нещо изключително. Не минава ден, в който да не се появи негов материал. Това е особено характерно за периода след 9 юни 1923 г., когато големият публицист застава открито на позициите на въстаналия народ. Цензурата се изморява да забранява, Йосиф Хербст не се изморява да издава. И тази голяма игра с фашистката цензура сигурно би продължила твърде дълго, ако през една злокобна априлска нощ на 1925 г. ръцете на фашисткия удушвач не бяха сложили край на всичко.
През целия си съзнателен живот Йосиф Хербст признаваше само две величества - "Негово величество Езика" и "Негово величество Народа". Съдбата пожела той да заплати с живота си това признание!

Хора и дела ще живеят, докато живеят в паметта на поколенията

Възпоменание за фамилия Хербст от Яков до Курт

Катя Цонкова

[...] Какво оставя човек след смъртта си? Споменът, Единствено той е неподвластен на времето. За да не допуснем да бъдат забравени достойни хора, необходими са срещи с мъртвите: с думите, останали от тях; с писаното и разказаното за тях; със съхранените снимки; с всичко, което е оцеляло. Защото човек живее, докато живее в нечия памет. Когато паметта за някого се препредава от поколение на поколение, тогава той живее дълго. Материалното изчезва, но дълголетието на духа е вечно.

С такова дълголетие е белязано и името на фамилия Хербст, чието начало започва с първите дни след Освобождението, за да прекоси времето на две епохи. Биографичното им развитие следва неотклонно историческите събития в страната, която те приемат за своя родина и на която служат вярно. Всеки от тях е имал свой принос при изграждането на младата ни държава - в духовната или в стопанската сфера. Затова имената им, белязани със знака на доброто, трябва да се помнят както от еврейската общност, така и от цялата ни общественост.

Да си спомним за името на Яков Хербст - най-възрастният, което и до днес стои изписано върху плакат на едно от тепетата на Пловдив като израз на признателност за изграждането на железопътната линия у нас, свързваща Европа с Османската империя; на Карл Хербст - по-големия от двамата братя, радетеля за създаването на самостоятелна еврейска държава; на сестрата на Йосиф Хербст Регина Хербст Зилберщайн - дългогодишната лидерка на ВИЦО в България; на Йоанна Хербст- Алкалай, една от първите преводачки от френски език, представила най-доброто от френската и руската литература. И ако някои подробности от биографиите им са позабравени, то за други Времето - този особен ценител на стойностното, е било по-благосклонно. Такова е името на Йосиф Хербст - основоположника на модерния български печат. Затова и написаното за него е по-щедро, както е било щедро и перото му, оставило вечна диря по страниците на десетки наши издания. Необходимо е и едно доизясняване на позициите на независимия публицист, които понякога са били малко или повече съобразявани с политическатаконюнктура на пишещите за него. Почти нищо не е изветно за сина му Курт. Благодарни сме на разказаните спомени преди години от неговата съпруга Дениза Верхаселд-Хербст, за пръв път ще бъде възкресено и неговото дело по време на най-тежкия период - нахлуването на фашизма у нас.

[...]

Вторият Хербст

[...]В дома на ул. "Любен Каравелов" Курт остава сам. Виола прекарва почти цялото време при майка си, Илза предпочита пансиона дори през неделните дни. В края на лятото на вратата се позвънява. Пред Курт застава непознат мъж. Набързо му подава малко пакетче и изчезва. От смачкания вестник се подава черна кадифена кутийка - медалион с портретчетата на Виола и двете му деца [на Йосиф Хербст, от първия му брак]. Незнайни ръце са го крили, за да го пренесат вероятно от Дирекцията на полицията до този дом. Прекъсната е тънката нишка на упованието, стопена е и последната надежда. Психиката на Виола рухва. Съзнанието вече не е властно да облекчи болката на наранената й душа, да спре пътя на страданието, прераснало в безпаметство... Месеци наред един слаб женски силует ще се среща по улиците на София - вдовицата на безследно изчезналия Йосиф Хербст. Върху бялото манто минувачите ще виждат нашитите му портрети, ще чуват постоянния въпрос: "Не сте ли виждали Йосиф? Къде е мъжът ми?" Но никой нищо няма да знае за него. Сякаш никога не го е имало...

Всъщност той продължава да живее. Щафетата на делото му е подета от сина Курт. До покосения преждевременно дъб вече расте младата фиданка. Набързо израсналият юноша се е превърнал в сериозен млад мъж... През тези години датират и първите му публикации в списание "Ученически подем". Създадено през 1924 г. като малко вестниче към столичната Първа мъжка гимназия, то през 1927 г. прераства в голямо илюстровано списание. Наред с ученическите имена на Александър Бурмов, Димитър Димов, Добри Чилингиров, Тодор Боров, Емил Шекерджийски, Петър Динеков, Любомир Романски - все бъдещи светила в науката и в литературата, срещаме и името на Курт Хербст... В края на юли 1927 г. Емил Шекерджийски и Курт Хербст получават текста на "Протестно изложение на пловдивската организация на Работническата партия до министър-председателя против безчинствата на фашистките организации срещу евреите" и веднага уведомяват софийската еврейска младежка организация. Изнесените факти са повече от скандални...

Регина, основният настойник на Курт, е разтревожена: ще опази ли сина на загиналия си брат от безумните посегателства на "родозащитниците" над невинните евреи? През 1928 г. Курт Хербст и Емил Шекерджийски са приети в редиците на РМС. Емил постъпва в юридическия факултет на Софийския университет, а Курт заминава за Белгия, където записва електроинженерство... Владеещ френски, немски и испански, за него не е трудно бързо да усвои и фламандски, втория официален език на Белгия. Наследил обаянието и енергията на своя баща, прогресивният младеж не остава безучастен към борбите на белгийския народ и откликва на всяка социална неправда. В "Екол Спесиал", висшето училище по електротехника в Гент, той участва дейно в акциите на местната секция на прогресивните студенти, пише и разпространява позиви и като баща си някога, калява перото си в профсъюзния вестник "Журнал дьо Шарлероа" и във вестника на социалистическата партия "Льо пьопл"...

В онези дни, когато фашизмът все повече залива Европа, когато генерал Франко, подпомогнат от Хитлер и Мусолини, започва кървавия си поход срещу Испанската демократична република, в нейна защита се стичат хиляди революционери - интербригадисти от целия свят. Мнозина от тях се насочват към Испания през Франция и Белгия. През тези усилни дни и месеци Курт Хербст и Исак Нисимов развиват активна дейност. Участват в митинги, събрания и демонстрации в защита на испанската република, посрещат интербригадистите, грижат се за квартири и храна през време на престоя им във Франция и Белгия, уреждат нелегалното им преминаване през границата. А само от България те са над 400 души. От тях български евреи интербригадисти - 17... 

С богата ерудиция и с професионален опит в борбата срещу фашизма и антисемитизма Курт Хербст се завръща със съпругата си Дениза в България през лятото на 1933 г. окончателно, за да се включи в най-отговорните сектори на борбата. От този момент, и в продължение на няколко години - толкова му е определила съдбата - той не само работи като специалист електроинженер, но е и активен участник в изграждането на Народния фронт. На конгреса на Съюза на социалистическата младеж, състоял се на 8.11.1034 г., от името на еврейската младеж Курт апелира за международна работническа солидарност...

Но бедното еврейско работничество се нуждае от реална помощ. Затова той често е сред тях, в онази дълга и тясна улица, където една десета част от софийското население е захвърлено да живее там. "Никъде по света - пише той - жилищната мизерия не е тъй грозна, както в София, а най-страшна е тя в Ючбунар - онази част, която се населява от най-бедното еврейско население и където то е оставено за цял живот да се бори срещу болести, смърт и израждане". И както преди три години бе посещавал работническите квартали и промишлени центрове в индустриална Фландрия, така и тук в България той обикаля фабриките, където при изключително тежки условия се изкарва насъщният. В картонената фабрика той среща 8-10 годишни деца с изпити лица, които се трудят по 12 часа за по 3 лв. Експлоатацията на женския и детския труд е чудовищна. Експлоатацията на всеки труд трябва да се прекрати. За това е необходима организация... И заедно с приятелите и синдикалисти Йордан Милев и Генчо Джипов, Курт Хербст се включва в борбата за възстановяване на синдикалните права на работниците. Разбира се, не закъснява и ответният удар: масови арести, затваряне на партийни клубове, разгонване на демонстрации на трудещите се, малтретиране на стачници са всекидневие в страната. Налага се конспиративна дейност, срещи в нелегални квартири... 

[...]Многостранни са обществените прояви на Курт. Наред с борбата срещу убийците на баща му, на противопоставяне на фашизма, експлоатацията и войната, като отличен организатор и масовик в неговата дейност е застъпено и спортното дело...

...Регина се отправя към дома на своя племенник на ул. "Фритьоф Нансен" №3. Научила е, че по петите му са Калъпчиев и Караманов - ученици на "родогубския" вожд Шкойнов. Току що е прочела във вестник "Еврейски работник", че "престъпните типове, които хвърлиха в тревога цяла София, са извършили маса издевателства: отвличания, побоища, бомбени атентати..." И двамата са взели участие в снощното нападение на Народния дом, така често посещаван от Курт. На позвъняването й двамата съпрузи я посрещат спокойно, дори радостно. Курт е получил покана за делегат на Световната младежка конференция в Брюксел. Делегатите са от 23 страни, представляващи 386 международни и национални младежки организации. 3000 делегати, които ще разискват какво може да направи младежта за предотвратяване на войната и за запазване на световния мир... 

Септември преваля, но неделният ден е слънчев и примамлив. За туриста Курт, влюбен в планината, е немислимо да остане в душния град... Вечерта Курт не се завръща... Може ли опитният планинар, който десетки пъти е преброждал този склон на планината, да е направил погрешна стъпка, за да се озове в пропастта?... Или дългата престъпна ръка се бе протегнала чак до тук, за да го умъртви по толкова нелеп начин?! Този път Регина Зилберщайн не успява да спаси любимия си племенник. 25-годишният Курт Йосиф Хербст не успява да доживее дори възрастта на баща си, също трагично загинал. На некролога, издаден от роднините, другарите и приятелите му, четем: "Престана да тупти едно сърце, пълно с любов към близки и народ. Загина една светла народна съвест. Изчезна от средата ни един смел и енергичен ратник за единение на българската народна интелигенция, един неуморим, пълен с ентусиазъм и инициативи ратник за по-добър и свободен живот, за щастие и благоденствие на близки и на всички нуждаещи се. Скъпи Хербст, ние те изгубихме точно сега, когато ти си най-нужен, когато разгръщаше своите творчески сили и способности. Но твоят пример на добър гражданин и съпруг винаги ще ни насърчава в трудния път на живота, в служба на близки, интелигенция и народ". 

За последно сбогом тук са: Жак Ешая, полк. Таджер..., Георги Бакалов, инж. Попов, д-р Рачо Ангелов, адв. Стефан Дечев, д-р Никола Сакаров, д-р Георги Стоев, Сава Гановски, Йордан Милев, Митьо Станев и др. Колко много приятели от най-добрите кръгове на народа ни е имал Курт. И колко силни са словата, произнесени от тях пред пресния му гроб. 

В. "Заря" помества статия и снимка, в. "Работнически вестник" - също, където се казва: "С неговата смърт партията изгуби един свой ценен работник. Неговият живот и дейност ще ни служат за пример. Баща му Й. Хербст изчезна безследно, жив изгорен в пещта на Дирекцията на полицията през 1925 г. Още младеж, той се приобщи към работническото движение и особено през последните години активно и последователно води борбата против убийците на своя баща и палачите на българския народ. Той бе един от предните борци против фашизма, експлоатацията и войната. Той бе истински представител на тия млади кадри, израсли и калени в борбата при най-тежките условия на нелегалната работа. Стъпил здраво на прогресивни позиции, усвоил новия курс, той работеше денонощно по привеждане в живота на партийните решения и задачи. На народната интелигенция и трудещия се народ той бе отдал всичките си сили, работейки с рядка енергия и любов и с още по-рядка преданост и упоритост. Партията свежда своите знамена пред пресния гроб на своя скъп работник Курт Хербст."

Годишник за история на евреите в България, том ХХХI, 2004 г., изд. Организация на евреите "Шалом", Бней Брит "Кармел", София

Непокорният

Петко Мангачев

Из предговора към книгата „Йосиф Хербст - живот и дело“

Проучването на творчеството на Хербст категорично ясно разкрива какво е неговото мнение за позицията, която трябва да заема гражданското общество по парливите проблеми на социално-политическото му битие: да си непокорен гражданин. Йосиф Хербст е име, което означава да си лош в очите на властимащите. Което пък ще рече постоянно да оспорваш и нарушаваш някакви фиктивни граници, с които същите тези овластени са оградили живота ти. Правел е това с дълбоката убеденост, че винаги и неотстъпно журналистът трябва да се изправя с лице пред проверените и изстрадани истини. Затова, когато се докоснем до всеки негов написан ред, лесно можем да установим струящия му повик да се преодоляват с борба несправедливостите и да се вярва в мечтите. И затова е написал, че докато свят светува, винаги ще има какви ли не сражения и фронтове, които ще ни задължават да заставаме пред вековечния избор: страх и бягство, водещи до робско унизително състояние или до смелост и достойнство, въздигащи ни над всичко в живота. Грубото закриване на Хербстовите вестници не само говори, а направо крещи, че няма свобода на печата, когато се допуска като полемичен елемент цепеницата.

В живота на всяко общество има имена, които се отделят от урагана на незначителността сред всекидневните събития и които нашата признателност поставя най-високо сред достойните и стойностните. Едно от тях е това на Йосиф Хербст. Изключителна личност, която никога не омърси с изгода и власт своята биография. И остава до края на дните си верен на битието и на мечтите си. Това е напълно достатъчно основание името му и неговото творчество и днес да са недосегаеми за оценките на посредствеността.

https://sbp.bg/

Уроците на Йосиф Хербст

Велислава Дърева

Слово на премиерата на сборника с избрани произведения на Йосиф Хербст „Талантът да бъдеш свободен”, чийто съставител и автор на предговор е тя

За длъжностите на журналистиката

  1. Почитай Негово Величество Народа – Българския Народ.И не го предавай.

2. Пази Негово Величество Езика – Българския Език. И не го мърси.

3. Отвоювайвсеки ден Свободата на Словото от властта и парите, от лъжата и беззаконието, от обществената леност, лековерие и бездуховност, от умствения мързел, лицемерието и невежеството.

4.Не се кланяй натози, който дръзне да посегне на СвободнотоСлово,не му служи, не го оправдавай и не го извинявай - който и да е той, бил кой бил, каквато и власт да има, колкото и голяма и всесилна да е тази власт.

5.Никога не плащай със Свободата на Словото, не я унижавай и не я превръщай в разменна монета за някакво съмнително спокойствие или кратковременна слава. Защото който плаща със Свободата си, е роб, роб безусловен. А който плаща за Свободата си, който в живота си не е написал нито една страхлива или малодушна дума, нито една дума по чужда заповед, нито една дума, която да му струва свободата; който стои зад всяка своя дума с целия си живот, той притежава най-големия талант - талантът да бъде свободен.

6.Не се изкушавай и не се превръщай в куртизанка на властта, в метреса на богатството, в гувернантка на беззаконието; не се ласкай, акоте допуснатв будоара на парите или в слугинската стая на управляващата лъжа. Защото раболепието е срам, а сервилността - порок. И това е най-голямото ти нещастие. И за теб оправдание няма.

7.Свободата на Словото не се купува, нито продава, не се бои, нито изкушава. Защото Свободата на Словото прелъстена не бива, както и Словотото на Свободата поругавано не бива.

8. Може да имаш всичко - пари, почести и слава, но ако си предал (без значение как, защо и на кого), и ако си продал (без значение срещу какво, за колко и на кого) твоето Свободно Слово - нищо нямаш. Освен самоизмамаисамоунижение.

9. Свободното Слово не се превъзнася, не се гордее, не се самолюбува, зло не мисли, не топи перото си в кал и помия, не флиртува с народа и не го лъже, не го презира и не го злоупотребява, не зловредства срещу народ и държава, на неправда не се радва, а на истина.

10.Не подменяй истината с интрига, позицията - с поза, каузата - с клевета, идеите - с интереси, фактите - с доноси, съмненията - с лозунги, вдъхновението - с лакейство, просвещението - с безпросветност, знанието - с невежество, културата - с безкултурие, паметта - с безпаметност, величието - с позор, светостта - с гавра, честта - с безчестие, достойнството - с мерзост, смелостта - с подлост, морала - с низост, словото - с мръснословие, съвестта - със сводничество, свободата - с подчинение.

11.Не пиши днес обратното на това, което си писал вчера, защото утре ще пишеш обратното на това, което пишеш днес, и ще бъдеш за посмешище.Не бъди като онези „самозвани апостоли и писатели, които плюха на това, което вчера проповядваха и проповядват това, което вчера оплюха”.

12. Не премълчавай злото,„което като олово тежи върху поривите, постъпките, намеренията, мислите, думите”. Защото който премълчи, той ще се опозори.

13.Не вярвай на тия, дето ти разправят, че на света има обективна статия. „Обективна статия няма, пъки не трябва да има. Само субективната статия е честна, а след това може да бъде добра или лоша.Защото „безпристрастен, хеле пък безстрастен вестникар е журналистически евнух”.А всяка власт обича такива журналистически евнуси, за да обслужват нейната харемна политика.

14.„Вестникът не е венцеплетаческо заведение”, не е машина за печатане на пари, не е политическа слугиня, политическа метреса или политическа проститутка, а обреченост за истината.Тъй както журналистиката не е приятно и престижно прекарване на времето в коридорите на властта, а мисия.

15. Читателят не е купувач, вестникът не е стока. Читателят е гражданин,читатели не се купуват, читатели се печелят. Авестник без гражданско сърце, вестник, който слуша само гласа на властта, който преправя гласа си според гласа на властта, и на всичкото отгоре твърди, че това е гласът на народа - този вестник е мъртъв.

16. Публицистиката е гражданска позиция - преди всичко и въпреки всичко. „Свободно избрана позиция на свободния човек”. Защото „за свободните хора може и бива да пише само свободният човек”.

17.Помни - истинският, постоянно действащият парламент в една държава е нейната журналистика и публицистика.

https://www.sbj-bg.eu/article/details/62975

* Черно на бяло