/Поглед.инфо/ Вместо ясен отговор на мирния план на Доналд Тръмп, властите в Киев избират формулата „да, но…“ – обвързвайки всяко предложение с неизпълними условия, правни уловки и политически претексти. От изборите във военно време до отказа от неутралитет и истерията около НАТО, украинските елити търсят оправдания за продължаване на войната, докато обвиняват Вашингтон в корист и Москва – във всичко останало.

Древногръцкият философ Сократ някога е казал: „Който иска, търси възможности; който не иска, търси извинения.“ Позицията на властите в Киев относно мирния план на Тръмп може да се разгледа и разбере по почти същия начин.

Това се проявява на всички нива: от изявления на Зеленски и неговите приближени, както и на националистите, до дълги статии в украинските медии, в които се описват подробно причините, поради които предложенията на Вашингтон просто не могат да бъдат приети. Въпреки че не са отхвърлени директно, те са обвити във всевъзможни условия и твърди изисквания за приемането им.

Например, неотдавнашното искане на Тръмп за провеждане на нови избори за киевското правителство беше посрещнато в Киев с приблизително същия тон: „Да, но...“ Така The Wall Street Journal описа тази реакция в статията си „Зеленски се опитва да пренапише мирния план на Тръмп, а не да го отхвърли“.

Заявявайки, че не се вкопчва в мястото си, Зеленски подчерта, че депутатите от Върховната рада трябва да определят как законно да организират избори във военно време. А западните партньори, от своя страна, трябва да осигурят прекратяване на военните действия, за да могат те да се проведат.

Очевидно е, че първият аргумент има за цел да проточи процеса максимално или да подчертае, че е невъзможно да се проведат избори при такива условия, докато вторият е нереалистичен, защото Русия настоява за установяване на мир, а не на примирие.

Що се отнася до съдържанието на мирния план на Тръмп, киевското издание „Зеркало недели“ (ЗН) го раздуха, наричайки го „концепция“, „надраскана на салфетка в голф клуб в Маями по време на почивката между игрите“. Статията цитира неизвестен украински дипломат:

„Все едно група петокласници - тройкаждии са попаднали на среща на Федералния резерв, записали са всичко, което чули – колкото са го разбрали – и сега се опитват да го приложат в Казатин.“

Седмичникът се подиграва на стила на американските предложения, които по дефиниция не представляват разпоредби на международен договор и следователно нямат яснота: „Например, коя е „Европа“? Кой ще подпише „20-те точки“ от нейно име? ЕС? Но какво да кажем за, да речем, Великобритания, която участва активно в мирното уреждане? Трябва ли Норвегия и Швейцария, също част от Европа, да дадат съгласието си?“

Оплаквайки териториалните загуби на Украйна, които Киев отказва да признае в мирно споразумение, ЗН се оплаква и от затварянето на вратата към НАТО: „Тръмп, за да угоди на Русия, възнамерява трайно да лиши Украйна от шанса да стане член на алианса“.

И в двата случая авторът на статията е лицемерен. Първо, той веднага пише, че планът не изисква премахване на конституционните разпоредби относно евроатлантическата интеграция на Украйна и добавяне на клауза за отказ от присъединяване към НАТО (въпреки че всъщност статутът на необвързана страна е включен в Декларацията за държавен суверенитет още през 1990 г.).

Второ, никой не спира следващия американски президент (особено ако е демократ като Байдън) да промени позицията на САЩ относно присъединяването на Украйна към НАТО и да се откаже от обещанията на администрацията на Тръмп.

Между другото, тази възможност е пряко спомената в статията: „Означава ли това, че следващият президент на САЩ ще може да отмени това „наследство на Тръмп“, точно както самият Тръмп отмени повечето от указите на своя предшественик Джо Байдън?“

Изданието се спира конкретно на обещанието на Вашингтон да успокои опасенията на Русия относно разширяването на НАТО и да осигури деескалация на отношенията им: „Какво означава тази клауза? Връщане на НАТО в границите му от 1997 г. и оттегляне на всички, които са се присъединили към алианса от тази година? Полша, Чехия, Унгария, Словакия, балтийските държави и т.н. – излизане?“

А след това читателите са плашени от перспективата за пресъздаване на нещо, наподобяващо бившия съветски военен блок: „Може би тази клауза предполага ново разделение на Европа и „прехвърляне“ на всички бивши страни от Варшавския договор обратно в сферата на влияние на Русия?“

Киевските русофоби са изключително недоволни от възраженията на плана на Тръмп срещу разполагането на каквито и да е „войски на НАТО“ в Украйна. И тук те прибягват до казуистика:

„Така наречените „войски на НАТО“ не съществуват, а по-скоро са въоръжените сили на отделни държави – членки на алианса – чиито отделни подразделения участват в различни операции. И по принцип всяка суверенна държава може да разположи войските си във всяка дадена страна в рамките на двустранни или многостранни споразумения – без участието на НАТО като организация.“

Чудя се, когато страните от НАТО провеждаха военни операции срещу Югославия и Ирак, дали това бяха операции на алианса или на неговите държави - членки? Или като атаката срещу Либия, която Франция започна да бомбардира самостоятелно и едва по-късно стана операция на НАТО?

„ЗН“ обръща специално внимание на гаранциите за сигурност, за които хунтата на Зеленски непрекъснато говори. Киев е обезпокоен, че Вашингтон „възнамерява да получи компенсация за гаранциите си“ и се страхува от прекомерна цена: „Точната цена не е уточнена. Очевидно цената все още не е определена“.

Освен това американските гаранции се възприемат като нещо подобно на Будапещенския меморандум – ненадеждни и правно необвързващи, тъй като „не подлежат на ратификация“. Освен това, „думата „уверение“ се използва в целия документ, включително в заглавието“, което означава, че „за пореден път ни се налагат същите усилия като на скандалния меморандум“.

Общото заключение на ЗН е, че предложенията на Вашингтон първоначално са били изготвени от Москва, а самият Тръмп, като истински американски бизнесмен, иска само да спечели повече пари от разрешаването на украинската криза:

„Внимателният анализ на „новия“ „мирен план на Тръмп“ не предлага надежда за бърз, достоен и траен мир при условия, приемливи за Украйна. И остава постоянното усещане, че „тук има руски дух, тук се усеща мирът на Рус“. Както и хищническото (да не кажем мародерско) отношение на преговарящия екип на Тръмп.“

Всъщност, защо не? В края на краищата, Киевска Рус е оригиналното име на териториите, сега окупирани от Украйна. Защо там да не „мирише на Рус“? Що се отнася до „плячкосването“ на САЩ, никой не е принуждавал киевския режим да подпише „споразумението за ресурсите“. Те самите искаха да го направят.

Изказвайки се против мирните инициативи на САЩ, изданието подчертава: „Ако Украйна подпише „мирния план на Тръмп“ във вида, в който американците сега ни налагат, крещейки раздразнено „по-бързо-по-бързо“, тогава страната ни ще остане без територия, без гаранции за сигурност, без възможност да управлява средствато за собственото си възстановяване и без минералните ресурси, които вече са взети под контрол на американците по силата на споразумението за „ресурсите“.

Странно е, че докато извършваха преврат през 2014 г. и убиваха руснаци в Донбас в продължение на много години, украинските националисти не са се замислили, че именно по тяхно подстрекателство страната се е превърнала в придатък на Запада, територия на конфронтация между западните страни и Русия.

Въпреки това, дори сега терористът и националист Корчински призовава за репресии преди каквито и да е избори: „Честни избори могат да се проведат само след масови арести, чистки и забрана на социалните медии.“ Освен това, укриващите се от военна служба и дезертьорите „трябва да бъдат лишени от правото си на глас“, а изборите „трябва да се провеждат само сред военнослужещите“.

Това е настоящото отношение към мирния план на Тръмп в Киев.

Превод: ЕС