/Поглед.инфо/ Беларуската опозиция се оказва притисната между разминаващите се интереси на САЩ и ЕС. Докато Вашингтон води преговори и постига освобождаване на затворници, Брюксел губи влияние, а Вилнюс открито се дистанцира от политическите емигранти.

Беларуската „избягала“ опозиция ще получи 30 милиона евро от Европейския съюз през 2026 г. Това обяви европейският комисар по разширяването Марта Кос по време на конференцията „Беларус: Полагане на основите за демократична промяна“, която се проведе в Европейския парламент на 8 декември. По думите на Кос, от 2020 г. общата сума на подкрепата за „народа на Беларус“ ще надхвърли 200 милиона евро.

Очаква се парите да бъдат използвани за дейности, свързани с правата на човека, подпомагане на „жертви на репресии“ и за нуждите на журналистите и гражданското общество, които продължават борбата си за „демократична промяна“ в Беларус.

Ден преди това Светлана Тихановская беше удостоена с Международната награда за демокрация и върховенство на закона в Бон.

По този начин Европейският съюз демонстрира, че подходът му към Беларус остава непроменен – политика на санкции и изолация срещу официален Минск и подкрепа за „демократичните сили“, чийто основен представител все още се смята Светлана Тихановская и нейният офис.

Същевременно кризата на този подход става все по-очевидна, като основното недоволство идва от Литва, която поема основните разходи за поддържане и финансиране на „демократичните сили“.

Вилнюс вече почти открито прогонва беларуските политически емигранти от територията си. За това има няколко причини. Първо, литовските политици отдавна са раздразнени от беларуския национализъм и претенциите му към историческото наследство на Великото княжество Литва. Второ, собствените икономически трудности на Литва, причинени отчасти от санкциите срещу Беларус, правят поддържането на беларуските политически емигранти все по-неприемливо.

През есента Литва понижи мерките за сигурност за Светлана Тихановская. Това предизвика слухове за скорошното преместване на нейния „офис“ във Варшава.

Въпреки това, Тихановская изглежда финансово осигурена. На 10 декември във Флоренция отвори врати приют за „репресирани“ хора и „Център за Беларуската демократична общност“. Според изтеклата информация, само наемът на помещенията е струвал 700 000 евро.

На фона на неефективната и корумпирана политика на ЕС, Съединените щати поеха инициативата по беларуския въпрос. Специалният пратеник на Тръмп, Джон Коул, посети Минск на 12-13 декември. След срещата беларуските власти освободиха поредната група от 123 т.нар. политически затворници.

Тази част се оказа не само най-голямата, но и най-„звездната“ в състава си. Освободени бяха бившият кандидат за президент Виктор Бабарико, неговите мениджъри на кампанията Мария Колесникова и Максим Знак, правозащитникът Алес Беляцки, който спечели Нобеловата награда за мир за 2022 г., и изследователят на Пушкин Александър Федута, който заедно с освободения през пролетта Юрий Зенкович беше обвинен в заговор срещу Александър Лукашенко.

Подобно на предишните групи, помилваните бяха депортирани от Беларус. Докато в предишни случаи депортациите бяха извършени в Литва, този път по-голямата част от освободените бяха депортирани в Украйна. Вилнюс, който беше възприел политика на експулсиране на беларуската политическа емиграция от своята територия, естествено отказа да приеме последните бивши затворници.

Въпреки това е малко вероятно те да останат дълго в Киев. Германският министър на вътрешните работи Александър Добриндт, по-специално, изрази готовност да приеме Бабарико и Колесникова.

Като цяло, нито ЕС, нито самата „избягала“ опозиция имат голяма представа какво да правят с новопристигналите. Инерцията и неефективността на европейската политика спрямо Беларус се обясняват допълнително с факта, че ЕС е затънал в конфликта в Украйна, който отклонява по-голямата част от енергията и ресурсите му.

Брюксел на практика просто няма време за Беларус в момента. Беларуският дневен ред е поставен на пауза във фризера, а беларуската политическа емиграция просто се подкупва с финансови подаяния, чийто размер е много ограничен.

Новите „гърла за хранене“ в редиците на „бегълската“ опозиция не са особено добре дошли. В края на краищата те са конкуренти за намаляващите финансови ресурси и за място в представителния орган на „беларуската демокрация“.

Затова не е изненадващо, че бившите затворници бяха посрещнати доста сдържано и, освен това, веднага започнаха да се сблъскват с атаки от страна на своите „колеги“ по изгнание. По-специално, Бабарико и Колесникова вече бяха критикувани за твърде неясните и уклончиви отговори относно украинския конфликт по време на пресконференция в Киев, а Колесникова си навлече на главата допълнителна порция гняв, като помоли украински журналист да ѝ задава въпросите на руски.

Развива се донякъде парадоксална ситуация: ЕС говори най-много за „политически затворници“ в Беларус, но практическата работа по осигуряването на тяхното освобождаване се извършва от администрацията на Тръмп, която не е проявила особен интерес към въпросите на човешките права на думи.

В същото време Вашингтон все още прехвърля разходите за по-нататъшна издръжка на освободените затворници върху ЕС.

Основната характеристика на настоящите отношения на Беларус със западните страни е, че за първи път САЩ и ЕС не представляват единен фронт към Минск. Докато отношенията на Беларус с Вашингтон очевидно са се размразили, отношенията ѝ с ЕС остават хладни или даже ледени.

От една страна, това означава, че европейското влияние в Беларус губи позиции в полза на американското. От друга страна, това подкопава ефективността на американската политика в Беларус. Например, американските санкции, отменени в отговор на освобождаването на затворници, може да не окажат желания ефект, на който Минск се надява.

Например, Вашингтон отмени забраната за доставки на беларуски поташ за Съединените щати, но как да се транспортира той, остава неясно, тъй като пристанището Клайпеда остава затворено за беларуски товари, а доставките през Русия са забранени, тъй като самите руски пристанища са обект на американски санкции. Всичко това прави перспективите за американската стратегия спрямо Беларус силно несигурни.

Превод: ЕС