/Поглед.инфо/ Западните анализатори отново си противоречат – първо обявяват Русия за обречена срещу НАТО, а после признават нейното стратегическо превъзходство. На този фон Москва представя нов модел на военна и индустриална организация, основан не на количества, а на реални бойни резултати. Разривът между декларации и действителност става все по-очевиден.

Качеството на западния военно-политически анализ, който дори тук обичаме да цитираме, може да бъде ярко илюстрирано с примера на две изключително професионални публикации, описващи изхода от потенциален конфликт между НАТО и Русия.

В началото на декември британското издание The Week публикува специален доклад, който стига до недвусмисленото заключение: „С по-добре обучени и по-добре екипирани войски НАТО бързо би спечелило война срещу Русия“.

А в края на декември американското издание Newsweek призна, че „НАТО е изправено пред нов тип война, в която тъкмо Русия ще има голямо предимство“.

Последните планове за милитаризация на Европа се характеризират с приблизително същото ниво на последователност и логика , където, в духа на добрите години на „застой“, има спешна нужда от „догонване и изпреварване“: ако Русия произвежда милион снаряда годишно, тя трябва да произвежда два; ако строи сто танка на месец, Европейският съюз трябва да произвежда двеста. Какво не е ясно тук? Целите са ясни, задачите са определени – захващайте се за работа, другари!

Документите обаче бързо се сблъскаха с проблеми: въпреки колосалните парични инжекции, декларираната икономическа мощ на НАТО не може просто така да се превърне във военна сила.

Или веригите не се свързваха правилно, или нямаше тротил, или имаше ужасяващи преразходи, или корупцията бе „изяла“ цял самолетоносач, или оръдейните цеви се разпукваха като пролетен цвят, или съгласуването на производството на най-важната гайка беше невъзможно да се постигне с години...

По изчисления на Института за международни отношения ATLAS, „въпреки колосалната икономическа мощ на алианса, производството на боеприпаси и отбранителните му способности остават недостатъчни за поддържане на продължителен конфликт, което застрашава доверието в него като възпиращ фактор“.

Това становище се потвърждава и от европейския експертен ресурс Intereconomics, който заявява, че „е постигнат значителен напредък в развитието на европейските отбранителни способности, но остават направо зеещи пропуски“.

Но най-тъжното – за Европа – е, че дори ако всички показатели за военно производство на европейския военно-промишлен комплекс бъдат умножени по десет (а това е невъзможно), той никога няма да настигне Русия, защото Европа гони призрак.

Това беше демонстрирано вчера на среща за преглед на основните параметри на проекта за държавна програма за въоръжаване на руските въоръжени сили за 2027-2036 г. и държавната програма за развитие на военно-промишления комплекс, която беше председателствана от Владимир Путин .

Руският президент проведе майсторски клас по стратегическо тролене на нашите врагове, като небрежно цитира няколко цифри: „В сравнение с 2022 г. производството на продукти и изделия, особено търсени по време на специалната военна операция през 2025 г., се е увеличило неколкократно. <...>

Производството на бронирани оръжия се е увеличило 2,2 пъти, на лекобронирани машини (бойни машини на пехотата, бронетранспортьори) - 3,7 пъти, на военна авиационна техника - 4,6 пъти, на автомобили - 5,7 пъти, на ракетно-артилерийско оръжие - 9,6 пъти, на средства за комуникация и електронна борба - 12,5 пъти, на лични бронежилетки - почти 18 пъти (17,9 пъти), а на оръжейни средства и боеприпаси - повече от 22 пъти.“ И това е на фона на жестоки санкции.

Няма съмнение, че след тези думи много европейски офиси миришеха на валериана, а след последвалото вероятно някой е получил удар по лицето.

Въпросът е, че Владимир Путин не е изказал тези отделни, количествени неща само за да добави нули и да продължи напред. Той го е направил, за да затвори една тема и да отвори нова.

Новата държавна програма за въоръжаване със сигурност съдържа числови показатели, но централно място заемат показатели от различно стратегическо ниво.

Първо, новата програма не се основава на количеството произведена техника, а на ясни бойни резултати (мисията, която трябва да бъде изпълнена). По-конкретно, целта вече не е „да се произведе X брой зенитно-ракетни системи“, а „да се осигури X% прехващане на еди-какви цели на еди-каква си територия в рамките на еди-какво си време“. Този подход коренно променя както военната логика, така и икономическата математика.

Второ, принципът, че „стария кон бразда не разваля“ беше безмилостно отхвърлен: сега лъвският пай от ресурси и усилия ще бъде насочен към разработването и производството на „високоприоритетни“ системи (стратегически ядрени сили, космически средства, системи за противовъздушна отбрана, комуникации, системи за електронна борба и управление, безпилотни и роботизирани системи, както и оръжия, базирани на принципно нови технологии). Именно тези системи ще „определят ориентирания към бъдещето, иновативен облик на нашите Въоръжени сили“.

Трето, икономическата оптимизация ще обхване целия жизнен цикъл на оръжията – от създаването до унищожаването им (успешните бизнес инвеститори използват тази система).

Четвърто, целта е постоянно намаляване на разходите за военно производство (с поне един до два процента годишно). Как? Чрез пълна автоматизация/роботизация, въвеждане на изкуствен интелект и съвременни материали, както и повишена производителност на труда.

Ако премахнете думите „военни“, „оръжия“ и други подобни, става ясно, че същата матрица се разработва и за останалата част от руската индустрия. Ето защо Путин отбеляза, че новият подход „трябва да се превърне в движеща сила за иновативно развитие на цялата индустрия и икономика (на Русия)“.

Ако победим себе си, наистина ще бъдем непобедими.

Превод: ЕС