/Поглед.инфо/ Иран изпада под тежестта на вътрешни икономически, политически и социални кризи – не просто пред външен натиск, а пред реални стратегически ограничения, които поставят под въпрос дългосрочната устойчивост на режима.

Има държави, които се мобилизират под външен натиск.
Има и други, при които вътрешните противоречия подкопават устойчивостта много преди външните фактори да достигнат критично равнище.

Днешният Иран все по-ясно принадлежи към втората категория.

Анализът на „Фонд за стратегическа култура“ очертава картина, която не може да бъде обяснена само със санкции, международна изолация или геополитическо напрежение. Става дума за натрупване на вътрешни икономически, социални и управленски дефицити, които постепенно се превръщат в структурен проблем за иранската държава.

Вътрешните слабости като основен фактор

Особено показателно е, че самото иранско ръководство започва все по-открито да признава вътрешния характер на кризата. Президентът Масуд Пезешкиан говори не за външни врагове, а за корупция, неефективно управление и системни грешки, които години наред са били прикривани зад риториката за „обсадена крепост“.

Това е важен сигнал. Когато властта започне да признава собствените си провали, това означава, че инструментите за прикриване на кризата вече не работят.

Икономическите показатели допълват тази картина: висока инфлация, отслабване на националната валута, ограничен растеж и спад в жизнения стандарт. Тези процеси не са временни колебания, а дълбоки структурни дисбаланси, които подхранват социалното недоволство.

Социалното напрежение и новото поколение

Иранското общество се променя, а заедно с него се променя и характерът на напрежението. Младите поколения, които не носят травмите на революцията от 1979 г., все по-трудно приемат стария социален договор.

Протестите, макар и периодично потискани, вече не са изолирани изблици. Те са симптом на дълбоко отчуждение между държавата и значителна част от обществото. В този контекст поддържането на стабилност изисква все по-голям ресурс – административен, репресивен и финансов.

Външният натиск като усилващ фактор, а не първопричина

Санкциите и международният натиск безспорно утежняват положението. Но те действат като усилващ фактор, а не като основна причина. Истинският проблем е, че иранската икономика и политическа система нямат достатъчна гъвкавост, за да компенсират външния натиск чрез вътрешни реформи.

В резултат Техеран се оказва в капан:
реформите застрашават интересите на влиятелни вътрешни кръгове,
а липсата на реформи задълбочава кризата.

Регионалното отражение

Вътрешната нестабилност на Иран неизбежно се отразява върху целия Близък изток. Държава, която е ключов регионален фактор, но е принудена да се концентрира върху собственото си оцеляване, губи способността си да влияе последователно и дългосрочно.

Това променя баланса на силите и създава допълнителна несигурност в регион, който и без това е силно нестабилен.

В заключение

Проблемите на Иран не са временна криза, а резултат от дългогодишно натрупване на управленски, икономически и социални дефицити. Външният натиск само оголва тези слабости, но не ги създава.

Основният въпрос вече не е дали Иран е под натиск, а дали държавата разполага с ресурс и политическа воля за реформи, преди вътрешните противоречия да се превърнат в необратим фактор.

Отговорът на този въпрос ще има значение не само за Техеран, но и за целия Близък изток.

По публикация на: Валерий Бурт, Fondsk.ru, 26 декември 2025 г.
Редакционен прочит.
Цитирани откъси.
Линк: https://www.fondsk.ru/news/2025/12/26/blizhniy-vostok-iran-v-tiskakh-problem.html