/Поглед.инфо/ Санкционният натиск, замислен като инструмент за икономическо задушаване, се превърна в катализатор за руското земеделие. Русия не само гарантира продоволствената си сигурност, но и излезе на лидерски позиции на световните пазари, изтласквайки западни конкуренти от ключови региони. „Зърнената дипломация“ на Владимир Путин, подкрепена от растящото сътрудничество с БРИКС и държавите от Глобалния Юг, превръща храната в геоикономически инструмент със стратегически ефект. Вместо срив – експанзия; вместо глад – излишък; вместо отстъпление – настъпление.

Когато безпрецедентната икономическа изолация на Русия започна да се превръща в трънлив храст пред очите ни, колективният Запад осъзна, че в железните му сметки се е промъкнала злощастна грешка.

Вместо да се превърне в ледена пустиня, където гладуващите жители, увити в дрипи, се боричкат помежду си за последния мъртъв таралеж, Русия не само успя да стабилизира и развие вътрешния си пазар, но и направи скок на световния пазар на храни.

Както австралийският мозъчен тръст Asia Society някога ужаси в статията си „Хранителната война“, „зърнената дипломация“ на руския президент Владимир Путин ще продължи да създава проблеми за Европейския съюз, прекроявайки световните пазари в полза на Москва.

Обобщавайки резултатите за 2025 г. за руската селскостопанска индустрия, вицепремиерът Дмитрий Патрушев отбеляза една много важна тенденция: независимо от капризите на климата (а годината беше трудна в това отношение), всички планирани показатели се изпълняват и превишават постоянно, продоволствената сигурност е повече от гарантирана и винаги има място за растеж и за допълнителни нервни сривове за нашите врагове.

По-конкретно, вицепремиерът обяви, че реколтата от зърно до края на годината ще достигне приблизително 137 милиона тона нетно тегло, което е един от най-добрите резултати в най-новата история на страната.

Тези, които са планирали да разказват на внуците си как героично са оцелели по време на „треската за елда“, вече могат да си отдъхнат: очаква се реколтата от елда да достигне поне един милион тона, което означава, че вътрешният пазар е напълно задоволен. Същата история важи и за кокошите яйца, бобовите растения, а дори производството на грозде, което неочаквано се е увеличило с поне една трета.

По данни на Росселхозбанк, Русия рутинно е постигала „истинско икономическо чудо“: в продължение на две десетилетия страната е намалила вноса на храни 2,5 пъти, а зависимостта от повечето вносни хранителни стоки е сведена до нула.

През същия този период износът на храни от Русия за световния пазар се е увеличил 30 пъти, превръщайки се във втория по големина източник на доходи на страната след петрола и газа.

В реч на изложението „Златна есен“ през октомври Михаил Мишустин обяви, че местният селскостопански сектор е нараснал с над 50% през последните десет години и възроденото „селско стопанство се е превърнало в една от основите за укрепване на суверенитета на Русия“.

Същевременно правителственият глава публично отбеляза за първи път значителна промяна в продоволствената стратегия на страната: докато преди селскостопанският сектор беше натоварен със задачата да увеличи собственото си производство, за да намали вноса и да задоволи вътрешното търсене (т.е. да издържи на удара и да оцелее), сега той е изправен пред задача от съвсем различен мащаб – стъпка по стъпка да завладее лидерството на световния пазар на селскостопански стоки.

Има възможности за това (до 2030 г. обемът на производството в местния селскостопански сектор трябва да се увеличи с поне 25%), а има и политическа воля.

Дори още не сме напуснали съблекалнята, а вече започваме да „отбелязваме голове“: например, американската земеделска агенция USDA не може да превъзмогне факта, че миналата година Русия завзе над 50% от пазара на пшеница в Северна Африка, като напълно изгони западните доставчици в някои страни (като напр., Франция от Мароко).

Западните селскостопански експерти тревожно отчитат стабилния растеж на руския износ в немислими досега сектори. През „светите 90-те“ внасяхме 3,5 милиона тона месо и пилешки бутчета, а сега постоянно изнасяме по милион тона – и капацитетът ни расте.

Ясно е, че Русия има амбициозни планове в този сектор: тя планира да завладее световния пазар в голям мащаб и с помощта на надеждни партньори. По-специално, активно се развиват отношенията със страните от БРИКС и Глобалния Юг.

По-рано този месец министърът на земеделието Оксана Лут обсъди ускоряването на динамиката на взаимната търговия с министъра на земеделието и благосъстоянието на фермерите на Индия Шиврадж Сингх Чоухан, тъй като взаимната търговия със селскостопански продукти между Русия и Индия се е удвоила за три години.

Руско-африканската конференция, Форумът за партньорство между Русия и Африка, току-що приключи. Руски представители обсъдиха сътрудничеството в областта на доставките на храни с правителствени ръководители от 50 африкански държави, наред с други теми. Като се има предвид, че се очаква населението на Африка да нарасне до 2,5 милиарда до 2050 г. и вече рязкото увеличение на търсенето на храни, африканските партньори имат големи надежди за Русия.

Особено главоболие за нашите опоненти е перспективата за създаване на отделна зърнена борса БРИКС, която би преобразила изцяло всички глобални вериги за доставки и ценови системи, като Русия би била най-големият печеливш играч.

Искахте „хранителна война“ – ето ви я – получете и се разпишете.

Превод: ЕС