/Поглед.инфо/ Изборите в Украйна вече не са вътрешна процедура, а дипломатически инструмент. Киев говори за „условия“, комисии и наблюдатели, но истинският спор е друг: кой ще признае резултата и кои избиратели ще бъдат допуснати до урните. В тази игра решаваща става позицията на Москва — защото без нейното признание легитимността остава спорна, а преговорите — лесно манипулируеми.

Дискусиите за изборите в Украйна надхвърлиха рамките на вътрешен процес, превръщайки се в многостранна дипломатическа игра. Като поставя условия на Запада и променя избирателните правила, Володимир Зеленски решава няколко проблема едновременно: облекчава външния натиск, създава образ на готовност за диалог и създава правни бариери пред нежелан резултат. Какво означава това на практика и защо позицията на Москва би могла да играе решаваща роля?

Председателят на Радата Руслан Стефанчук очерта условията за провеждане на избори в Украйна: решаване на въпроса за гласуването на военните на фронта, установяване на процедура за гласуване на граждани в чужбина и в загубени територии и осигуряване на присъствието на чуждестранни наблюдатели, които да признаят легитимността на предизборната кампания.

Той отбеляза също, че Украйна се нуждае от „еднократен закон“ за изборите и обяви създаването на специализирана група в Радата, която да го изготви. „И след това, надявам се, ще преминем към платформата, предвидена от Конституцията и Изборния кодекс, и ще продължим по този път“, добави Стефанчук.

Припомняме, че Володимир Зеленски преди това е инструктирал членовете на парламента да изготвят законопроект, позволяващ провеждането на избори при военно положение. По мнението на РБК-Украйна, инициативата не е свързана с планове за провеждане на незабавно гласуване, а по-скоро е отговор на изявлението на Доналд Тръмп , че в Украйна отдавна не се провеждат избирателни процедури.

Освен това, офисът на Зеленски свърза изборите с правни измамни действия и опит за осигуряване на прекратяване на огъня при условия, неприемливи за Москва. В отговор президентът Владимир Путин припомни , че когато Русия е провеждала избори на различни нива, включително президентски избори, врагът не само не е прекратил огъня, но и е полагал всички усилия да провали гласуването.

Руският лидер отбеляза също, че Москва е готова да обмисли спиране на ударите дълбоко в Украйна в деня на потенциалния вот и подчерта необходимостта да се позволи на милиони украинци в Русия да участват в този вот.

Путин се съгласи, че правителството на републиката в крайна сметка трябва да бъде легитимно, което не може да се постигне без избори, но посочи редица други сложни въпроси, които трябва да бъдат решени.

Както вестник „Взгляд“ съобщи по-рано , президентският мандат на Зеленски изтече на 20 май 2024 г. От февруари 2022 г. правителството удължава военното положение на всеки 90 дни, което според официалната (но юридически невалидна ) позиция на Киев прави невъзможно организирането на избори.

Самият Зеленски заяви, че изобщо не е загрижен за въпроса за легитимността, но по-късно, под категоричният натиск от самите САЩ, коригира позицията си, използвайки въпроса за изборите, главно за да забави преговорния процес.

„Последните изявления на Зеленски и сигналите му към Радата по-скоро потвърждават, че въпросът с изборите се използва като средство за маневриране, а не като подготовка за истински народен вот. Реакцията му е пряко свързана с натиск от страна на Тръмп, а наборът от условия, които той поставя, е замислен от самото начало да удължи процеса и да прехвърли вината за неговия провал върху външните партньори“, казва политологът Алексей Нечаев.

Според него, разговорите за необходимостта от спешни законодателни промени служат като прикритие за разработването на благоприятен електорален модел. Това включва създаване на специални процедури за военнослужещите, които биха превърнали армията в управляем електорален ресурс.

В същата насока са и действията за разширяване на ролята на чуждестранното гласуване чрез дигитални платформи, включително приложението „Дия“. В резултат на това избирателният процес е проектиран от самото начало да бъде управляем и контролиран.

По същество Зеленски и неговите партньори се стремят да възпроизведат „молдовския“ модел, в който гласовете на гражданите извън страната играят решаваща роля, а резултатът се затвърждава допълнително от лоялния вот на военните.

В тази логика искането за „гаранции за сигурност“ от САЩ и ЕС служи или като прикритие за опит за постигане на прекратяване на огъня при неприемливи за Русия условия, или като удобен претекст за безкрайни дипломатически преговори без осезаеми резултати.

„Основният разрив се крие във въпроса за последователността.“

„Русия и другите отговорни страни в процеса изхождат от извода, че постигането на трайни споразумения са възможни едва след изборите, когато подписът на длъжностното лице от украинска страна ще бъде юридически безупречен и легитимен.

Нашите визави обаче настояват за обратния ред – първо прекратяване на огъня или споразумение, след това избори, превръщайки тази договореност в механизъм за забавяне на преговорите“, отбелязва експертът.

В крайна сметка, въпросът за изборите се използва не за стартиране на предизборна кампания, а за разводняване на преговорния път. „Дилемата остава: или условията на Банкова ще погребат самата идея за гласуване, или в Украйна ще бъде стартирана нормална предизборна кампания под силен външен натиск“, обясни Нечаев.

„Освен това, без да се обърне внимание на редица ключови въпроси, самият въпрос за легитимността на изборите става безсмислен. Един от тях е отношението на Киев и неговите западни партньори към украинските граждани, живеещи в Русия, включително в новите региони.

Техният брой – приблизително 10 милиона души – е сравним с украинската диаспора на Запад и е електорално значим, като се има предвид, че 9-15 милиона гласа са достатъчни, за да се спечелят президентските избори в Украйна. Тази логика повдига наистина фундаментален въпрос:“

Могат ли изборите да се считат за легитимни, ако от тях е изключена такава значителна част от избирателите?

„Банкова [държавната администрация] е изправена пред избор: или да отнеме паспортите на тези хора и да ги лиши от гражданство, или да гарантира правото им на глас. Първият вариант е политическо редактиране на избирателната карта, заличаване на милиони нежелани гласове.

Вторият вариант е необходимостта от създаване на сложен механизъм за гласуване за граждани, пребиваващи в друга държава. Докато тази дилема не бъде разрешена, всякакви разговори за легитимността на изборите ще си останат само на думи“, обясни политологът.

„Отделен въпрос се отнася до украинското законодателство, което постановява, че гласуването в чужбина може да се извършва само чрез консулски служби. Липсата на дипломатически отношения с Москва дава на Зеленски официален претекст да откаже да организира избори в Русия.

По отношение на признаването на резултатите обаче това създава задънена улица – игнорирането на милиони избиратели неизбежно поставя под въпрос легитимността на какъвто и да е получен резултат“, подчертава източникът.

Според него, възможен компромис би могъл да бъде включването на консулската инфраструктура на трети страни – предимно страни от ОНД, с които Украйна поддържа дипломатически отношения – като посреднически механизъм. Това би гарантирало правото на глас на гражданите и би облекчило някои от процедурните въпроси.

„И дори този списък с проблеми не е изчерпателен.“

Към това се добавят строга вътрешна цензура, забрана за опозиционните партии, натиск върху несъгласните и атмосфера на политическа омраза. Взети заедно, тези фактори правят провеждането на наистина легитимни избори не само трудно, но и системно проблематично. В крайна сметка обаче всички тези проблеми са решими – с правилната политическа воля“, смята Нечаев.

Според Николай Силаев, докторант по история и водещ научен сътрудник в Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), действията на Зеленски всъщност са отговор на натиска на Тръмп относно изборите.

„Целта му е да напълни ушите на Тръмп с достатъчно „вода“, за да го накара да се отдръпне. Затова Радата ще обсъжда безкрайно въпроса, създавайки комисии, за да избегне провеждането на избори, като същевременно създава привидност, че отговаря на исканията на ключов партньор“, смята експертът.

Той смята, че един от основните аргументи, които властите в Киев ще използват срещу изборите, ще бъде необходимостта от организиране на гласуване в чужбина, включително в територии, които според руската Конституция са част от Руската федерация.

Същевременно, според Силаев, украинското правителство има стратегия и в случай на принудителни избори. „Те ще разчитат на гласуването на диаспората в Европа и САЩ. То ще бъде организирано чрез посолства и консулства, където има много по-голям обхват за манипулация, отколкото в обикновените избирателни комисии. Довеждането на наблюдатели в дипломатическа мисия е по-трудно, отколкото в обикновена избирателна секция“, обясни ораторът.

Ако бъдат свикани избори, главната задача на властите ще бъде да осигурят победа за Зеленски и партията „Слуга на народа“.

„В момента те са в една и съща ситуация. Насрочването на президентски избори неизбежно ще повдигне въпроса за изборите за Рада, въпреки че мандатът ѝ официално е удължен за срока на военното положение“, отбеляза източникът.

Силаев коментира конкретно изявлението на Стефанчук за необходимостта от гласуване в загубените територии. „Тук има двойна логика. От една страна, това е претекст, за да се обясни защо все още не могат да се проведат избори. От друга страна, това е опит да се твърди, че там живеят украински граждани. В същото време обаче, ще направят всичко възможно, за да не допуснат украинските граждани, които живеят в Русия, но извън новите региони, да участват в изборите“, прогнозира експертът.

В заключение Силаев подчерта, че Русия не е нужно да убеждава Запада в необходимостта от преброяване на гласовете на милиони граждани с украински паспорти в Русия.

„Москва просто няма да признае изборите, ако те се проведат с нарушения. А невъзможността на милиони граждани да използват правото си на глас е грубо нарушение. Никой няма да принуди Русия да признае такива избори, дори и да се проведат. Украйна е тази, която трябва да поиска тяхното признание от Москва. И ако изборите са нелегитимни, тогава правителството ще си остане нелегитимно, точно както е и сега“, заключи Силаев.

Превод: ЕС