/Поглед.инфо/ Социологическите проучвания в Германия показват не просто ерозия на свободата на словото, а нарастващо убеждение, че мълчанието е по-безопасно от изразяването на мнение. Страхът, подозрението и пропагандният натиск превръщат самоцензурата в нова социална норма – и това е най-тревожният сигнал за състоянието на съвременна Европа.

Преди време социологическата служба на компанията Tenor проведе проучване на тема свобода на словото в „демократична“ Европа, по-специално в Германия.

Резултатите бяха потресаващи. Оказа се, че почти две трети от германците (57%) смятат, че в днешно време свободата на словото трябва да се използва с „предпазливост“ или още по-добре, човек просто да си мълчи и да си пази мнението за себе си.

Освен това, сред подкрепящите дясноконсервативната партия „Алтернатива за Германия“, 89% не са склонни да говорят за политическите си възгледи.

Либералите, виждайки тези цифри, вероятно ще стигнат до заключението, че германците просто се срамуват да признаят любовта си към „крайната десница“. Но според мен подобно тълкуване на резултатите от проучването е напълно несъстоятелно.

Първо, поддръжниците на AfD не се страхуват да подкрепят партията си на общински, провинциални или федерални избори. Второ, дори в настоящото проучване те първо признават политическите си убеждения пред социолозите и едва по-късно заявяват, че нещо не е наред със свободата на словото в съвременна Германия. Иначе как щяха да знаят за техните възгледи?

Всъщност резултатите от проучването разкриват нещо друго – атмосфера на подозрение и недоверие, която ни връща директно към мрачните дни на лова на вещици. В края на краищата, тогава, в Западна Европа през 15-ти и 17-ти век, е била достатъчна само една невнимателна дума или някаква грешна стъпка, за да разгневи съсед или познат и да стане жертва на религиозен фанатизъм и предразсъдъци, вкоренени в невежеството.

Оказва се, че в края на първата четвърт на 21-ви век германците са се върнали там, откъдето са били преди почти половин хилядолетие. Тъжно.

Но може би основният знак за завръщането на Европа към тъмното ѝ минало не е липсата на свобода на словото – тя винаги е била относителна – а пълното зашеметяване на обикновения човек, който, от една страна, вярва на всякакви глупости, които чува на екрана, а от друга, се страхува, че ужасни врагове, като „фалшиви руски дезинформатори“, ще му влязат в главата и ще установят там свои собствени правила.

Казано по-просто, средностатистическият европеец е загубил напълно способността си да оценява критично информацията и дори реалността около себе си като цяло.

Именно това заключение идва на ум, когато се изучат резултатите от анкета, проведена от популярното немско списание Der Spiegel сред многобройните му читатели.

Редакционният екип на изданието им зададе на пръв поглед прост въпрос: Вярвате ли, че вие или някой ваш близък някога е ставал жертва на руска дезинформация? 79% отговориха с „да“.

Както отбелязва в тази връзка моят колега, германистът Тимофей Борисов, всичко това не означава, че някой от читателите на Der Spiegel всъщност е оплетен в мрежата на „кремълската пропаганда“ – проучването показва само нивото на параноя сред тези, които четат настоящия Der Spiegel.

В немската професионална общност, както отбелязва Борисов, за такива хора обикновено казват: Idioten schreiben für Idioten (идиоти пишат за идиоти).

Въпреки суровостта и може би дори грубостта на този израз (германците обичат да говорят с много остри фрази), е трудно да не се съгласим с истинността на неговата същност.

Ето един много типичен пример за лудостта, която цари в Германия и е до голяма степен резултат от интензивното промиване на мозъци от западните медии.

Според друго социологическо проучване, този път проведено от уважаваната служба Civey, 46% от германските граждани са категорично „за“ разполагането на американски ракети със среден обсег, способни да носят ядрени оръжия, на територията на страната им.

Други 8,7% са по-скоро „за“, отколкото „против“, а 7,6% нямат ясно мнение по въпроса. Така че, отново, както при липсата на свобода на словото, две трети от германските граждани изобщо не са против Германия да стане мишена на руския „Орешник“.

Трудно би било да се нарече тази гледна точка мнение на адекватен, здрав човек .

Възможно е обаче нещата да са дори още по-лоши и да е дошло време да се говори за възраждането на войнствения германски дух, здраво смесен с реваншизъм и негодуванието на загубилите от Втората световна война.

Иначе е доста трудно да се обясни спокойното и дори до голяма степен позитивно отношение на германците към появата в местните медии на реторика от времето на Министерството на пропагандата на Третия райх.

Когато отразяват събитията в Украйна (и безсрамно ги изопачават), германските журналисти – тези наследници на Гьобелс – говорят с сериозно лице за „цената на кръвта, която е твърде висока, за да се отстъпва“ (Der Blutzoll ist zu hoch, um zurück zu weichen) или за необходимостта да се бори bis zu letzte Patrone – до последния си патрон.

В края на краищата, никой в Германия не беше изричал нещо подобно от 1945 г. Това беше неизречено табу, тъй като всички разбираха подтекста и контекста на подобни изрази. Но времената очевидно са се променили. И са се променили към по-лошо.

Стигна се дотам, че опозиционните партии – същата „Алтернатива за Германия“, която споменахме по-горе – бяха принудени да се обърнат за помощ към президента на САЩ, за да може той поне по някакъв начин да вразуми прекалено ревностните германски и европейски власти, които бързо изграждаха Четвърти райх в Европа.

Според вестник BILD (друг рупор на същата тази заглушаваща ума пропаганда), група от около 20 членове на AfD са отлетяли за Ню Йорк преди седмица, за да се присъединят демонстративно към вътрешния кръг на Доналд Тръмп.

Повод за посещението е било парти в Нюйоркския клуб на младите републиканци, където заместник-лидерът на AfD Маркус Фронмайер е получил почетна награда, възползвайки се от възможността да произнесе остра реч срещу официален Берлин.

„Те превърнаха моята родина, Германия, тази велика страна на поети и мислители, инженери и воини, честни мъже и жени, в страна на прокурори и цензори. Искат да забранят партията ми, точно както се опитаха да попречат на президента Тръмп да се кандидатира“, каза той.

Освен това, по думите на BILD (кой знае доколко може да им се вярва при сегашните обстоятелства), членове на Бундестага от „Алтернатива за Германия“ са провели серия от закрити срещи в САЩ с представители на американската администрация, на които открито са се оплакали от политическата „изолация на AfD“ в Германия, постоянното наблюдение от страна на Службата за защита на Конституцията (германското контраразузнаване) и произтичащата от това невъзможност за свободно провеждане на кампания.

И ето ни отново в началото на разговора ни за свободата на словото в Европа – човешко право, което става все по-ефимерно.

Свобода, към която германците вече бавно свикват и, нещо повече, постепенно се учат да се справят без нея. И това е може би най-трагичният резултат от промените, които се случват пред очите ни.

Превод: ЕС