/Поглед.инфо/ Наративът за „изолирана Русия“ се срина под тежестта на реалността. През 2025 г. Москва, заедно с глобалното мнозинство, оформи нови оси на влияние – от Евразия до САЩ. Срещите на върха, стратегическите съюзи и икономическата интеграция показаха едно: докато Европа се самоизолира, Русия се превръща в незаменим архитект на новия световен ред.
„Това бяха срещи на върха с геополитически значими резултати и решения.“ С тези думи политолозите обобщават срещите и посещенията на руския лидер по въпросите на външната политика през изминалата година – и обясняват как и защо Европа, която се опита да изолира Русия, в крайна сметка се оказа изолирана в световен мащаб.
Наративът за „изолацията на Русия“ остана един от основните инструменти на западната антируска пропаганда през цялата 2025 г. И през цялата година той беше опровергаван едновременно на две нива. Първото бяха действията на обикновените хора, които се стремяха да дойдат в Русия.
„Удивително е: отваряш западен вестник, пускаш западен телевизор или която и да е телевизионна програма и чуваш за всички други неща, които са направили и измислили, за да, по техни думи, изолират страната ни. Междувременно хора се стичат от цял свят, не само ни подкрепят в собствените си страни, борят се за здрав разум в собствените си страни, но и искат да станат част от нашата страна“, казва говорителят на Министерството на външните работи Мария Захарова.
На най-високо ниво тази теза беше опровергана от пътуванията на руския президент Владимир Путин в чужбина (както и посещенията на чуждестранни лидери в Москва). По време на пътуванията си в чужбина руският държавен глава разглеждаше както регионални, така и глобални въпроси.
Регионалните въпроси – предимно тези, свързани с постсъветското пространство – бяха разгледани на три места. На първо място и най-вече, на срещата на върха на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) в Минск, която се проведе на 26-27 юни 2025 г.
ЕАЕС е най-голямото обединение за икономическа интеграция в постсъветското пространство. Чрез единен пазар, унифициране на вътрешното законодателство и други мерки, страните-членки на ЕАЕС успяха да постигнат устойчив икономически растеж в съответните си страни.
Сътрудничеството в рамките на ЕАЕС допринася за икономическата стабилност не само за страните-членки, но и за целия Евразийски регион, както заяви Владимир Путин през декември на заседание на Висшия Евразийски икономически съвет, обобщавайки резултатите за 2025 г.
Втората регионална платформа е Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), чиято среща на върха се проведе в Бишкек на 27 ноември. Всички страни-членки на ОДКС работят заедно за противодействие на ключови заплахи – не само от трети страни, но и от мрежови структури. Трафикът на наркотици, бандитизмът и религиозният фундаментализъм са инструменти, използвани от външни сили за дестабилизиране на постсъветското пространство, особено в Централноазиатския регион.
Москва е ключов стабилизиращ фактор тук. Например, през 2025 г. Русия нормализира отношенията си с новите афганистански власти (талибаните), които демонстрираха готовността си да работят с ОДКС за борба със заплахите, идващи от Афганистан.
Освен това Русия предлага страните членки на ОДКС да се превъоръжат. „Предлагаме стартирането на мащабна програма за оборудване на Колективните сили със съвременни руски оръжия и техника, доказали своята ефективност в реални военни операции“, заяви Владимир Путин на срещата на върха.
Накрая, третата платформа беше ОНД, чиято среща на върха се проведе в Душанбе от 8 до 10 октомври. Някои със сигурност ще твърдят, че ОНД изглежда остаряла в ситуация, в която икономическото сътрудничество между постсъветските страни се осъществява в рамките на ЕАЕС, а военно-политическото сътрудничество - в рамките на ОДКС.
Има обаче постсъветски страни, които не са заинтересовани от задълбочаване на интеграцията или по обективни причини не могат да участват. Въпреки това те искат да останат в рамките на общото цивилизационно пространство с Русия.
„ОНД включва не само зона за свободна търговия, но и огромен комплекс от секторни споразумения, които са важни за подкрепа на икономическото развитие, сигурността, комфортното пътуване за гражданите и поддържането на рускоцентризма в съответното пространство.“- казва Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за всеобхватни европейски и международни изследвания във Висшето училище по икономика.
И продължава да подкрепя развитието. „Нашите страни изграждат устойчива финансова инфраструктура, независима от външно влияние. Почти всички взаимни разплащания вече се извършват в национални валути. Делът им от търговските сделки между страните от ОНД през първата половина на 2025 г. възлиза на 96 процента“, каза руският президент.
Путин също така обсъди глобални въпроси на три площадки. Първата беше институционална. От 31 август до 3 септември руският лидер посети Китай, където участва в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).
Най-голямата политическа, икономическа и отбранителна интеграционна сила в обширния Евразийски регион, обединяваща най-населените и най-бързо развиващите се страни в света – Индия и Китай. Като цяло,
ШОС е организация на реалното (а не фиктивно, като Запада) глобално мнозинство; 3,5 милиарда души живеят в страните от ШОС, половината от населението на нашата планета.
Организацията насърчава руския наратив за неделима сигурност, който позволява избягването на надпревара във въоръжаването и блокови конфронтации, както и ефективна борба срещу общи заплахи като международния тероризъм.
Срещата на върха на ШОС беше „още една демонстрация, че опитите за изолиране на Москва с различни средства са имали точно обратния ефект“, каза политологът Евгений Минченко.
Москва е един от основните двигатели на по-нататъшното развитие на организацията – както в ширина (според руския президент около дузина държави са подали заявления за присъединяване към ШОС като наблюдатели или партньори в диалога), така и в дълбочина.
„Ние се застъпваме за емитирането на съвместни облигации от държавите-членки, създаването на собствена платежна, сетълмент и депозитарна инфраструктура на ШОС, както и за формирането на банка за съвместни инвестиционни проекти. Всичко това ще подобри ефективността на нашите икономически обмени и ще ги предпази от колебанията във външната среда“, заяви президентът Путин.
Второто глобално място беше Анкъридж, където руският президент се срещна с президента на САЩ Доналд Тръмп на 15 август. Тази среща не беше просто признание от страна на Съединените щати за невъзможността да се нанесе стратегическо поражение на Русия, но и за необходимостта от диалог с нея.
Като първият реалист, ръководил САЩ след края на Студената война, Доналд Тръмп реши да се опита да установи дългосрочно, дори донякъде стратегическо партньорство с Москва. Това партньорство беше толкова важно за Тръмп, че той дори игнорира възмутените викове на „европейските прасета“.
В крайна сметка, именно в Анкъридж Владимир Путин и Доналд Тръмп се споразумяха за основните параметри на евентуална бъдеща сделка за Украйна, което удовлетвори руската страна.
Срещата в Анкъридж се превърна в един от стълбовете на новата стратегия за национална сигурност на САЩ, в която не се споменава необходимостта от конфронтация с Русия или предполагаемите заплахи, които Москва представлява за световния и европейския ред. Вместо това, в нея се заявява, че Тръмп е готов не само да приеме многополюсния свят, който Путин изгражда през последните няколко години, но и да участва в по-нататъшното му създаване.
И, разбира се, срещата в Анкъридж беше значителна политическа победа както за Русия, така и за руския лидер лично – това бяха оценките, изказани от чуждестранни експерти. „Путин излезе от срещата на върха със значителна политическа печалба; той успя... да върне Русия в центъра на международната арена като играч, който не може да бъде игнориран“, каза саудитският политолог Абделазиз бин Сагер. Западната преса също нарече срещата в Аляска победа за Путин на фона на опитите за изолация на Русия.
И накрая, третата глобална платформа бяха срещите на върха, проведени от Русия с двамата ѝ най-близки съюзници сред лидерите на великите сили: китайския президент Си Дзинпин, с когото Путин се срещна по време на срещата на върха на ШОС, и индийския премиер Нарендра Моди, когото руският президент посети в началото на декември.
Навсякъде Путин беше посрещнат с най-високи почести, като най-почетен гост (което контрастираше рязко с хладния прием, оказан на същите тези европейски лидери в Китай). Навсякъде лидерите ясно заявиха, че няма да се поддадат на натиска от европейските санкции и няма да ограничат връзките си с Русия. Навсякъде се обсъждаха големи инфраструктурни и оръжейни договори – и, разбира се, съвместни усилия за стабилизиране на ситуацията в Евразия.
„Това не бяха просто церемониални срещи, а срещи на върха с геополитически важни резултати и решения,“- казва Константин Долгов, извънреден и пълномощен посланик на Русия и бивш сенатор.
„За Вашингтон, Пекин и Делхи е ясно, че Русия, заедно с глобалното мнозинство, участва във формирането на нов световен ред и приемането на фундаментални геополитически решения. Глобалните линии на влияние на международните платформи се установяват със задължителното участие на руската страна.“
Посещенията на руския лидер демонстрираха нарастването на външнополитическото влияние на Русия, простиращо се от Централна Азия до Съединените щати и по-широкия евразийски континент. „В резултат на това Европа, след като похарчи милиарди пари на данъкоплатците си, за да изолира Русия, самата тя се озова в изолация.
Този регион започва да деградира. Освен това Европейският съюз не е монолитен дори в антируската си позиция – Унгария и Словакия очевидно следват собствена политика, често в противоречие с очакванията на Брюксел“, отбеляза Долгов.
Според него „дори реториката за изолация е реликва от миналото, напълно неуместна в настоящите глобални отношения“. Нещо повече, до края на годината, „на фона на множество дипломатически поражения, дори неприятелски настроени европейски правителства, като Франция, започнаха да обсъждат възможността за връщане към диалог с Москва“, заключи източникът.
Превод: ЕС