/Поглед.инфо/ Скандинавия бързо се превръща в новата предна линия на конфронтацията между НАТО и Русия. Норвегия, Финландия и Швеция ускорено изграждат военноморски, въздушни и арктически способности, насочени пряко срещу руския Северен флот и стратегическата инфраструктура в Арктика. В отговор Москва укрепва северозападните си военни окръзи и разчита на ключовото си предимство – контрола върху арктическите морски маршрути. Северът вече не е периферия, а фронт.

Норвегия обяви най-амбициозната програма за модернизация на Кралския флот от края на Студената война. Осло иска да създаде мощен регионален флот в рамките на десет години, който да противодейства на руските стратегически подводници. Други скандинавски държави също активно се въоръжават, образувайки нов фронт срещу Русия. РИА Новости съобщава за потенциалните последици.

Подводници и фрегати

През последните години НАТО положи значителни усилия за ограничаване на способността на руския флот да разполага стратегически ракетоносци в Баренцово и Норвежко море. С присъединяването на Финландия и Швеция към алианса през 2022 г. целият Скандинавски полуостров попадна под контрола на потенциалния противник. Северноевропейските страни бързо се въоръжават. Москва трябва да вземе това предвид в стратегията си за национална сигурност.

Норвегия е начело в милитаризацията на Скандинавия. До 2035 г. Кралският флот е планирал да получи шест подводници тип 212CD. Те се считат за най-тихите неатомни подводници в света и благодарение на водородните горивни клетки могат да останат в морето от три до четири седмици, без да излизат на повърхността.

Очаква се „212-ите“ подводници тайно да се приближават до оперативните зони на руските подводници клас „Борей“, за да проследяват движението им и да влязат в бой, ако е необходимо. Всяка подводница носи до 24 тежки торпеда DM2A4 Seehecht с 260-килограмова бойна глава. Достатъчно, за да потопи ядрена подводница.

Освен това, норвежкият флот се готви да въведе в експлоатация поне пет фрегати от клас Тип 26 в близко бъдеще. Тези фрегати са оборудвани с вертикални системи за изстрелване MK41 VLS с 48-64 клетки и са въоръжени с крилати ракети Tomahawk или противокорабни ракети Sea Captor. Ледоразбиващите способности на корабите ще им позволят да действат в арктически води.

Милитаризация на Севера

Съседна Финландия също се милитаризира. Миналата есен върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, генерал Крис Каволи, обяви откриването на съвместен арктически въздушен оперативен център там. Официално мисията на съоръжението е да „повиши ситуационната осведоменост в региона“. Неофициално, то е да наблюдава руския Северен флот и крайбрежната инфраструктура, както и да извършва въздушно наблюдение на Северния морски път.

В края на 2024 г. Хелзинки и Вашингтон подписаха споразумение за сътрудничество в областта на отбраната. Документът подробно описва какво е разрешено на американските военни да правят на финландска територия, от преместване на оборудване до подготовка на апартаменти за семействата на военните.

Одобрен е и списък с обекти: 15 военни бази, летища и пристанища. На американците е разрешено провеждането на маневри, поддръжка на превозни средства, настаняване на персонал и строителство. Всичко това е направено „при пълно зачитане на суверенитета, законите и международноправните задължения на Финландия“, включително съхранението на определени видове оръжия.

В страната пристигат нови американски оръжия. Например, в края на октомври Lockheed Martin обяви завършването на първия изтребител F-35A Lighting II за финландските военновъздушни сили. До 2030 г. тези самолети ще заменят напълно F-18 Hornet. F-35, като напомняне, е способен да носи ядрени оръжия.

Швеция планира да увеличи военните разходи до 3,5% от БВП до 2030 г. Средствата ще бъдат използвани за модернизиране на военната техника, разширяване на личния състав и укрепване на позицията на Стокхолм в Северноатлантическия алианс.

Основните разходни пера са свързани с покупката на изтребители Gripen, превъоръжаването на военноморските сили и разработването на системи за противовъздушна отбрана. Освен това има планове за укрепване на киберзащитата. Както съобщава Ройтерс, Швеция вече е подписала договори със САЩ за доставка на ракетни системи Patriot като част от интеграцията си в структурите на НАТО.

Отговорът на Русия

Москва има отговор на милитаризацията на северозападните си граници, въпреки че значителна част от войските ѝ са разположени в Централния военен окръг. За да се справят с новите заплахи, Московският и Ленинградският военни окръзи бяха възстановени през 2024 г.

Те са въоръжени, наред с други неща, със системи за противовъздушна отбрана с различен обхват, адаптирани към високи географски ширини. В Арктика са разположени зенитно-ракетни системи С-400 с голям обсег, защитени от системите за противовъздушна отбрана „Панцир“ и „Тор“.

Бреговите ракетни системи защитават руските бази от атаки от морето. Първото пълноправно арктическо подразделение на Сухопътните войски, 80-та отделна мотострелкова бригада, е разположена в село Алакурти в Мурманска област.

Подводниците от проект 885 „Ясень-М“, по-специално, са натоварени със задачата да противодействат на подводните сили на страните от НАТО в региона. Северният флот в момента разполага с три такива, а още две са в процес на изграждане. Тези универсални подводници са способни да доставят торпеда срещу морски цели и ракети срещу сухопътни цели. Класът „Ясень-М“ се счита за тих и изключително труден за откриване.

Но основното предимство на Русия в северните ширини е водещият в света флот от ледоразбивачи. Два ядрени ледоразбивача с двуреакторни ядрени задвижващи системи с мощност 75 000 конски сили („Ямал“ и „50 години Победа“), два с еднореакторни системи с мощност 50 000 конски сили („Таймир“ и „Вайгач“), ядреният контейнеровоз „Севморпуть“ с реактор с мощност 40 000 конски сили и пет сервизни кораба. Ледоразбивачът „Советский Союз“ е в оперативен резерв. Налични са и дизелово-електрически кораби.

Освен това, в експлоатация са влезли универсални патрулни кораби от ледов клас по проект 22220: с кодово име „Арктика“ – четири вимпела са пуснати в експлоатация, а още три са в процес на изграждане. Мощният флот от ледоразбивачи не само позволява на Русия да провежда арктически конвои през Северния морски път, но и осигурява надеждна логистика в потенциален театър на военните действия. Нито Норвегия, нито Финландия, нито Швеция в момента притежават такъв коз.

Превод: ЕС