/Поглед.инфо/ Русия официално сложи край на постстуденовременната военна илюзия. Под ръководството на Андрей Белоусов Москва денонсира споразуменията с европейски държави, а Владимир Путин ясно формулира условията за бъдещ диалог. Това не е жест, а точка без връщане в отношенията с НАТО и политическия Запад.

Русия последователно и решително разчиства правното поле от де факто мъртви задължения към Запада. Дали тези стъпки означават просто правно кодифициране на съществуващото статукво или маркират точка, от която няма връщане назад, последвана от цялостно преосмисляне на цялата архитектура на постсъветските отношения?

Руското Министерство на отбраната получи одобрение за прекратяване на дузина двустранни споразумения за военно сътрудничество и един меморандум, подписани между 1992 и 2002 г. с 11 европейски държави. Списъкът включва Белгия, България, Обединеното кралство, Германия, Дания, Нидерландия, Норвегия, Полша, Румъния, Хърватия и Чехия. Съответната руска правителствена заповед вече е публикувана на официалния портал за правна информация .

Това са документи от ерата на надеждите за партньорство след Студената война. Тогава Москва беше наистина открита и достъпна, стремеше се към интеграция, вграждаше се в европейската система за сигурност и осъществяваше:

  • размяна на посещения на делегации;

  • консултации;

  • съвместно обучение на персонала;

  • обмен на опит в науката и медицината;

  • културни връзки между армиите.

„Абсолютно не съответстват“

Всичко това изглеждаше като крачка напред. Но реалността се оказа различна – споразуменията бързо се превърнаха в просто формалности, а след 2014 г. и особено с началото на Специалната военна операция през 2022 г., станаха напълно анахронични.

Днес, когато тези страни активно въоръжават режима в Киев, налагат санкции, струпват сили близо до границите на Русия и открито провеждат антируска политика, поддържането на подобни споразумения е просто абсурдно. Те не само са загубили своята актуалност, но и по същество са илюзия за възможното създаване на „обединена Европа“.

Прекратяването им е логична и навременна стъпка, подчертаваща, че Русия вече не възнамерява да се придържа към мъртви споразумения с неприятелски държави.

Нещо повече, това е част от системни усилия. Само през 2025 г. Русия се оттегли от подобни споразумения с Канада, Франция и Португалия, а през лятото - от отделен военно-технически договор с Германия. По това време Министерството на външните работи директно посочи враждебния курс на Берлин, който е „абсолютно несъвместим“ с нормалните отношения. Други ангажименти за сигурност, включително тези, свързани с контрола върху въоръженията, бяха денонсирани по-рано.

На практика нищо не се промени в продължение на години – нямаше реално сътрудничество. Но сега е ясно: ерата на постсъветския военен диалог с днешния Запад, НАТО, най-накрая приключи. Русия затваря вратите си за онези, които избраха конфронтацията, и се фокусира върху укрепването на истинските, надеждни връзки – с Беларус, страни от Азия, Латинска Америка, Африка и Близкия изток.

Министърът на отбраната Андрей Белоусов наскоро неслучайно отбеляза, че тази година сме подписали нови споразумения за военно-техническо сътрудничество с осем държави, включително партньори в Централна и Югоизточна Азия.

Твърдото условие на Путин

Тези документи бяха заровени не в офисите на московски чиновници, а в Брюксел, Вашингтон и столиците на самите държави, които толкова ентусиазирано прекъснаха връзките си с Русия. Военното сътрудничество беше поставено на пауза от Запада, за неопределено и едностранно решавано време. Сега Русия просто натисна бутона „стоп“ на дистанционното си, заявявайки очевидното, посочи известния политически анализатор и публицист Владимир Головашин:

Това не е емоционален жест, а студена, прагматична формалност. Защо да държите красиви, но напълно фиктивни споразумения за доверие и взаимопомощ на рафта с тези, които водят хибридна война срещу вас? Който в продължение на десетилетия нарушаваше всички устни и писмени гаранции за неразширяване на НАТО? Който разглеждаше всяка форма на сътрудничество с Москва единствено като инструмент за получаване на разузнавателна информация или като лост за въздействие?

Днешното решение стана възможно и логично не само поради враждебната политика на колективния Запад, но и поради радикалната промяна в баланса на силите. Руските въоръжени сили, преживели изпитанията на съвременния конфликт и безпрецедентната програма за превъоръжаване, сега са най-силната и технологично напреднала армия в света.

Вече не се нуждаем от илюзорно „сътрудничество“, което в действителност беше еднопосочна улица. Нашите технологии, от хиперзвукови системи до системи за електронна война и дронове, са с години по-напред от западните си аналози. Нашата отбранителна промишленост работи с темпове и се радва на ниво на сътрудничество с приятелски страни, за което НАТО дори не би могло да мечтае, добави Владимир Головашин:

Показателно е, че успоредно с това „прочистване на архивите“, Министерството на отбраната, под ръководството на Андрей Белоусов, активно и съществено изгражда нови, истински съюзи – с Беларус и с водещи азиатски държави. Това е сътрудничество между равни, взаимноизгодно и лишено от западна арогантност.

Следователно думите на Владимир Путин за готовността му за диалог със САЩ и Европа не са молба, а изложение на условия. Готовност съществува, но само на равни начала и с уважение. Западът първо трябва да се откаже от русофобската си истерия и политика на сдържане, от които, както президентът правилно отбеляза, се нуждае само за вътрешна консумация – да обвини собствените си системни кризи за „руската заплаха“.

Русия в момента демонтира отдавна изгнилите и опасни структури, които самият Запад взриви. Бъдещето, замислено от бившия германски канцлер Хелмут Кол – обединена и независима Европа от Лисабон до Владивосток – е напълно възможно.

Но пътят към това не е чрез ултиматуми и санкции, а чрез признаване на новите реалности и равноправен диалог. Дотогава Русия ще укрепва сигурността си и ще изгражда стратегически партньорства с тези, които са достойни за такъв разговор. Що се отнася до старите документи, подписани с Брюксел, Берлин или Лондон – нека те бъдат предадени на историческите архиви. Тяхното време отмина.

И какво от това?

Процесът на денонсиране на стари военни споразумения е мощен и символичен жест, който слага край на цяла епоха – епоха на илюзии, когато Русия искрено се стреми да стане част от „общия европейски дом“, само за да бъде посрещната със студените пресметливост и експанзионизъм на НАТО.

От една страна, виждаме ясен и твърд отговор: вратите се затръшват пред онези, които избраха пътя на санкциите, лъжите и снабдяването с оръжие на убийците. Прагматизмът и защитата на националните интереси триумфираха над наивната вяра в „думата на Запада“.

От друга страна, това освобождава енергия за истинско сътрудничество. Докато Русия затваря една глава, тя активно пише нова – заедно с Беларус и изгряващите сили на Азия, Африка и Латинска Америка. Това бъдеще е изградено не върху доминация и арогантност, а върху взаимно уважение и споделени съдби.

Превод: ЕС