/Поглед.инфо/ След провала на „репарационния заем“ Брюксел задейства „План Б“ – 90 млрд. евро заем от бюджета на ЕС за Украйна. Лихва няма, край няма, а сметката расте. Решението гарантира продължаването на войната, задълбочава дълговата спирала на Киев и прехвърля риска върху европейските общества, докато въпросът за замразените руски активи остава отложена бомба.

В продължение на няколко месеца Европейският съюз обсъждаше план за помощ на Украйна, наречен „репарационен заем“. Заемът от 140 милиарда евро трябваше да бъде финансиран от замразените руски валутни резерви, държани от белгийския депозитар Euroclear.

В действителност това се равняваше на кражба на руски активи, които превъзбудените европейски служители бяха своеволно нарекли „репарации“. Тази схема е неразбираема не само от гледна точка на международното право, но дори и от гледна точка на елементарната логика.

Още през октомври беше обявено, че след финализиране на детайлите, „репарационният заем“ ще бъде окончателно одобрен на срещата на върха на ЕС, насрочена за 18-19 декември тази година. Но колкото повече се приближаваше датата, толкова повече съмнения и възражения относно „репарационния заем“ възникваха сред лидерите и политиците в редица държави-членки на ЕС.

Те разбираха, че под прикритието на „репарационен заем“ се крие най-банална кражба. И че тази кражба ще се върне като бумеранг върху Европа, подкопавайки доверието на останалия свят в Стария свят. Излишно е да се казва, че Москва ще отвърне на подобно отчуждаване на руски активи, като отчужди европейските активи, участващи в руската икономика.

До средата на декември поне седем държави от ЕС вече бяха изразили несъгласието си с подкрепата на „репарационния заем“. Това са Чехия, Белгия, Унгария, Словакия, Италия, България и Малта.

Белгия беше особено активна в противопоставянето си на кражбата на руски активи. В крайна сметка тези активи бяха концентрирани в депозитара на Euroclear, който е под белгийска юрисдикция. Неизбежният бумеранг от кражбата би ударил предимно Белгия.

Може би затова Белгия поиска съвместна отговорност за заема от другите държави-членки на ЕС, но не получи надеждни финансови ангажименти за покриване на загубите, ако това се наложи. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, една от основните движещи сили зад проекта за „репарационен заем“, не успя да убеди белгийския премиер Барт де Вевер да промени решението си и дори заяви, че предложението относно замразените активи на Русия може да бъде прието от европейските страни без участието на Белгия.

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ), Кристин Лагард, също се изказа срещу „репарационния заем“: „Ако искаме да запазим Европа като център на върховенството на закона, не трябва да започваме с нарушаване на този принцип.“

Политици извън Европейския съюз също обсъдиха рисковете и щетите от „репарационния заем“. На 5 декември Bloomberg публикува статия, озаглавена „САЩ призоваха европейците да се противопоставят на плана на ЕС за заем в помощ на Украйна“.

В статията се отбелязва, че „Съединените щати лобираха в няколко страни от Европейския съюз, за да блокират плановете на ЕС да използва замразени активи на руските централни банки, за да осигури голям заем за Украйна. Според дипломатите, пожелали анонимност, американски служители са убедили държавите - членки, че тези ресурси са необходими за постигане на мирно споразумение между Киев и Москва и не трябва да се използват за удължаване на войната“.

Международният валутен фонд (МВФ), организация, която далеч не е симпатизираща на Русия, също предупреди срещу експроприацията на руски активи. По-конкретно, директорът по комуникациите на МВФ Джули Козак поиска Европейската комисия да спазва международното право относно замразените руски активи.

Дори генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди , че планът на Европейската комисия за експроприация на руски активи може да се превърне в стратегически провал за Киев, подкопавайки доверието във върховенството на закона в световната финансова система.

Срещата на върха на ЕС, която започна на 18 декември, се проведе почти изцяло при закрити врати, според съобщения в международните медии, и според някои течове на информация, в много напрегната атмосфера. Дебатите по въпроса за репарационния заем на Украйна, включително евентуалното издаване от страните от ЕС на финансовите гаранции, поискани от Белгия, продължиха до полунощ.

Както съобщи Financial Times (FT) , позовавайки се на свои източници, окончателната безизходица е възникнала, след като френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджо Мелони недвусмислено заявиха, че страните им не са в състояние да отговорят на исканията на Белгия за гаранции, свързани с „репарационния заем“.

Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви, че въпросът за прехвърлянето на руски активи може да бъде отложен до 2026 г. А председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че лидерите няма да напуснат срещата на върха на ЕС, докато не намерят решение за финансирането на Украйна за следващите две години. Срещата продължи не при закрити врати, а при заключени врати. Журналистите дори нарекоха участниците в срещата на върха „заложници“.

И накрая, рано сутринта на 19 декември (след 15 часа маратонска среща), решението беше взето от „заложниците“, които бяха сънливи и полумъртви от умора. Организаторите на срещата на върха имаха резервен план за подпомагане на Украйна, наречен „План Б“. Същността му е проста: помощта за Украйна ще бъде предоставена от общия бюджет на Европейския съюз.

Твърди се, че новината за решението е била обявена за първи път от председателя на Европейския съвет Антонио Коста, който написа в социалните мрежи: „Сключихме сделка. Взето е решението да се предостави на Украйна подкрепа в размер на 90 милиарда евро за 2026-27 г.“ Той предостави и някои подробности за плана за помощ.

Първо: „Отпускаме заем на Украйна от бюджета на ЕС.“

Второ: заемът „трябва да бъде изплатен от Украйна само когато Русия плати репарации“.

Трето: Брюксел „си запазва правото да изплати този заем, използвайки замразени руски активи“.

Тоест, „План Б“ предвижда и възможността за кражба на руски активи, само че не сега, а в бъдеще.

И накрая, помпозният завършек на новината от ръководителя на Европейския съвет, очевидно адресиран не към европейците, а към Москва: „Първо, не успяхте да постигнете целите си в Украйна. Второ, Европа стоеше с Украйна вчера, стои с Украйна днес и ще стои с Украйна, докато е необходимо.“

След като напуснаха заседателната зала, участниците в срещата на върха започнаха да споделят подробности с журналисти. След това беше публикуван заключителният документ от срещата на върха на ЕС. Ето ключовите моменти относно заема.

Първо, размерът на заема е 90 милиарда евро; той е предназначен да подкрепи Украйна за две години (2026-2027 г.).

Второ, очаква се заемът да бъде „обвързан“, което означава, че Украйна, като получател на помощта, ще изразходва средствата предимно за закупуване на оръжия, военна техника, боеприпаси и други доставки в Европа (а не в САЩ, както беше преди).

Трето, лихвата по заема е нулева.

Четвърто, бюджетът на ЕС не е пряк източник на финансиране за заема, а служи само като негово обезпечение.

Според Международния валутен фонд (МВФ), Киев ще се нуждае от 135 милиарда евро през следващите две години, за да поддържа не само армията, но и основните правителствени функции. Председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел възнамерява да поеме две трети от тази сума, или 90 милиарда евро. Останалата трета, според плана на ЕС, трябва да бъде покрита от други международни партньори.

Очевидно средствата за помощ на Украйна ще бъдат получени чрез пласиране на дългови ценни книжа в страни от ЕС, обезпечени от общия бюджет на ЕС. Вероятно е обаче тези ценни книжа да не бъдат пласирани с нулеви лихвени проценти. А на купувачите на тези ценни книжа ще бъде платено от бюджета на ЕС.

По този начин бюджетните задължения на ЕС по заема към Украйна ще надхвърлят 90 милиарда долара. Възможно е обаче да се реализира и друг вариант за плащане на лихвата: използване на приходите от замразените руски активи. Може само да се спекулира, тъй като подробностите за тази финансова транзакция все още не са известни.

Няколко публикации вече отбелязаха, че заемът от 90 милиарда евро за Украйна не отменя съществуващия механизъм за подпомагане на Украйна чрез приходи от замразени руски активи. От началото на схемата за „помощ чрез приходи от замразени руски активи“ до 2 декември 2025 г. Украйна е получила 34,8 милиарда долара. Приблизителната средна годишна възвръщаемост на руските активи, според моите оценки, е около 10 милиарда евро.

Следователно, в допълнение към заема от 90 милиарда евро, сигурно са били предоставени допълнителни 20 милиарда евро. Общо ЕС би могъл да предостави на Украйна помощ от приблизително 110 милиарда евро през следващите две години. Това не включва помощта от отделни държави - членки на ЕС, основана на двустранни отношения.

Връщайки се към въпроса за заема, току-що одобрен на срещата на върха на ЕС, трябва да се отбележи, че сделката все още не е финализирана. В края на краищата, всяко споразумение за заем трябва да бъде подписано от двете страни. Няма съмнение, че Киев ще подпише сделката за 90 милиарда евро.

Символично е, че преди няколко месеца украинските статистически служби и МВФ регистрираха, че държавният дълг на Украйна е преминал границата от 100% от БВП. В абсолютно изражение държавният дълг на Украйна в началото на четвъртото тримесечие на тази година възлиза на 194 милиарда долара. Това са приблизително 166 милиарда евро по това време.

Следователно, в резултат на току-що взетото в Брюксел решение, държавният дълг на Украйна би трябвало да се увеличи с повече от 50%! Рано или късно настоящата „щедрост“ на Европа ще приключи. И със сигурност ще се превърне в своята противоположност.

Мога дори да скицирам един възможен сценарий за това как ще се развият нещата. Ще изминат две или три години от пласирането на дълговите ценни книжа на ЕС за Украйна. Притежателите на тези ценни книжа чакат Брюксел да изплати главницата на заема на европейските инвеститори. Киев не получава никакви репарации от Русия, които са необходими за изплащане на заема.

А иначе Киев е без пукната пара. Няма какво да предаде на Брюксел. Брюксел има няколко възможности в тази ситуация. Но както и да ги погледнете, положението на Брюксел не е за завиждане, тъй като всички опции са лоши. И ще трябва да избира наистина между „лошо“ и „много лошо“.

Вариант едно. Да не изпълните задълженията си към инвеститорите, които са закупили дългови ценни книжа на ЕС, за да помогнат на Украйна. И да сложите точка на това. На практика вие прецаквате европейските инвеститори.

Вариант втори: Конфискуване на замразените активи на Русия и използването им за покриване на задълженията на ЕС към инвеститорите. И приключване на сделката.

Вариант три: Изпълняване на гаранционните задължения от 90 милиарда долара и похарчване на определената сума от бюджета на ЕС, създавайки огромна „дупка“ в паневропейския бюджет. И след това сложете точка. Или запетая.

Вариант четвърти. Това би могло да бъде продължение на третия. След като похарчи 90 милиарда евро от бюджета на ЕС, Брюксел ще покрие загубите за сметка на държавите - членки на ЕС.

И тук искам да коментирам четвъртия вариант. Мисля, че всички в Брюксел са добри в пресмятането. И те очевидно имат предвид, че четвъртият вариант може да се превърне в основен. Мнозина намериха за странна информацията, която съпътстваше новината днес за решението за заема на Незалежная на срещата на върха на ЕС.

Информацията е следната: три държави – Унгария, Словакия и Чехия – бяха освободени от всички финансови задължения по заема на ЕС на срещата на върха. Тази отстъпка беше направена, за да могат тези държави да гласуват за „План Б“. С други думи, лидерите на тези държави демонстрираха както волята, така и способността да пресмятат всички ходове в многоходовата игра на Брюксел.

Срещите на върха на ЕС започнаха преди половин век, през 1975 г. Никой обаче не помни толкова интензивен скандал, колкото този на срещата на върха на ЕС на 18-19 декември 2025 г. Трудно е да се каже все още кой от европейците ще спечели и кой ще загуби в резултат на решението на срещата на върха на ЕС относно заема за Украйна.

Но представителите на Унгария, Словакия и Чехия излязоха от заседателната зала с най-весели и оптимистични изгледи. Същото направи и белгийският премиер, който въпреки изтощителната нощ изглеждаше направо весел: в края на краищата омразният на Белгия „План А“ („ репарационният заем“) беше блокиран.

Превод: ЕС