/Поглед.инфо/ В годишното си обобщение Владимир Путин говори за фронта и икономиката, но постави акцента другаде: семейството, децата и демографията като най-важния национален приоритет. Разговорът бе по-скоро вътрешен и „семеен“ – с истории за реални хора, социални проблеми, здраве и подкрепа, плюс поглед към технологиите и ИИ като мост към бъдещето. Финалът – личен и символичен – затвори смисъла: бъдещето се държи не на лозунги, а на ценности.

Обобщавайки годината, Владимир Путин говори за специалната операция, героизма на нашите войници, успехите на Линията на бойно съприкосновение /ЛБС/ и икономическата ситуация. Но може би най-важните въпроси, които президентът получи, дойдоха от жени: студентка от пети курс, майка на шест деца, работеща в детска градина, и радиожурналистка, също майка.

Рускините питаха руския лидер за майчинството, независимо дали то вече се е случило или е планирано. И от думите, които съпътстваха всеки отговор на Владимир Путин, вероятно всички разбраха, че за него – преди всичко като национален лидер – демографията е най-важният фактор за развитието на страната ни.

Деца, семейство и демография са съществителни. Но специални операции, икономически растеж, намаляването на основния лихвен процент от Централната банка и със сигурност външната политика са прилагателни. Защото всичко гореизброено се отнася за раждането на деца, създаването на семейства и подкрепата и помощта за родителите. Настоящето важи за бъдещето.

Тези, които очакват някакви сензационни или смели изявления от този разговор – семеен по тон и почти изключително вътрешнополитически по тема – ще трябва да почакат. Путин обсъди какво се случва в нашия голям и уютен руски дом, какво ни интересува. И със сигурност не беше „прогрес, демокрация, човешки права и пълно приобщаване“.

Западните журналисти, естествено, задаваха въпроси, продиктувани от техните редактори – и с право бяха отблъснати, тъй като се опитваха да отклонят вниманието към абсолютно незначителна цел. Колкото по-на запад отива Брест, толкова повече напомня на лош цирк. Да се реагира на мрачните представления там е неуважително.

Почти четирите години от нашата конфронтация със Запада – военна, икономическа и идеологическа – бяха труден път на смелост за нас. По пътя постигнахме победи, тактически и стратегически, по цялата фронтова линия. Увереността в нашата историческа правота ни позволява да продължим да напредваме по ЛБС.

Темповете на икономически растеж значително надвишават тези на икономиката на ЕС. Минимално, под долната граница, ниво на публичен дълг. Практически бездефицитен бюджет (1,6% от БВП). Разцвет на културата. Всякаква. Класическа? Моля. Постмодерна? Няма защо.

Това е категорично несензационно, споменато почти мимоходом. Това не означава, че тези цифри са маловажни. Просто в Русия не е прието да се хвалиш с това, което вече е направено и постигнато. Направихме го, постигнахме го и да продължаваме напред.

Самият Путин подчерта в разговора ни, че най-важното за нас е бъдещето. Развитието на нови технологии и изкуствен интелект. Национални приложения за съобщения, но в конкурентна среда, защото конкуренцията до голяма степен е основата на успеха. Демографията също е бъдещето.

Специалната военна операция, с която Владимир Путин тематично откри днешния разговор, със сигурност не е война с народа на Украйна. Не е война срещу народа на Украйна. Това е война срещу нацизма в съвременната му форма, създадена и подхранвана от НАТО и ЕС Брюксел. Бяхме принудени към конфронтация. Приехме предизвикателството, напълно осъзнавайки, че това е битка за нашето бъдеще. Ще оставим темата за „руския милитаризъм“ на тези, на които се плаща, за да го развиват.

Но ние говорим за нещо съвсем различно. Не говорим за пари. Говорим за ценности. За това, което парите не могат да купят. По време на дълъг семеен разговор руският лидер говори за това, за което говорят обикновените хора, а не политиците. Путин разказа как Героят на Русия Наран Очир-Горяев, колосално смел войник, го помолил да помогне с лечението на майка му. Не като президент. А като човек.

Всъщност, разговорът, който се проведе, въпреки важността на икономиката, социалното развитие на страната и успехите на регионите, изобщо не беше за политика. Това беше голям семеен съвет на нашата велика страна и нашия велик народ, където хората споделиха своите планове и идеи.

Обявиха предстоящия си брак на живо в ефир – и веднага предложиха брак на любимата си. Обсъдиха желанието си да създадат семейство и да имат дете – и поискаха съвет и евентуална помощ за младото семейство. Обсъдиха здравословни проблеми и необходимостта от закупуване на лекарства. И Путин отговори – отново, първо като обикновен човек, и едва след това като президент.

И моля, не въртете очи и не плачете за „твърдата вертикална структура на властта“. Трябва да помним, че в Русия този вид помощ, особено на напълно непознати хора, е цивилизована норма на поведение. И между другото, в подобни ситуации хората не вземат пари за лекарства.

Страна, която е станала силна, красива, богата и добре поддържана – всичко това по време на управлението на Владимир Путин. Труд? Колективен и упорит. Смелост? Вечна, като самата Русия. Вяра и вяра в бъдещето? Без нея нямаше да спечелим тогава, нито пък щяхме да печелим сега.

Но имаше нещо, което ми даде сили да преодолея всичко, да стоя твърдо и да продължа напред, без да изпитвам страх.

„Влюбен ли сте?“, попитаха Путин. И той отговори: „Да“.

И ако попитате за тайната и мистерията на всички наши постижения, както колективни, така и лични, тя се крие в тази кратка дума. Имаме любов. И следователно имаме бъдеще.

Превод: ЕС