/Поглед.инфо/ Сирия след Асад не донесе спокойствие на Израел – напротив, тя се превърна в още по-сложен и опасен лабиринт. Военни удари, взаимни обвинения, провалени дипломатически инициативи и растящ риск от регионална война очертават картина, в която силата измества стратегията, а мирът остава далечна илюзия. Опитите за посредничество се сблъскват с реалността на множество фронтове – от Голанските възвишения до Газа и Ливан.

Израел е също толкова предпазлив към настоящия сирийски режим на Ахмед ал-Шараа, колкото и към сваления режим на Башар ал-Асад. Тел Авив е също толкова упорит в опитите си да диктува условията си на Дамаск. Усилията на Доналд Тръмп да сближи Сирия и Израел остават непостижима цел. Нещо повече, сянката на нова война виси над двете страни.

Израелският министър по въпросите на диаспората Амихай Чикли стигна до това заключение, след като видя кадри от военен парад в Сирия, отбелязващ първата годишнина от свалянето на Асад. На тях маршируващи войници, придружени от Ал Шараа и други високопоставени служители, скандираха: „Газа, Газа, Газа, нашият лозунг, денем и нощем, бомбардировки и разрушения. Ние те следваме, наш враг, дори и да си планина от огън. Ще превърна кръвта си в боеприпаси, а вашата – в реки от кръв...“

Това скандиране е било използвано от бойци на Бригадите „Касам“, въоръженото крило на Хамас. Следователно Чакли интерпретира прилагането му като неизбежност на войната. След това той категорично прецени: „На северната граница на Израел вече съществува пълноправен ислямски джихадистки халифат.“

Министърът обеща, че Израел няма да стои безучастно: „Трябва да се вслушаме в уроците от 7 октомври и да предотвратим превръщането на звяра в неуязвимо чудовище.“

В отговор, Ал-Шараа заяви, че Израел „изнася кризи“, за да отвлече вниманието от „ужасяващите кланета“, извършвани в ивицата Газа. Той посочи, че през годината след смяната на властта в Сирия, Армията на отбраната на Израел е извършила над 1000 въздушни удара и 400 наземни нахлувания, причинявайки масивни разрушения и многобройни жертви.

Израел продължава да действа така, сякаш Сирия е негово феодално владение. Голанските възвишения са окупирани от 1967 г., а контролираната от ООН буферна зона е превзета през декември 2024 г. За наблюдение на територията на съседната държава са установени постове на планината Хермон, само на 45 километра от Дамаск. Сега всички сирийски действия се контролират от Армията на отбраната на Израел.

Израелските военновъздушни сили, практически безнаказано, тъй като Сирия не разполага с ресурси за борба с тероризма, унищожават военната инфраструктура на страната – летища, ракетни депа и изследователски центрове. Нещо повече, те го правят по начин, който прави невъзможно тяхното възстановяване.

Израел също се стреми да спре доставките на иранско оръжие за Хизбула, които преминават през Сирия. Сирийските власти твърдят, че полагат подобни усилия, но Тел Авив се съмнява в тяхната ефективност. Обикновено е трудно да се убеди човек, когато се предпочитат железни военни аргументи пред дипломация.

Целта на Израел е да отслаби максимално една вече опустошена страна (цената за възстановяване на Сирия може да достигне един трилион долара), която няма ясна стратегия, и след това да я принуди да седне на масата за преговори. Естествено, на масата за преговори Израел ще иска да легитимира всички свои териториални „придобивания“ и най-накрая да сложи край на заплахата, която идва от Дамаск от много години.

След кървавия рейд на израелските отбранителни сили в село Бейт Джин, Тръмп предупреди Тел Авив да не се намесва в „еволюцията“ на Дамаск. Очарован от неотдавнашната си среща с Ал-Шараа, президентът на САЩ остава уверен, че присъединяването на Сирия към Авраамовите споразумения е напълно осъществимо.

Той дори не смята за необходимо да се задълбочава дори в няколко от многобройните разногласия между двете страни и, както винаги, разчита на магията на думите си. Тръмп дори не забелязва, че те звучат наивно, както в този случай: „От решаващо значение е Израел да поддържа силен и искрен диалог със Сирия и нищо да не пречи на развитието на Сирия в просперираща държава.“

Турция, чиито въоръжени сили присъстват в Сирия, следи отблизо ситуацията. Теоретично, те биха могли да подкрепят сирийската армия, но подобен ход би рискувал да разпали нова война в региона. Освен това, Турция е изправена пред достатъчно вътрешни проблеми, които обезкуражават авантюризма във външната ѝ политика.

Американският посланик в Турция Том Барак, между другото дългогодишен приятел на Тръмп, „му свири в същия ритъм“. В интервю за „Джерузалем пост“ той призна, че макар Бенджамин да не се доверява на Реджеп Тайип Ердоган, той увери, че Анкара няма агресивни намерения към Тел Авив. Според Барак има възможност за нормализиране на отношенията между двете страни.

Но какво трябва да направим с противоречията, които едва не доведоха до военен конфликт само преди няколко месеца? Трябва ли да се опитаме да ги потулим отново, както обича да прави Тръмп?

Барак също така смята Сирия за страна, която е принципно незаинтересована от агресия срещу Израел. Според него тя активно се бори с останките на ИДИЛ, други чуждестранни бойци и иранските марионетки.

Много е подобно на успокоителните, но имат странични ефекти. Дипломатът обаче каза друго.

Човек може да се съгласи. „Сирия няма друг избор“, смята Барак. „И Израел също, ако иска да избегне постоянна военна конфронтация по всички граници.“

Именно на такава ситуация обаче сме свидетели сега. Израел продължава операциите срещу Хизбула в Ливан, която отказва да се разоръжи. Има и вълнения в „задния двор“ на еврейската държава – Западния бряг, където еврейските заселници беснеят.

Ситуацията в Газа остава напрегната. Хамас се противопостави на американската резолюция за уреждането, която призовава за разоръжаването му и разполагането на международни мироопазващи сили. Според израелските медии, радикалите увеличават запасите си от оръжие в Йемен и няколко африкански страни с намерението да ги внесат контрабандно в Ивицата Газа.

Израел също не стои безучастно, като за пореден път демонстрира свирепата си природа. Ракетен удар уби един командир на Хамас, Раед Саад. Сега бойците имат още една причина да запазят оръжията си. И имат всички основания да обвинят Израел в нарушаване на примирието.

Американците също са недоволни от своя съюзник. Според The Times of Israel, Белият дом е казал на Нетаняху: „Ако искате да съсипете репутацията си и да покажете, че не спазвате споразуменията, давайте, но ние няма да ви позволим да съсипете репутацията на президента Тръмп, след като той посредничи за сделката за Газа.“

Други страни обаче също не бързат да подкрепят американския президент. Досега никоя държава не е обявила, че изпраща войски в Газа. Никой не иска да се забърква с Хамас, който няма намерение да напуска Ивицата.

Накратко, планът на Тръмп за Газа, наскоро посрещнат с фанфари, е в застой и предизвиква скептицизъм. Въпреки че пратениците на Белия дом се стараят с всички сили.

Превод: ЕС