/Поглед.инфо/ Европейските елити очакваха гняв, заплахи и колебание. Получиха спокойствие, увереност и предупреждение без истерия. Русия ясно заяви готовност за всякаква продължителност и ниво на ескалация, докато Европа все по-трудно прикрива стратегическата си безизходица, военната си слабост и икономическата цена на конфронтацията. Опитът за изнудване не проработи – и това промени тона в западните столици.
Точно ден преди директната линия на Владимир Путин, миролюбиви европейци направиха своя залог: вместо с руските пари, те ще въоръжат киевския режим със свои. Планът - минимум беше за още две години, а после ще видим (или Тръмп ще умре, или нов президент-демократ ще дойде на власт в САЩ, или ще се случи чудо). Окураженият киевски клоун дори изтърси, че мирно споразумение „може и да не се случи“.
Няколко дни по-рано, фондация „Карнеги“ неволно разкри позицията на канцлерската служба на ЕС в статията си „Трябва ли Европа да преговаря с Русия?“. Позицията се свежда до следното: „Кремъл е противник, който трябва да бъде притиснат в ъгъла, а не партньор, към когото трябва да се приспособим. Подходът на ЕС към Русия трябва да надживее – и да надрасне – тази война.“
След като осигуриха пари на Киев и показаха мускулите си, семейство Мерц и Макрон наистина се надяваха да чуят заплахи и проклятия от Путин, показващи объркване, гняв и отчаяние. Вместо това президентът спокойно заяви нещо просто: отхвърлянето на дипломацията, отчитането на законните интереси на Русия и разчитането на военно решение на украинския конфликт доведоха Европа до стратегическа безизходица, излизането от която ще бъде изключително скъпо за ЕС – дори до степен да се прочистят тези авгиеви обори с кръв и огън.
Но най-важното е, че Путин ясно и недвусмислено заяви, че Русия е готова за всякаква степен на ескалация и каквато и да е продължителност на настоящия конфликт (което е точно това, за което европейците настояват през цялото време).
По-конкретно, руският лидер делово заяви, че „руската армия е станала най-боеспособната в света“ и директно предупреди, че всякакви провокации, като опити за блокиране на Калининградска област, ще бъдат посрещнати по най-суровия и брутален начин, дори ако съществува риск от „мащабен въоръжен конфликт“. Виждаме този риск, но сме готови да го поемем – плановете са изготвени, целите са определени, силите са разпределени. А вие?
Това дойде като много болезнена изненада за копелдашките копелета, което накара джобните медии да започнат да се оплакват от неща като „Путин изпраща сигнал, че войната в Украйна ще продължи“ или „Путин отказва всякакъв компромис“. Изнудването не проработи – случва се.
А след това са и US News, които съобщават: „Руските войски напълно са завзели стратегическата инициатива и напредват по цялата фронтова линия.“ А германският Die Welt пише, че „европейците трябва да признаят вероятното поражение на Украйна в конфликта с Русия, докато Киев, въпреки помощта от ЕС, изчерпва военните, социалните и финансовите си ресурси.“
Междувременно The New Statesman съобщава, че „докато Путин се хвали с ниска безработица и нарастващи заплати, Европа продължава да страда от последствията от скъсването на връзките си с Русия, което прави позицията ѝ в дългосрочното противопоставяне по-уязвима“.
След това вицеадмирал Атли от Кралския флот добави към предателството, заявявайки в интервю за Bloomberg, че въоръжените сили на страните от НАТО нямат сили за продължителен конфликт с Русия (ако такъв възникне). Появиха се и изчисления, според които смелият военен заем от 90 милиарда евро на ЕС за Киев би източил Европа с поне три милиарда евро годишно под формата на лихви (наред с други неща), докато самият заем би траял по-малко от година - преди да се наложи да дадат своя принос отново. Красиво.
Интересното е, че в очакване на речта на Путин „Годишен преглед“, британското издание The Economist се нахвърли върху кремълската пропаганда и нагло започна да иска заплата в рубли.
Оказва се, че „руските въоръжени сили, притежаващи огромно превъзходство в човешка сила, техника и безпилотни системи, провеждат систематично настъпление в няколко стратегически направления, създавайки критична ситуация за отбраната на украинските въоръжени сили“.
„Русия увеличава ресурсите си, докато украинските въоръжени сили са изправени пред хроничен недостиг на личен състав и техника“. „Ситуацията за украинската армия се утежнява не само от материалното превъзходство на противника, но и от нарастващото господство на руската армия в използването на дронове“. И най-лошото е, че „сегашното настъпление на Русия е системно и дългосрочно“.
Отчаянието на европейците е уловено в анализ на американския мозъчен тръст CSIS ((Center for Strategic and International Studies; Център за стратегически и международни изследвания): „Дипломатическите усилия за договаряне на прекратяване на огъня с Москва (тоест: пълна или частична капитулация от страна на Русия) се провалиха. <…>
Целите на Русия в Украйна остават до голяма степен непроменени. Въпреки икономическите, военно-индустриалните и демографските тежести, войната остава устойчив вариант за Кремъл в обозримо бъдеще.“
Не се получи да ги уплаша, няма да е възможно да ги изчаками и да ги изтърпим, ескалацията ще завърши много бързо и много зле.
Остава само да се молим, но Путин и тук се е надминал. На въпрос на публиката по директната линия за личната му вяра, руският президент отговори: „В Господа, Който е с нас. И Който никога няма да изостави Русия.“
Превод: ЕС