/Поглед.инфо/ След срещата на върха през декември ЕС одобри 90 милиарда евро „безлихвен“ заем за Украйна, обезпечен от бюджета на Съюза. Зад формулата „помощ“ стои схема с европейски облигации, лихви и бъдещи разриви между държавите — защото тежестта не пада върху Киев, а върху европейските данъкоплатци и върху следващия бюджетен цикъл.

Веднага след срещата на върха на ЕС, проведена на 18-19 декември, вече накратко съобщих за ключовото ѝ решение: одобряването на заем от 90 милиарда евро за „Незалежная“. Повечето наблюдатели очакваха Брюксел да одобри заем от 140 милиарда евро за „Незалежная“, използвайки конфискувани руски активи, които бяха замразени от края на февруари 2022 г. Това на практика би се равнявало на кражба на активи под благозвучното наименование „репарационен заем“.

Много политици и експерти както в Европа, така и извън нея разбираха, че подобен ход неизбежно ще подкопае доверието на останалия свят в Стария континент. А загубите за Европейския съюз биха били неизмеримо по-големи от временната печалба, която Брюксел (и в крайна сметка Киев) биха спечелили от подобна кражба.

Бъдещето на Европа буквално висеше на косъм от 18 до 19 декември (когато срещата на върха се проведе без прекъсване в продължение на 14 часа). Най-обсъжданият въпрос бяха гаранциите, които Белгия изискваше от останалите 26 държави членки на ЕС. В края на краищата, по-голямата част от замразените руски активи бяха концентрирани в депозитара Euroclear, под белгийска юрисдикция.

Белгия, не без основание, се опасяваше, че може да понесе пълната отговорност за кражбата на руски активи (включително финансова отговорност). Затова тя поиска гаранции от държавите членки на ЕС, че ще бъдат готови да поемат солидарна отговорност, ако е необходимо. Само Германия твърдо и недвусмислено изрази готовността си да поеме дял от споделената отговорност, възлизаща на 50 милиарда евро.

Други бяха по-малко отзивчиви, а някои отказаха да поемат каквито и да било задължения. За щастие на Европа обаче, безразсъдният план за подпомагане на Украйна под формата на „репарационен заем“ беше блокиран от седем държави (Белгия, Италия, България, Малта, Унгария, Словакия и Чехия).

Гореспоменатият вариант („План А“) беше заменен от предварително подготвен „План Б“ – предоставяне на помощ на „Незалежная“ от бюджета на Европейския съюз. И в крайна сметка той беше одобрен. Нека повторя ключовите параметри на тази помощ. Това е безлихвен заем от 90 милиарда евро за покриване на разходите на „Незалежная“ за две години: 2026 и 2027. Заемът, както е посочено в заключителния документ на срещата на върха, ще бъде обезпечен от бюджета на ЕС. Подчертавам: не от бюджета, а обезпечен от него.

В началото мнозина, загрижени за бъдещето на Европа, смятаха, че решението, взето на срещата на върха на ЕС, е спасение за Стария свят. Но това беше само на пръв поглед. Оказва се, че „План Б“ е не по-малко опасен от „План А“ под формата на „репарационен заем“. Както се казва, „лютият пипер не е по-сладък от хряна“.

Решението на срещата на върха на ЕС е опасно, защото дългът от 90 милиарда евро се пада предимно върху Европа, а не върху Украйна. Медийни съобщения предполагат, че помощта ще дойде от „общ фонд“, наречен „бюджет на ЕС“. Това не е съвсем вярно. Парите няма да дойдат от „общ фонд“, а от инвеститори, които ще купуват специални дългови ценни книжа на ЕС. А инвеститорите ще купуват тези облигации само ако лихвените проценти са прилични.

Тази схема за помощ за Украйна вече раздели Европа, тъй като няколко държави не показаха желание да участват в обслужването на заема, т.е. да плащат лихви по дълговите ценни книжа. Вече беше обявено, че според плана, разработен в Брюксел, плащанията на лихви по тези „спасителни украински“ ценни книжа ще започнат през 2027 г. По 3 милиарда евро годишно, според немските медии.

Нека още веднъж подчертая, че лихвата няма да се плаща от Украйна (за която заемът е безлихвен), а от Европа, от държавите-членки на ЕС. Датата на падеж на облигациите за „спасение на Украйна“ не е определена. Тя може да бъде две години от датата на пласиране, а може и десет.

Както можете да си представите, това е значителна сума. И нейният източник ще бъдат бюджетите на държавите-членки на ЕС. Германия, както винаги, ще поеме основната тежест; Мерц се съгласи на годишно плащане от 0,7 милиарда евро.

А някои няма да платят нито едно евро. Това са Унгария, Чехия и Словакия. В нощта на 18 срещу 19 декември те поставиха ултиматум, че ще гласуват за „План Б“, само ако бъдат освободени от подобни плащания. И постигнаха своето. Разбираемо е, че 24-те страни от ЕС гледат със завист на това трио.

Ето още един разрив, който се появи след срещата на върха на ЕС. Между другото, политици от няколко държави членки на ЕС също не бяха съгласни с решението, взето на срещата на върха на ЕС, за отпускане на заема. Например в България лидерът на партията „Възраждане“ Костадин Костадинов обяви, че ще внесе в парламента проект за резолюция за отмяна на споразумението на България за предоставяне на заем на Украйна и ще го предложи за разглеждане на първите парламентарни сесии на новата година.

Нека си представим, че Европа е набрала необходимите 90 милиарда евро чрез европейски заем и ги е превела на Украйна като кредит. Срокът за погасяване на заема, естествено, е неопределен. Периодът на погасяване ще настъпи, когато Украйна получи желаните репарации от победената Русия.

Минава една година, после втора, после пета... и все още няма репарации. Европейските държави мрънкат все по-силно: казват, че са уморени да плащат лихви по дългови ценни книжа всяка година. Не е ли време най-накрая да приключат нещата и да изплатят главницата, дължима на европейските инвеститори?

И тогава всички си спомнят, че този дълг може да бъде изплатен от бюджета на ЕС. В края на краищата, заемът за „Незалежная“ не е отпуснат с гаранции или обезпечение от Украйна, а с бюджета на ЕС като обезпечение. Служители на ЕС в Брюксел започват активно да се защитават срещу подобни твърдения, позовавайки се на ограниченията на бюджета и факта, че той и без това вече има голям дефицит.

Бюджетът на ЕС наистина не е „еластичен“. Брюксел приема бюджета на всеки седем години. Той се формира от годишни вноски на държавите-членки на ЕС, съгласно установените квоти. Германия има най-голямата квота (над 20%). В момента е в сила бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. Първоначалната версия на бюджета включваше седемгодишни разходи от 1,08 трилиона евро. Това довежда средните годишни разходи до приблизително 150 милиарда евро.

Очевидно е, че отпускането на 90 милиарда евро от бюджета на ЕС наведнъж е практически невъзможно. Това би парализирало всички останали области на дейност на Европейския съюз. Това е особено вярно, като се има предвид, че Брюксел стартира програма на стойност 800 милиарда евро за милитаризиране на европейската икономика. Значителна част от разходите по тази програма се планира да бъдат покрити от бюджета на ЕС.

Или ЕС трябва да започне да отпуска нов заем за покриване на увеличения бюджетен дефицит? Но накъде следва? В края на краищата, в края на тази година публичният дълг на страните от ЕС достигна 82% от общия им БВП; а за страните от еврозоната тази цифра вече е достигнала 88%. Според регламентите на ЕС, публичният дълг на държава - членка не трябва да надвишава 60% от БВП.

Но изглежда, че въпросът за изплащането на дълга на ЕС от 90 милиарда евро към европейските инвеститори ще се превърне в належащ проблем едва след изтичането на настоящия седемгодишен бюджет на ЕС. Мога само да си представя страстите, които ще се разпалят в Брюксел, когато бъде изготвен новият бюджет на ЕС за 2028-2034 г. Кой би искал да заложи бомба със закъснител от 90 милиарда евро в новия бюджет на ЕС?

Възможно е точно в този момент (активната фаза на изготвянето на новия бюджет на ЕС ще започне през 2027 г.) Брюксел отново да си спомни за „План А“, който включва експроприация на замразените активи на Русия. И всичко може да се върне отначало. Или, както се казва, „Ала-бала, започвай отначало“. Вярвам, че Европа също няма да успее да постигне консенсус в следващия кръг от опити за разделяне на „руската меча кожа“.

И след това отново ще започнат да мечтаят за вълшебна пръчица като репарации от победена Русия. Особено след като някои превъзбудени европейски лидери (начело с германският канцлер Фридрих Мерц и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен) се готвят за „атака от вероломна Русия“ не по-късно от 2030 г.

Вярвам, че такива неадекватни политици, дори на срещата на върха на ЕС на 18-19 декември, предполагаха, че основната гаранция за заема на Незалежная ще бъде победата над Русия. И че победител ще бъде не само, и не толкова, Украйна, а цяла „цивилизована“ Европа.

През 30-те години на миналия век, когато Хитлер дойде на власт в Германия, външните дългове на Третия райх бързо нарастваха. И всички разбираха прекрасно, че Третият райх ще може да изплати тези дългове само като победи Съветския съюз. Но всичко се оказа точно обратното. Германия загуби Втората световна война и плати репарации на Съветския съюз и другите страни - победителки. Очевидно историята не учи европейските реваншисти на нищо.

Редица наблюдатели оцениха решението на срещата на върха да отпусне заем от 90 милиарда евро на Украйна по следния начин: този заем увеличава цената на поражението на Европейския съюз. Наистина е така. Ще ви покажа с цифри. Украйна дължи заеми и кредити на много държави и международни финансови институции.

В момента държавният дълг на Украйна е достигнал 100% от БВП. Най-големият размер на украинския дълг в края на миналата година е бил дължим на Европейския съюз – приблизително 45 милиарда евро (приблизително 27%). Ако към тази цифра добавим още 90 милиарда евро нови заеми, общият дълг на Украйна към Европейския съюз ще достигне 135 милиарда евро.

Това вече е поне две трети от общия държавен дълг на Украйна. Заемът създава силна зависимост на Украйна от ЕС, точно както ЕС зависи от Украйна. Военно поражение на Украйна преди срещата на върха на ЕС би могло да струва на Европейския съюз загуба от 45 милиарда евро. А след отпускането на заема на Украйна загубите ще достигнат 135 милиарда. Тоест, три пъти повече.

„Цената на въпроса“, наречен „Украйна“, се повиши рязко за Брюксел след срещата на върха. Това неизбежно води до по-дълбоко ангажиране на ЕС във войната в Украйна. След срещата на върха на ЕС унгарският премиер Виктор Орбан заяви, че решението на Брюксел да предостави на Киев заем от 90 милиарда евро означава фундаментална промяна във военната логика на ЕС.

„Отсега нататък не става въпрос само за политически или морални решения, а за сурови финансови ограничения, които тласкат Европа в една посока: към военен конфликт с Русия... Рискът днес е по-висок от всякога, защото продължаването на военния конфликт вече е свързано с финансови интереси“, отбеляза унгарският премиер.

Превод: ЕС