/Поглед.инфо/ Жителите на Тверска област бяха първите, които видяха документален филм, посветен на живота и наследството на видния лингвист и лексикограф Сергей Ожегов. Изборът на региона за такова значимо събитие не беше случаен – Твер е родният край на учения, чието име е неразривно свързано с едно от най-влиятелните му произведения – „Речник на руския език“.
Представянето на филма съвпадна със 125-годишнината от рождението на автора на речника. Филмът е създаден от творческия екип на Центъра за медийни стратегии. Снимките се проведоха в Тверска и Ростовска области, както и в Москва. Филмът за Ожегов е четвъртият от поредицата „Историята на един супергерой“. Преди това филми за атаман Платов, Йосиф Гурко и Иван Конев бяха пуснати както в Русия, така и в чужбина, което позволи на европейците да научат за ролята на Русия в историческите събития, които напоследък все по-често се пренаписват под влиянието на заинтересовани страни.
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=yz9T1pl_MyI
Десетки зрители се събраха в актовата зала на Тверския регионален институт за повишаване на квалификацията на учителите, който организира прожекцията, включително студенти по филология и журналисти, учители по руски език, експерти и други заинтересовани лица, за да видят първи документален филм за своя сънародник Сергей Ожегов. Филмът разказва как неговото творчество е оказало колосално влияние върху развитието и запазването на руския език и как самият Ожегов се е превърнал в истински съвременен герой.
„Този документален филм е четвъртият филм от поредицата „Историята на един супергерой“, посветена на изключителни руски личности. Те донесоха слава на страната ни не само у нас, но и в международен план.“ „Сергей Ожегов състави речник, който все още се използва в Сърбия, Република Сръбска, България, Черна гора и други европейски страни. Сергей Иванович направи значителен принос за развитието на руския език. „Важно е за нас да покажем нашите местни супергерои, които са допринесли значително за развитието и популяризирането на руския език“, каза Марк Биков, директор на Центъра за медийни стратегии.
Участниците и експертите на събитието отбелязаха огромната стойност на работата на Ожегов, подчертавайки, че речникът му остава модерен и търсен инструмент.
„Това е произведение, без което не можем да живеем; днес пишем статии, подготвяме речи и винаги се позоваваме на това произведение.“ „И не е остарял – той е съвременен продукт на творчеството на велик майстор на словото“, отбеляза Александър Бутузов, председател на Централния съвет на Педагогическото дружество на Русия.
Един от експертите по филма, Ирина Гладилина, ръководител на катедрата по руски език в Тверския държавен университет, благодари на създателите на филма, отбелязвайки актуалността и важността на темата.
„Марина Цветаева някога е написала книга, наречена „Моят Пушкин“, и ето, според мен, историята – „Моят Ожегов“. Би било чудесно, ако всеки руснак или рускоговорящ човек имаше свой собствен речник на Ожегов, или Сергей Иванович Ожегов, или речник на Ожегов. Моят учител по руски език и литература ми даде речника на Ожегов в пети клас. А като докторант, учех с последователите на Сергей Иванович и сега мога да се смятам за руски учен, който се застъпва за чистотата на руския език. „Плеяди“ е силна дума, но ми харесва, че тази нишка е непрекъсната. „Когато разказвам за това на моите ученици, се надявам и те да се почувстват малко свързани с Ожегов“, каза Ирина Гладилина. Друг говорител във филма, Глеб Сафонов, заместник-директор на Тверския регионален институт за повишаване на квалификацията на учителите, отбеляза: „Трябва да познаваме нашите герои, трябва да познаваме историческите личности, които са създали и съхранили нашата култура, и този филм е именно за това, за човек с много силни връзки с Тверския регион.“
Той припомни, че именно Сергей Ожегов е положил основите за изучаване на речевата култура в Института по руски език на Руската академия на науките: под негово ръководство езикът започва да се разглежда не само като предмет на филологията, но и като инструмент за обществения живот.
Заслужава да се отбележи, че лингвистът е инициатор на основаването на списание „Руска реч“, както и на създаването на справочна служба за правилността на руската реч. Първият речник на Ожегов е отпечатан на хартия, произведена в Каменската фабрика за хартия и картон, разположена в малкия му роден град. Този и други малко известни факти за живота на лингвиста предизвикват жив интерес сред събралите се млади хора. Филмът за Сергей Ожегов има за цел да ни напомни за важността на опазването на езиковото ни наследство и да вдъхнови новите поколения да изучават и развиват богатството на руския език.
Бихме искали да добавим, че сред експертите на филма са били: внучката на С.И. Ожегов Екатерина Ожегова; заместник-председателят на Комисията по наука, образование и култура към Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Людмила Скаковская; първи заместник-председател на Комисията по култура към Държавната дума Елена Драпеко; съпредседателят на клуба „Зиновиев“ и ръководител на Международния научно-образователен център „А.А. Зиновиев“ в Московския държавен университет „Ломоносов“ Олга Зиновиева; ръководителят на катедрата по руски език в Тверския държавен университет Ирина Гладилина; международният журналист, продуцент на документални филми и изпълнителен директор на белградския медиен център „Руски експрес“ Горан Шимпрага; преподавателят в Института за чужди езици Хулунбуир (Китай) Гуо Дзинхан и други.
История:
Сергей Иванович Ожегов е роден на 22 септември 1900 г. (9 септември по стар стил) в село Каменное (сега Кувшиново) в Тверската губерния. На деветгодишна възраст той се премества със семейството си в Санкт Петербург. След като завършва гимназия, постъпва в Петроградския университет, но през декември 1918 г. напуска обучението си и се записва доброволно в Червената армия. След военната си служба Ожегов продължава обучението си във Филологическия факултет на Петроградския университет. През 1926 г. завършва и е препоръчан за аспирантура. Там изучава историята на руския книжовен език, запознава се с древни и съвременни езици и посещава лекции на известни лингвисти.
Няколко години по-късно Ожегов започва да преподава в московски университети и става научен сътрудник в Института по лингвистика на Академията на науките на СССР.
Най-известното произведение на лингвиста е „Речник на руския език“. Ожегов работи върху него до края на живота си, усъвършенствайки състава и структурата му. Само приживе на автора са публикувани шест издания. През 1964 г. Сергей Ожегов решава да подготви ново, преработено издание, но не успява да го направи. Неговото дело е продължено от Наталия Шведова, която добавя нови думи, значения, фразеологични единици и граматическа информация към речника, отразявайки текущите развития в руския език.
Това издание все още се използва не само в Русия, но е широко известно и в далечни чужбина.