/Поглед.инфо/ Изявление на Сергей Лавров хвана Кая Калас в „чистосърдечно признание“: Брюксел е готов да приложи вече отработения молдовски сценарий, за да задържи Никол Пашинян на власт. Зад фасадата на „помощ срещу външно влияние“ се очертава модел за избори чрез диаспората, репресии срещу опозицията и подмяна на политиката с технологии. Въпросът остава един: ще реши ли това съдбата на властта в Армения, или лавината ще тръгне отвътре?

„Чистосъдечно, пълно признание.“ Така руският външен министър Сергей Лавров коментира изявлението на ръководителя на европейската дипломация Кая Калас относно отношенията на ЕС с Армения. Брюксел иска да запази непопулярния премиер Никол Пашинян на власт за още един мандат и е готов да прибегне до всякакви гадни трикове, за да постигне това. Но ще спасят ли те Пашинян?

Изявлението на Калас, което порази Лавров със своята откровеност, беше следното: „Армения ни поиска същата помощ, която оказахме на Молдова, за да противодейства на външното вредно влияние“.

Преди всичко, Молдова трябва да бъде поздравена за придобиването на собствен бранд в света на установените политически изрази. Например „инцидентът в Мукден“. Или „манджурският кандидат“. А сега и „молдовските избори“.

„Молдовските избори“ са голям успех за Европейския съюз, напълно нова глава в политическите технологии. Идеята е проста: страните от ЕС отварят изключително голям брой избирателни секции за диаспората, осигурявайки победата на проевропейски кандидат. Патриотичен и/или проруски кандидат може да си осигури мнозинство от гласовете в дадената страна, но когато се комбинират с гласовете на западни емигранти, победата отива при прозападния кандидат.

Точно това се случи в Молдова , както на парламентарните, така и на президентските избори.

Силните страни на тази стратегия са очевидни. Гласоподавателите извън страната не виждат, а понякога и не искат да видят, последствията от действията на прозападните кандидати в родните си страни. Например, действията на молдовския президент Мая Санду доведоха до икономическа рецесия, деградация на системата на управление и озлобяване на обществото.

В същото време е трудно или дори невъзможно да се наблюдават независимо избирателните секции за гласуване в чужбина. Молдовската комунистическа партия, подобно на социалистите на Игор Додон, не разполага с ресурси и средства, за да наблюдава какво и как са преброили назначените от Санду изборджии в Лондон.

Ако „евроориентираните“ бъдат хванати на местопрестъплението, започва протестът. Отбранителната стратегия на ЕС и тази на неговите пълномощници в такива случаи се основава на предпоставката, че те са демократични, принципни и спазват закона, така че всеки намек за измама е обиден. Говоренето за измама е законно в ЕС само когато кандидатите, свързани с Брюксел, загубят.

Помощта от ЕС се вписва в сценарий, в който победата на прозападен кандидат се оценява положително, докато победата на независим кандидат се критикува.

– отбеляза Сергей Лавров по този въпрос на заседание на Комисията по международно сътрудничество към Генералния съвет на „Единна Русия“.

Подходът „нашите кандидати печелят честно, докато враговете ни печелят с измама“ е универсален. Случаят с „молдовските избори“ е подходящ само за малки държави, защото за по-големите гласът на диаспората е капка в електоралния океан.

И Армения е точно такава малка държава, но арменците са пълноценна трансатлантическа нация, като евреите или ирландците. Много по-малко от тях живеят в националната държава, отколкото са разпръснати по света.

За страни като Армения, молдовският опит е признат в Брюксел не само като успешен, но и практически образцов – откъдето идва и брандирането. Разбирайки последиците от този метод за потискане на суверенитета, някои страни с големи диаспори в ЕС вече са изградили защитни механизми. Например, Грузия прие закон, изискващ само гражданите в страната да гласуват на избори.

Но арменският парламент през юни вероятно ще бъде избран по молдовската система. Това означава, че в страните от ЕС ще бъдат открити стотици избирателни секции, а в Русия, където арменската диаспора е особено голяма, може би две: в посолството в Москва и консулството в Санкт Петербург. Отрязването на потенциално нелоялни членове на диаспората от избирателния процес е част от тази „съпротива срещу външно злонамерено влияние“, според Кая Калас.

Другите части също са предвидими: Брюксел ще благослови Ереван да забрани проруските партии, да отстрани и преследва проруски кандидати и да затвори медии, лоялни на Русия. А ако блогърите бъдат репресирани, собственикът на платформата ще бъде арестуван и затворен някъде в Париж, както се случи с Павел Дуров (по-късно той неведнъж разказваше как френските власти са поискали от него да цензурира молдовските и румънските телевизионни канали).

Ще помогне ли това на Никол Пашинян да остане министър-председател на Армения? Арменското радио разсъждава върху това.

От една страна, Пашинян е много непопулярен премиер, чийто рейтинг на одобрение падна под 10% през лятото и сега се движи около 12-15%. Вероятно не е могло да бъде другояче: той загуби войната в Карабах, прие унизителните условия на турците и напълно съсипа отношенията с водещия партньор на Армения - Русия, и с най-уважаваната институция в арменското общество - Църквата. Откъде може да спечели популярност?

Първоначално премиерът беше ценен заради икономическия растеж и лозунгите си срещу корупцията. Оттогава растежът затихна, но корупцията остана. Бракът на Армения с Пашинян сега е без любов.

Но има и добри новини за Кая Калас: въпреки всичко това, Пашинян е най-популярният политик в страната. Рейтингът на всички останали е още по-нисък, падайки под 10%, включително у членовете на т. нар. карабахски клан, който беше на власт преди Пашинян и е проруски настроен.

Още по-лошо е, че с над 60% от „нерешителната“ общественост (тоест тези, които нямат представа за кого искат да гласуват), „карабахският клан“ има огромни негативни рейтинги: арменците вече не искат Пашинян, но още по-малко искат завръщане към ерата преди Пашинян.

В Армения просто няма алтернативни проруски опозиционни сили. Има пронатовски.

Следователно помощта на ЕС би могла да осигури на Пашинян, с ниския му рейтинг на одобрение, още един мандат като министър-председател. Въпросът е дали Пашинян и неговата партия „Граждански договор“ наистина се нуждаят от помощ от ЕС, за да запазят властта. Какво може да направи ЕС, което Пашинян не може?

Да арестуват опозицията? Да закрият медиите? Да преследват Църквата? Цивилният министър-председател направи всичко това, „свали“ нелоялния патриарх на Арменската църква Гарегин II за „нарушаване на обета му за безбрачие“, наричайки го „Антихрист“ и „кучеядец“. Арменското радио пита: Защо се съмнявате в нашето момче?

Цинизмът и находчивостта, съчетани с политически талант, позволиха на Пашинян да остане на власт въпреки историческото поражение във войната и пълната капитулация от националните интереси – както реални, така и символични – до степен да премахне изображението на планината Арарат от граничните печати, защото турците възразиха. Оттогава той не е станал по-малко циничен или находчив.

През 2025 г. е необходима помощ от ЕС за преследване на несъгласните, за производство на пропаганда, прикриване на фалшификации и заместване на политиката с политически технологии. Но самият Пашинян сам може да научи отлично Кая Калас на всичко това, докато тя на изпит при него от „тройка“ повече няма да изкара.

Парите, разбира се, са друг въпрос. Арменците с удоволствие ще ги приемат, а Калас вече им е обещал 15 милиона евро в подкрепа на всичко демократично. Но това няма да е достатъчно за сватбени подаръци за всички роднини на Пашинян; това е просто дреболия от масата на Зеленски. А сегашният Европейски съюз не може да предложи повече – поизхарчи се доста и е с продънени джобове.

Така че, с Калас всичко е както обикновено : великия геополитик е натъпкан в малкото балтийско тяло и реалните ѝ възможности никак не могат да се справят с темперамента и мераците ѝ.

Колкото и да се хвали ЕС, съдбата на властта в Армения в крайна сметка зависи от арменците. Пашинян няма да се оттегли, ако загуби изборите. И не когато на мнозинството в Армения му е все едно кой е на власт. Той ще се оттегли, когато мнозинството вече не може да го търпи и хиляди хора по улиците се обединят под лозунга „всеки, освен него“.

Ето как самият Пашинян дойде на власт, след като свали „карабахския клан“. Но „карабахският клан“ също дойде на власт по почти същия начин.

Армения е, преди всичко, планини. Никъде промените не се случват толкова бавно, колкото в планините. И никъде промените не стават толкова бързо, колкото в планините по време на лавини и катаклизми.

Превод: ЕС