/Поглед.инфо/ Равносметката. Стратегическа визия . Граждански парламент
На 1-ви декември публикувах статията „Пълзящата диктатура: мит или реалност“ с която лансирах наратива, че причината на причините за масовите протести в България е пълзящата диктатура, която заплашва да помете скромните остатъци от демократичните завоевания на българския народ. За мое удовлетворение, прогнозите които направих в този материал, се сбъднаха. Търпението на хората действително достигна червените линии. Случи се нещо неочаквано и невиждано от 1990 г. Над двеста хилядното мнозинство заля триъгълника на властта в София и площадите на десетки градове в страната и чужбина. Работещи, млади и по-стари, студенти и подрастващи, без да се делят по партийни цветове и външно-политическа ориентация, всички вкупом, протестираха против модела на управление, против мафията, корупцията и кражбите, против опростачването и безскрупулността на властимащите, против униженията, грандоманщина и безнаказаността. Хората настояваха за запазване на българския лев, пледираха за оттегляне на Бюджет 2026 г., и най-вече - искаха да си върнат завладяната държава и да спрат пълзящата диктатура. Само броени дни след огласяването на моята визия за развитието и изхода от създадената критична ситуация, се стигна до оставка на правителството създадено с мандата на ПП „ГЕРБ“.
РАВНОСМЕТКАТА
Протестите показаха, че българското гражданско общество е будно и готово да вземе съдбата си в свои ръце. Ново, радостно явление, беше масовото включването в протестните действия на младите хора и „Джен зи“ обществото. Някои, между които съм и аз, определиха невиждания от 35 г. размах на протестните действия като истинска народна революция. Чуха се макар и приглушени и други гласове. Намериха се хора преживяващи на хранилката на властта, които нарекоха протестиращите тълпа, а самите протести бяха сравнени с украинския Майдан. Други приписаха народния ентусиазъм на вездесъщия Джордж Сорос. Един професор – конституционалист, за мен срам за гилдията, с амбиции да бъде издигнат от статуквото за кандидат за президентския пост, по телевизия Евронюз България, нарече протеста „една фалшива революция и охлокрация, ( власт на тълпата)“. Той си позволи да излъже, че аз съм „генерал от Държавна сигурност“, който „през последните 10-15 г. дирижира събитията в България“. Наблегна на това, че моята статия за „Пълзящата диктатура“ има „програмен характер“ и, че „целият сценарии на протестите се развива по нея“. Няма лоша реклама, но трябва да почертая, че казаното от господин професорът е далеч от истината. Той или не е видял стълпотворението протестиращи в центъра на столицата и не е чул гласът народен, или кариеризмът и жаждата за власт е затворила очите и запушила ушите му. Дори политически лидери като Борисов, Пеевски и други представители на управляващото мнозинство, признаха и то без уговорки, че протестите са справедливи и законни, и че гласът на народа трябва да бъде чут. А гласът беше висок и пределно ясен „Мафията и олигархията вън, не ви понасяме повече, оставка, извънредни избори, ново демократично управление“.
Първият етап на масовите протестни действия завърши успешно. Постигнатото до тук не е малко:
- Падна Бюджет 2026 г. и в крайна сметка, макар и при сериозна съпротива, се прие удължителен закон за бюджета;
- Правителството на Росен Желязков подаде оставка;
- Поразбуди се заспалото гражданско общество. Всенародното недоволство заля площадите. Протестираха не само представители на розово-демократичната общност, а всякакви български граждани и то не заради призива на ПП- ДБ, а по свое убеждение и мотиви ;
- Провалиха се намеренията за скрито завладяване на Лукойл и Тотото;
- Отмени се държавната охрана на депутатите;
- Пеевски напусна кабинет 222 А като го превърна в нещо като музей на сглобките в парламента;
- Протестите приковаха световното обществено мнение върху хала на българския народ;
- И най-важното - създадоха се предпоставки за рестарт на българската демокрация.
В тази връзка ми се струва, че историята, като че ли в някаква степен, се повтаря. Спомням си, че след рухването на тоталитарния режим по площадите ехтеше песента „45 години стигат“. Днес, има основание, да се пее подобна песен като числото 45 се замени с 35. Протестиращите обаче си избраха за свой химн песента „ Когато Па“ (Когато падне Пеевски). Появиха се и се пеят и други песни за Делян и Бойко, в които намира израз гражданската присъда на модела на управление, наложен ни през последните повече от 10 години.
ПРЕПЯТСТВИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЯ НА ПРОТЕСТИТЕ
С масовите протести българският народ спечели много важно сражение, но битката за връщане на завладяната от задкулисието държава продължава. До постигане на стратегическите цели трябва да се измине още много път. Помнят се безуспешните масови протести през 2013 и 2020 година. Не е забравен вдигнатия през 2020 г. юмрук от държавния глава и девиза „Мафията вън“. За съжаление тогава народния ентусиазъм беше пропилян, а надеждите за промяна се стопиха като пролетен сняг. Светлото бъдеще си остана далечен мираж. Сега за трети път народът излезе със същата заявка – искаме си завладяната държава, няма да позволим задкулисието да ни излъже за пореден път. Вярно го казва народната мъдрост, че „Мечка се бори до три пъти“. Третият път всъщност е последната възможност за победа. Това трябва да се осъзнае от разбунтувалото се като разлютен кошер българско гражданство.
А опасност от пореден неуспех и ново разочарование на гражданското общество има и тя е съвсем реална.
51-то Народно събрание, в което доминира парламентарното мнозинство на статуквото, продължава да функционира и всячески ще пречи за промяна на Изборния кодекс и за приемане на важните закони, внасяни от опозицията;
Служебното правителство, чиято основна задача е да проведе честни избори, ще бъде излъчено от средите на досегашните властимащи. „Домовата книга“ е гарант, че промяна в тази област не може да се очаква. Държавната администрация си остава същата. Местната власт, от която зависи в най-голяма степен честността на изборите, с малки изключения, е в ръцете на партиите от статуквото.
Срещу протестиращите граждани се изправя с цялата си мощ завладяната държава. Министерството на вътрешните работи, прокуратурата начело с изпълняващия длъжността главен прокурор, служби за вътрешна сигурност и обществен ред са си същите със същите длъжностни лица и редови състав. Сарафов, Денев и Славчев са по местата си, готови да стоварят бухалките по главите на опонентите. Те са си научили урока много добре и знаят как да помогнат за предрешаване на изборния резултат.
От опит се знае, че ще последват всевъзможни опити за разбиване на единството на протестиращите, за внедряване на разколници, за предизвикване на всевъзможни противопоставяния и прокарване на разделителни линии между леви и десни, стари и млади, русофоби и русофили, евроатлантици и националисти и т.н.
Голяма опасност за успеха на мирните протести ще бъдат очакваните опити за обсебване и политическо яхване на протестната вълна от политически сили и коалиции.
Свободата на медиите и на словото си остават неосъществим блян. Те ще продължат да обслужват властимащите. Ако не, ще им бъде показан червен картон Това вече го виждаме. (Мария Цънцарова беше освободена от Би Ти Ви). Наскоро се появи отровна гъба - двойник на „нероден Петко“. (Става дума за хипотетичният политически проект на президента Румен Радев). Въпреки неговата ясна и категорична заявка, че ако ще има негов политически проект, то той лично ще го обяви и възглави, някакви „измамници и подставени лица на олигархията“, по думите на държавния глава, обявиха раждането на инициативен комитет за създаване на ПП „Трети март“ с лидер Румен Радев. Ето на такива манипулации и фейк новини ще бъдем свидетели в близките 2-3 месеца, а и след това.
През всичкото време на политическата криза, властимащите, чрез служебното правителство и парламентарното мнозинство, са тези, които ще задават дневния ред в държавата и обществото.
Наивно е да се мисли, че партиите на статуквото, каквито са ГЕРБ и ДПС НН, са вдигнали белия байрак. Напротив те стягат редиците си за решителна битка с политическия опонент. Готвят се да спечелят парламентарната надпревара, или в най-лошия случай да излязат от полесражението с минимални жертви. И за това те имат своите козове и основания, за които вече стана дума. Много наивен е всеки, който подценява Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Политолози коментират, че Бойко Борисов е посрещнал оставката на правителството с премиер Росен Желязков с радост и облекчение. И това било така, защото това правителство, вместо да трасира пътя му към премиерския пост, а впоследствие и към президентския, е довело до топене на електората (4-5%) и до опасности за единството на Партията. Всепризнато е умението на Бойко Борисов като обигран политик, да се излиза от властта в най-подходящия момент, да хвърли горещия картоф в ръцете на опонентите, да печели време за стягане на редиците на своята партия и в крайна сметка, след като градоносните облаци отминат, да се върне на бял кон във властта. Този филм не е нов, вече сме го гледали.
Обективният анализ на случващото се в страната показва, че като че ли най-големият губещ от протестната вълна е Делян Пеевски, срещу когото бяха насочени най-вече стрелите на общественото недоволство. И това се потвърждава от резултатите на извършеното от „Алфа Рисърч“, през периода от 5 до 12 декември, изследване на общественото мнение. Господин Пеевски се ползва с доверието на твърде скромните 5,6% на анкетираните 1000 български граждани. Недоверието към него обаче достига 80,3%. При лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, доверието е най-високо - 21,6%, но недоверието гони почти 60%. (Прави впечатление, че 40,3% от анкетираните искат на политическата сцена да се появи нова партия, около която да се формира управлението на страната).
Тези данни потвърждават отношението на протестиращите към двамата партийни лидери, които се свързват със статуквото. Единият поне за сега остава в сянка, възприеман от мнозина „за доброто ченге“, докато върху другия се посипа цялата канонада на народния гняв.
Говорейки за господин Делян Пеевски, ми се иска да припомня, че преди време, несменяемия до скоро лидер на ДПС Ахмет Доган, го възвеличи и издигна до небесата, като го нарече феномен. И той е прав. Само феномен може да се справи с банкера Цветан Василев, а след това и с единствено оцелял политик от първите дни на прехода, какъвто беше самия господин Доган. Феноменално постижение, ако е вярно, е да подчиниш Борисов, лидер на партията на властта, управлявала най-дълго време в нова България. Само феномен може практически да завладее почти всички властови лостове на демократичната държава. Този феномен може да се сравни с октопод, който е пуснал пипалата си в целия обществено - държавен механизъм - парламент, правителство, висшите органи на съда и прокуратурата, специалните служби, регулаторите, та дори и в спорта. С него се свързват неразбориите, които се случиха в БФС и федерациите по борба и вдигане на тежести, а също и в Българският олимпийски комитет. Такива са фактите и те са трудно оспорими. И всичко това при положение, че най-важният стратегически партньор на България, най-силната държава в света, нагърбила се с функциите на световен полицай, какъвто са САЩ, го е включила в списъка на корумпираните и лошите, наречен Магнитски. И затова е непонятно как всичко това може да се случи в една демократична държава. Що за държава е тази, която може да бъде завладяна от един човек. Що за народ е този, който се примирява с такъв парадокс. Непонятно от друга страна е, как така един политик с феноменални възможности да не осъзнава фактът, че преяждането с власт и поддържането на повсеместното влияние над държавните институции и органи, са непоносимо тежък товар, който в крайна сметка, рано или късно, неизбежно ще се стовари върху него с всичката си сила и ще го изпрати на бунището на историята.
От реакцията на протестите ясно пролича стремежа на ПП ГЕРБ да покаже, че тя може да функционира и управлява без „ДПС Ново начало“, докато то няма никакъв шанс да участва в управлението на държавата без партията на Борисов. Затова главната цел на политическа партия „ДПС НН“ в предстоящата изборна надпревара ще бъде не само да съхрани подкрепата си от последните национални избори, но и да разшири тази подкрепа за сметка на привличане на електорат на АПС ( Алианс за права и свободи) и ГЕРБ, като по този начин се превърне в незаобиколим фактор за сглобяване на парламентарно мнозинство в 52-то Народно събрание. За тази цел „ДПС НН“ си има добре действаща стратегия. Например като мехлем за ушите на електората й действа твърдението, което господин Пеевски не изпуска да каже при всяка среща с журналистите в парламента, че той работи неуморно „за доброто на хората“ и ще подкрепя всяка инициатива и предложение, които преследват тази цел.
Генералният извод, който може да се направи от случващото се в последните два месеца на 2025 г. е, че ако протестиращите и въобще Гражданското общество, искат този път техният протестен ентусиазъм да се увенчае с успех, ще е необходимо да си изработят и последователно да осъществяват добре продумана и съобразена с реалната ситуацията в страната стратегическа визия за постигане на главната цел – отвоюване на завладяната държава и осъществяване на рестарт на демократичния процес в България за изграждане на правова и социална държава на народния суверенитет.
СТРАТЕГИЧЕСКА ВИЗИЯ ЗА ПОСТИГАНЕ ЦЕЛИТЕ НА ПРОТЕСТИТЕ
Протестиращите имат своя кауза и тя е демонтиране на политико-олигархичния модел на управление на страната и изграждане на истинска демократична и правова държава на народния суверенитет.
Във всяко дело устремено към бъдещето, неизбежно възниква въпросът накъде сме тръгнали, къде искаме да стигнем, какво трябва да се направи за да се достигне до заветната цел, кой трябва да свърши работата по това начинание и как да го направи. Всичко това отнесено към нашия случай означава, че става въпрос за стратегическа визия за постигане целите на протестите. Казано с други думи иде реч за стратегическо виждане срещу кого и за какво се борят хората излезли по площадите, какво в крайна сметка те искат да постигнат, с каква стратегия това може да стане и как по време, на основата на разработена пътна карта да се осъществяват планираните дейности и действия за постигане на етапните цели.
Стратегическата визия разкрива стратегическата цел на националните протести на гражданското общество и стратегията чрез която ще се постигне тази цел. Тя дава плът и кръв на каузата на протестите.
Видно е, че говорейки за стратегическа визия всъщност става дума за връзката и единството на визия и стратегия.
Известно е, че визията описва дългосрочната картина на желаното бъдещо състояние на държавата, към което се стремят протестиращите български граждани. Тя отговаря на въпроса как искаме да изглежда България в обозримо бъдеще.
Стратегията от своя страна описва пътя за реализиране на визията. Тя, като дългосрочен план от по-висш порядък отговаря на въпроса как ще постигнем целите си, с какви средства и механизми, какви да бъдат приоритетите, фазите и плановете за действие, както и необходимите човешки ресурси за да се осъществи желаната промяна.
Връзката между визия и стратегия е като връзката между компаса и картата. Визията задава посоката, стратегията показва маршрута и изгражда пътя към целта чрез посочване на конкретните действия, които трябва да се предприемат.
Философията на стратегическата визия се основава на активното гражданско общество и залага на единодействието на всички български граждани, без разлика на пол, възраст, образование, етническа принадлежност, партийна обвързаност и външно-политическа ориентация при реализиране на общонационалните приоритети свързани с ликвидиране на порочния модел на управление, връщане на суверена на завладяната държава и рестартиране на демократичните промени и гарантиране на народния суверенитет.
Формулата на успеха, при стеклите се в България обстоятелства, е в утвърждаване на структурите на гражданското общество (изключая НПО, които живеят на чужди хранилки и играят по чужда свирка) като партньор, опонент и коректив на властите при осъществяване на истинско демократично управление на държавата. Накратко формулата на успехът е активно гражданско общество плюс пряко и непряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, което да води до установяването на демократична правовата и социална държава на народния суверенитет.
Стратегическата визия ще се разработи от експертна група излъчена от структурите на гражданското общество и следва да се приеме на национален открит форум, организиран от инициативен комитет. Ето една перспективна идея в това отношение, която преди години се опитахме да приложим чрез Обществения форум за единение „Брод за България“. Не успяхме да преодолеем всички пречки и не стигнахме до края, но направеното под патронажа на вицепрезидента Маргарита Попова, не беше никак малко и натрупания опит заслужава подобаващо внимание.
ГРАЖДАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ – ИНСТРУМЕНТ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ЗА ПОБЕДА НАД ПАРАЛЕЛНАТА ДЪРЖАВА
Тук ще изложа само принципните положения и опорните точки на тази идея, без да навлизам, по понятни причини, в нейните детайли.
Гражданският парламент е неформален обществен форум на структурите на гражданското общество, който функционира извън правната регулация по строго определени правила и процедури за обсъждане, разработване, приемане и предлагане на властите мотивирани предложения за решаване на жизненоважни за нацията, държавата, обществото и гражданите въпроси свързани с правата и свободите на суверена и с държавното устройство и управление на демократична България, като държава на народния суверенитет.
Той е инструмент на гражданското общество за пряко (организиране на референдуми, подемане на граждански инициативи и на европейски граждански инициативи) и непряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Гражданският парламент е доброволен, непартиен обществен орган на гражданското общество, който се свиква на сесии за обсъждане и приемане на предложения до изпълнителната и законодателната власт за решавани на наболели национални проблеми.
Освен националният, може да се създават и местни граждански парламенти с аналогични функции и задачи.
Гражданският парламент се самофинансира като за целта разкрива дарителска сметка за доброволни дарения на гражданите.
Държавата може и е длъжна по закон да подпомага гражданските инициативи, включително и гражданския парламент.
Целесъобразно е първата учредителна сесия на Гражданския парламент да се свика във времето до започване на предизборната кампания.
Освен учредяването и приемането на учредителните документи, главна цел и фокус на тази сесия трябва да бъде приемането на Стратегическата визия на гражданското общество за провеждане на честни избори и постигане победа над партиите на статуквото с което да се създадат условия и предпоставки за полагане основите на многостранната обща работа с публичните власти за рестартиране на демократичната държава на народния суверенитет.
На Сесията на Гражданския парламент, освен Стратегическата визия, трябва да се приеме и пътна карта за решаване на поставените задачи и постигане на етапните цели.
Пътната карта трябва да обхване три периода:
- Първият период е времето до издаване на Указа на президента за назначаване на служебното правителство;
- Вторият период обхваща времето на предизборната кампания и провеждане на самите избори;
- И третият, пост изборен период, започва с обявяване на резултатите от предсрочните парламентарни избори и продължава до постигане на заявената стратегическа цел на гражданските протести.
Твърде богат е арсеналът от инициативи, форми, методи и инструменти на работа за мобилизиране на гражданите за масово участие в изборите и за справяне с купения и с корпоративния вот. Бих посочил само някои от тях, които имат съществено значение за произвеждане на честни избори: Излъчване на достатъчен брой доброволци и минимум 20 000 наблюдатели на изборния процес; Формиране на граждански информационен център за честни избори; Мобилизиране на онлайн платформите да приемат сигнали за нарушения на изборното законодателство; Подготовка на активисти на гражданското общество да извършват граждански арест; Снимане на купувачите на гласове; Формиране в ромските махали „Комитети за ромска чест“, които да противодействат на купения вот; Изграждане в градовете, в които има ВУЗ, на Студентски обединения срещу мафията; Покриване в изборния ден на всички секции с граждански наблюдатели, които да са подготвени да извършват и граждански арест; Организиране на повсеместен и ефективен граждански контрол на изборния процес по време на предизборната кампания за противодействие на купуването на гласове и други.
ДЕЙСТВИЯ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПАРЛАМЕНТ В КОНТЕКСТА НА ВАРИАНТИТЕ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ
След обявяване от ЦИК на официалните резултати от предсрочните парламентарни избори и обявяването им за законни и честни, гражданите - участници в изборния маратон са длъжни да признаят получения резултат. Трябва да са налице всички основания да се каже: „ Оторизираните органи преброиха и класираха партиите и коалицийте по начин по който народът ги подреди в 52-то Народно събрание“.
Не е трудно да се прогнозират възможните варианти за резултатите от парламентарните избори. Те са три:
Първо – Римейк на досегашната картина на разположение на политическите сили, макар и с известно преподреждане, но статуквото да се запази;
Второ: Победа на силите предлагащи алтернативно управление. Тук се визира преди всичко влизане с гръм и трясък в парламента на новата политическа сила възглавявана от Румен Радев;
Трето: Получаване на патова ситуация, при която ще е трудно да се сглоби парламентарно мнозинство и да се излъчи стабилно правителство. Може да се стигне до спирала от нови избори.
И при трите посочени варианта ще е целесъобразно да се свика втората сесия на Гражданския парламент. Тя може да има различен дневен ред, но възможния кръг въпроси, които евентуално могат да се дискутират са:
1. Анализ на изпълнението на Стратегическата визия и предстоящите задачи за постигане целите на протестите;
2. Обсъждане на външнополитическата ориентация на България в контекста на формиращия се триъгълник САЩ, Европа, Русия. България има горчив опит да застава от грешната страна, резултат от което са национални катастрофи и неизмерими беди на българския народ. Сега като че ли се задава време за стратегически избор в контекста на очертаващата се победа на Русия във войната в Украйна и в условията на утвърждаващия се новия световен ред и многополюсния свят;
3. Обсъждане на държавното устройство и управление на демократична България. Може би се приближаваме към момента за извор между парламентарна и президентска република;
4. Приемане и предлагане на правителството и Народното събрание проект на Българска национална доктрина;
5. Изработване на мотиви и аргументи на предложение за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция, след което да се разпусне.
Гражданският парламент може да излезе с документ за национално помирение и единение около националните приоритети свързани с възраждането на нацията и изграждането на сигурна и просперираща България.
При наличието на политическа воля, Гражданският парламент може да прерасне в Национална кръгла маса за обсъждана на въпросите, или на част от тях, които току що изброих.
* * *
България се намира в навечерието на преломно време. Хората излязоха на масови протести в столицата, провинцията и в редица градове в чужбина. Те заявиха на висок и гневен глас, че искат да се сложи край на съществуващия модел на управление, да се демонтира паралелната държава и тя да се върне на суверена, който да рестартира изграждането на правова и социална държава на народния суверенитет.
Българският народ показа, че взема съдбата си в свои ръце. Въздухът излезе от бутилката и връщане назад няма.
Можем само да си пожелаем промените да стават в рамките на закона по мирен и цивилизован начин, който ни най-малко да застрашава гражданския мир и прогреса на страната.
И нека никога не забравяме, говорейки за парламент, макар и граждански, че „Съединението прави силата“.