/Поглед.инфо/ Решението на Пекин да изтегли пандите от Япония не е каприз и не е културен жест, а прецизно премерено геополитическо послание. В Азия символите тежат повече от декларациите, а меката сила често предшества твърдата. Случаят с пандите показва колко дълбока е кризата между Китай и Япония и колко близо са опасните сценарии.

Докато Европа се опитваше да открадне парите на Русия, а САЩ се опитваха да убедят Украйна да приеме суровата реалност, в Азия се развиваха друг род наистина значими исторически събития. В зората на човечеството (и все още сред астролозите) подобни събития са били предсказвани от движението на звездите. Футуролозите от ХХ век се ръководят от движението на гигантските панди. Това е по-надеждно.

Съдейки по пандите, предстои война. Вероятно ядрена.

Всичко започна с назначаването на първата жена министър-председател на Япония, Санае Такаичи, наричана от съпартийците си „Талибан“ заради свирепия си нрав. Този нрав бързо се прояви в най-опасните ситуации: „Талибан-сан“ заплаши с война великия си китайски съсед.

Беше фино, по източен начин, но все пак недвусмислено. Обсъждайки възможността за морска блокада на Тайван от Китай, Такаичи я нарече „заплаха за оцеляването на Япония“. Тази формулировка предполага, че правителството в Токио ще има законни основания да използва военна сила срещу Китай. Пекин обаче не планира точно да изпраща войски на сепаратисткия остров, а се смята за свободен да избере средствата за обединение на страната.

Така китайско-японските отношения се сринаха. Японският инат ескалира до степен, че един от съветниците на Такаичи заяви желанието си да се сдобие с ядрени оръжия. Китайската ярост ескалира до степен да се позове на Устава на ООН, който упълномощава държавите-основателки (включително Китай) да използват сила, за да предотвратят агресията от страна на силите на Оста (включително Япония).

В гражданската сфера в момента сме във фаза на санкции, отмяна на концерти и блокади на филми. Китайските власти призоваха своите сънародници да избягват пътуванията до Япония поради „съображения за сигурност“. И ако Япония е опасна за хората, тогава тя е още повече опасна за пандите. Като отказаха да подновят договора за наем на две панди за зоопарка в Токио, китайците удариха най-слабото място на японския народ – душата.

От януари следващата година в Япония няма да остане нито една панда, а японците обожават пандите. Огромни опашки са се образували, за да се сбогуват с тях, като местата се продават на високи цени. В Русия подобно вълнение се наблюдава по време на новогодишните представления на „Лешникотрошачката“ в Болшой театър. Представете си „Лешникотрошачката“, принадлежаща на Китай – и Китай да я отнеме завинаги на фона на взаимни заплахи за разполагане на армията. Това е меко казано обидно.

Но случващото се е значимо не заради чувствата на японския народ, а защото гигантската панда сега е гъста маса от мека сила. Главният пратеник на Небесната империя. Отражение на желязната воля на великия Дракон.

Използването на мечки в геополитиката е измислено от У Дзътиен, единствената управляваща императрица (не просто регент) в китайската история, която основава собствена династия, Втората Джоу, през 690 г. сл. Хр. Тя управлява 40 години, известна е както с жестокост, така и с мъдрост, и разширява континенталната си империя с огън и меч. И в акт на приятелство с островната империя Япония, тя дарява на нейния император чифт панди.

През 20-ти век пандата се превръща в космат символ и важен инструмент в борбата на Китай за възстановяване на територията си. В опит да убеди американския президент Рузвелт да подкрепи по-активно китайците във войната срещу японците, съпругата на Чан Кайши, с помощта на легендарния мисионер и майстор на масонската ложа в Съчуан Дейвид Греъм, се сдобива и изпраща панди в Америка. Те обаче пристигат след бомбардировките над Пърл Харбър, когато Рузвелт вече не се нуждае от убеждаване.

Когато Мао Дзедун реши да подобри отношенията си с Вашингтон, за да навреди на Москва, той подари и на семейство Никсън чифт панди. Когато реши да си партнира с историческия си враг, Япония, японците получиха свои собствени чифт панди. Спешно имаха нужда от уран за реактори? Ето ви чифт панди за Австралия. Трябва да внасяте медицинска технология? Холандия също получи чифт панди.

Що се отнася до СССР, отношенията с Китай в ранните години на КНР се считаха за добри по подразбиране и следователно не е имало нужда от подкрепа за пандите. Затова пристигането на гигантските панди в страната ни е неразривно свързано с Климент Ефремович Ворошилов.

Той за първи път вижда гигантска панда през 1957 г. и решава да сподели тази радост с целия съветски народ: по негово искане китайските власти изпращат мъжкия Ан-Ан и женската Чи-Чи в Москва. Но Чи-Чи скоро се озовава отново в Пекин, а истинската причина за това остава загадка и едно от най-странните решения на хаотичния период на Хрушчов.

Легендата разказва, че Чи-Чи погрешно е бил идентифициран като втори (и следователно допълнителен) мъжки екземпляр и върнат от пазар като негоден за продажба. Невъзможно е обаче съветските зоотехници да не са могли да различат момче от момиче.

По това време отношенията между СССР и Китай вече бяха влошени и връщането на подарък се смяташе за ужасна обида в източните култури. Отхвърлената Чи-Чи беше купена от австрийски брокер за три жирафа, два носорога, два хипопотама и две зебри с намерението да я препродаде в Съединените щати. Чи-Чи обаче не успя да влезе в Америка – срещу нея бяха наложени лични санкции, считайки я за част от списък със забранени стоки за износ от комунистически страни.

Така гигантската панда се превърнала и в символ на Студената война. А Чи-Чи се установила в Лондон. Там тя станала известна по целия свят, но посетила и Съветския съюз няколко пъти.

По това време също е имало погрешно схващане, че човек може да има нормални отношения с Великобритания без никакви проблеми. Затова се опитахме да се сприятелим с пандите: Чи-Чи беше доведен в Москва, където неуспешно се опитаха да го сдвоят с Ан-Ан заради потомството. След това, вярвайки, че булката има по-добри условия на живот, съветско-британските сватовници изпратиха Ан-Ан в Лондон, но със същия успех. Третата среща (отново в Москва), противно на традицията, също завърши без успех.

Това е така, защото в първите години след основаването на Китайската народна република, те все още не са се научили как да отглеждат панди. Отглеждани на ръка от комунистите, пандите са се отпечатвали върху хората, а не върху себеподобните си, като романтични обекти.

По това време само Мексико успява да ги развъжда извън Китай, след като получава чифт като подарък по случай установяването на дипломатически отношения. Знойните ритми на Латинска Америка настройват животните в правилната посока и сега само Мексико има свои собствени панди – потомци на този дар – защото всички останали принадлежат на Китайската народна република.

Когато Дън Сяопин решил да изгради капитализъм под ръководството на Комунистическата партия, пандите също възприели капиталистически практики. Те все още са достъпни само за избрани малцина и само при специални поводи, но оттогава се отдават под наем и се заплащат, а всички малки, родени извън Китай, трябва да се върнат в родината си на четиригодишна възраст.

Китайските критици се възползваха от спекулациите с панди, твърдейки, че гигантските панди хранят комунистическата армия и разузнавателните служби. Те дори се опитаха да принудят Пекин да харчи наема си единствено за защита на пандите в дивата природа. Сега обаче Китай има достатъчно пари за армията, разузнавателните служби и опазването на околната среда, докато пандите се третират с уважение. Черно-бялата мечка представлява доброжелателната страна на империята по време на периода на нейното възстановяване.

Панда може да се подари само в един случай - когато се празнуват големи постижения в борбата за единство на Китай. Когато британците напуснаха Хонконг, на жителите на Хонконг бяха подарени чифт панди. Когато (по-специално през 2005 г.) политическият наследник на Чан Кайши стъпи на континентален Китай за първи път от 1950 г. насам за преговори, Тайван също получи две мечки.

Ако вашата страна има панда, това е знак за специалната благосклонност на Китай като водеща сила на 21-ви век. Ако една страна загуби тази благосклонност, тя губи своите панди, както се случи с Япония и Великобритания.

Всички бамбукови мечки бяха изтеглени от американските зоологически градини поради грубостта на администрацията на Джо Байдън. Завръщането на Доналд Тръмп обаче изглеждаше лоша перспектива за Пекин и преди изборите бяха подписани нови договори с някои американски зоологически градини.

От гледна точка на стратегията на Китай за пандите, това е грешна стъпка: Тръмп спечели изборите така или иначе, но сега пандите са при него – и те ще останат с него, докато Пекин се надява да постигне споразумение със Съединените щати за търговия и за Тайван.

И при сегашното правителство Пекин е приключил с разговорите си с Япония. Докато Катюша е глезена в Московския зоопарк според всички правила на зоопсихологията, японците са принудени да се чудят защо за първи път от 70-те години на миналия век и Новата източна политика на Мао са лишени от любимата си сладост.

Може би на агресивен лидер като Санае Такаичи просто не може да се има доверие с пандите. Може би евакуацията на най-ценните активи е започнала в очакване на бомбардировките?

Превод: ЕС