/Поглед.инфо/ Има отскоро един, набрал популярност в немските медии международен наблюдател, който, явно защото в Германия не му е особено приятно и безопасно, често си избира за аудитория на своите разсъждения швейцарската публика. По посрещането му там си личи, че им е станал любимец. Винаги с нетърпение го очакват, защото знаят, че при всяка среща той ще направи поредният словесен бум с оригинално изявление.
Така преди няколко дена Петер Хаане, обсъждайки проблемите на Европейския съюз, ей така между другото подхвърли, че, който плаща с карта, е пълен идиот. Залата се стъписа, след това вежливо и свитичко от възпитание аплодира казаното. А той, умникът ги изчака да изпаднат в дъното на своето недоумение и разясни мисълта си. Като почти ни забраниха пазарно и административно да ползваме наличните си пари в брой и да извършваме кешови плащания, заяви той, това си е чиста проба поредно отнемане на една от свободите ни в Европейския съюз. Взеха ни правото ние да си знаем кесията - какво имаме, колко и на кого, за какво да плащаме. Те ни измамиха като ни излъгаха, че с карта да плащаш е най-удобното, най- безопасното и най-правилното в бизнеса. Направо ни бръкнаха не само в душите с глупавата си политика, а и в личните ни финансови пространства. Във всеки един момент те вече знаят кой от нас, къде и за какво е платил, с какво разполага, от къде е придобил и по какъв начин му е дадено право да го разходва. Представяте ли си го това за момент? Ето това е Европейският съюз – бавно, малко по малко изземват всичките ни права и свободи! Цитирам, разбира се, по памет и приблизително, но смислово точно, защото не съм взел съгласието на Хаане да използвам в превод резюмето на казаното от него.
Нямаше как да не ме впечатлят думите му. Ей го, след няколко дена ние влизаме в еврозоната. Каквито и протести да правим, каквото и да мърморим сред приятели на маса, както сме си свикнали, фактът си остава факт. Погледнато откъм банков ъгъл, кой знае какво няма да се случи с нашите пари. Патриотичните ни възгледи да опазим нашия лев са достойни за уважение, но ако трябва честно да си го кажем, когато става въпрос само за паричната ни единица, ние отдавна се отказахме от нея. Каквото и да си поръчаме от сайтовете, какъвто имот да си купим, каквато и кола да вземем, всичко ни се изчисляваше в евро. Въпросът обаче е съвсем друг и той е съотносим към това което каза Петър Хаане. Когато стане това, което очакваме, то най-големият ни проблем няма да е, например, че някой търговец или повечето от тях ще мръдне цените си отпървом леко нагоре, а след това все повече и все повече, докато накрая в един ден осъмнем с пари за половин хляб вместо за цял. По-голямата беда е, че нас ни разголват окончателно. Оттук нататък никой повече няма как да разчита на своята държава да му защити финансовото и имотно имущество, защото „секретното“ му дело вече ще е в Централната европейска банка. Тя и нейните представители, другите банки по места ще решават, фигуративно казано, какво и колко ще можем да си купим, какво и колко ще можем да ядем, как и колко ще можем да живеем.
Завчера пред една кафемашина за пореден път ми се случи една и съща неприятност. Опитах се с една ръка едновременно да повдигна защитното прозорче и да си взема чашката с кафе. Знаех, че почти никога не съм успявал, че е нужна и другата ръка да помогне, но пък тя ми беше заета с поредната торба пълна с покупки. Пак се оплисках с кафето. Като нормален българин теглих една майна. Зад мен жена, която чакаше също да си вземе кафе, ми се усмихна мило и каза: „Ама недейте така! Светли празници са! Не трябва такива дреболии да оставяме да ни развалят настроението. Ако трябва, аз ще ви дам монета за да си вземете кафе. Срещнете си празника с хубаво!“ Аз изведнъж почувствах, как наистина ми стана хубаво от думите й. Затова от все сърце и аз бих казал на моите сънародници - в края на краищата дайте да не си разваляме празника, да си посрещнем Новата година и дано тя да е мирна и тиха. Като е дошло до главите ни, да си кажем „Добре сме дошли в еврозоната!“ А после – дай Боже, Видовден!