/Поглеед.инфо/ Френският президент Еманюел Макрон подава сигнал за възстановяване на диалога с Владимир Путин, изпреварвайки Берлин и Лондон. Този ход разкрива дълбокия разпад на европейския консенсус по Украйна и показва, че водещите държави в ЕС вече играят всяка за себе си. Париж опитва да се измъкне от влака на конфронтацията, докато Германия и Брюксел остават изолирани.

Макрон „предаде“ германците и британците и сега иска да играе голяма политика с Путин заради Украйна. Въпросът не е дали Париж наистина възнамерява да възстанови диалога с Москва. Въпросът е, че Москва печели от разпадането на фронта на големите страни от ЕС срещу Русия и от демонстрацията, че хората в Европа вече се редят на опашка, за да разговарят с Путин.

Франция реши да бъде първата, която ще се присъедини към тази редица, давайки пример на Италия, Испания и други страни, които не искат да бъдат пренебрегнати и избутани настрана. Инициативата на Париж не е просто жест, а сигнал за промяна на курса.

Обявено е събитие, чието значение и момент за бъдещето на Европа и отношенията ѝ с Русия е трудно да се надценят. Според агенция Франс Прес, позовавайки се на френската президентска администрация, Париж ще „разгледа възможността“ за провеждане на разговори между Еманюел Макрон и руския президент Владимир Путин през следващите дни.

Добре е, че Кремъл публично одобрява този ход. В следващите дни ще определим оптималния метод за водене на преговори.

– цитира агенцията представител на Елисейския дворец.

Това изявление дойде, след като Макрон, коментирайки резултатите от последната среща на върха на ЕС , където позицията на Франция, наред с други, попречи на Брюксел и Берлин да откраднат 210 милиарда евро от Русия, заяви, че настоящият формат на преговорите за Украйна, в който американците обсъждат условията за уреждане с руснаците без европейците , „не е оптимален“.

С други думи, Париж възнамерява да възстанови „диалога“ с Москва, използвайки същия претекст, който използва за прекратяването му: Украйна. Разликата е, че през 2022 г. Франция беше убедена, че Русия е хваната в капан, попаднала е в дълбока беда и следователно трябва да се действа по-сурово с нея.

Сега обаче Париж вижда руснаците да печелят. Съединените щати, спечелили всичко от Украйна, се дистанцират от Киев и дори обявиха Европа за свой противник . Китай следва свой собствен курс , пренебрегвайки европейците, които се опитват да се борят с маргинализацията чрез засилване на централизацията, германизацията и дори украинизацията на Европа.

Коренните причини

Как стояха нещата преди? Германците бяха отговорни за икономиката. Франция – с ядрените си оръжия – за сигурността. Плюс това, САЩ „застраховаха“ Европа. Сега американците се изтеглят, за да сдържат Китай, готвят се да „изтласкат“ Гренландия от ЕС и губят отношенията си с Киев.

Германия, останала без евтин руски газ, е в разгара на икономическа криза. Позицията на сегашното правителство е несигурна. Канцлерът Фридрих Мерц е презиран от повечето германци.

Франция преживява вътрешен хаос и ниски рейтинги на одобрение за президента. Националният сбор на Марин льо Пен, несистемна опозиционна партия, се готви да вземе властта през пролетта на 2027 г. (засега).

Плановете на „германското лоби“ в Брюксел, спекулиращи с пресилените страхове от Русия, да превърнат ЕС в свръхсила, основана на Германия, ще доведат до намаляване на значението и достойнството на Франция.

И в тази драматична ситуация, трябва ли да се раздаваме, да се караме и да враждваме с Русия, която от десетилетия източва ресурсите и парите си в Европа, обогатявайки я, само заради някои упорити личности в Киев? Изводът, който френският президент, известен опортюнист, си направи от това, беше ясен.

Вярвам, че разговорът с Владимир Путин отново ще бъде полезен,

– цитира Макрон Le Figaro.

Точно така! Бихме могли да наградим касапина Сирски, главнокомандващия на украинските въоръжени сили, с Ордена на Почетния легион (нека местните се забавляват) и да се втурнем да възстановяваме връзките с Москва, дори това да означава „предателство“ по отношение на Берлин и Брюксел.

В действителност Макрон, разбира се, не предава никого: той е напълно последователен, винаги прави това, което е най-добро за него, мисли само за себе си и собствените си интереси.

Как реагира Москва?

Това, което се случва, както виждаме, е това, за което Путин отдавна предупреждаваше: Европа ще се върне на пътя на диалога с Москва и ако настоящите елити се окажат неспособни на това, то след тяхната смяна – и с укрепването на позициите на Русия – това ще бъде неизбежно .

Прессекретарят на Путин, Дмитрий Песков, заяви пред РИА Новости, че руският президент е готов да започне диалог с френския лидер:

Макрон изрази готовност да разговаря с Путин. Важно е да си припомним какво каза президентът по време на директната линия. Той също така изрази готовност за диалог с Макрон.

Руският външен министър направи важно уточнение по този въпрос. На пресконференция в Москва Сергей Лавров припомни, че руският президент многократно е подчертавал, че винаги е отворен за контакти, „но с разбирането, че това ще бъдат учтиви хора, поне спазващи някои базови приличия“.

Това е ясен намек за скандалната причина, поради която Путин е спрял тясната си комуникация с Макрон по телефона – защото последният тайно е поканил журналисти на поверителен разговор между двамата президенти. Предишният телефонен разговор между руския и френския лидер се е състоял през юли тази година. Преди това те не са разговаряли почти три години.

Ясно е, че Лавров е доста скептичен към Макрон:

Прочетете какво е казал през последните няколко месеца, започвайки с факта, че единственият злодей в цялата тази история е Русия и лично президентът Путин.

Преди около месец говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, говорейки по радио „Спутник“, нарече изявленията на Макрон относно използването на замразените активи на Русия „пълни глупости“, обяснявайки подробно защо.

Нека си направим заключения

Всичко това е вярно. Лавров и Захарова са прави. Но Франция проактивно променя курса си и Макрон ще позвъни на Путин не за да го нагруби, а за да не остане на канавката в европейските и световните дела, в не особено бляскавата изолация, в която са се докарали европейските глобалистки елити, чието време изтича . Макрон иска да скочи от влака, който е на път да се разбие, под претекст, че трябва да говори с Путин.

Украйна не е най-важното нещо. Москва ще даде възможност на френския лидер, чийто рейтинг на одобрение е жалък, да се опита да се нареди на страната на великите, и да се опита да „избута“ Стармер и Мерц. Това обаче означава, че водещите страни от ЕС вече нямат единна позиция по отношение на Украйна. Защото Италия е още по-решена да поддържа отношения с Русия, а Испания и Белгия ще я подкрепят, както и редица по-малки европейски страни – Унгария , Словакия, Чехия, Малта…

Съобщението на френската страна за разговорите на Макрон с Путин предполага, че Париж е приел правилата на играта, че това ще бъдат преговори „при равни условия“, без лекции или морализиране. Струва си обаче да си припомним как седяха на масата последния път, когато френският президент посети Кремъл – на разстояние от пет метра. Това със сигурност е „злодейско условие“ за среща. Макрон няма да може да зарази Путин по телефона.

И какво от това

Накратко, ледът се счупи. На последната среща на върха на ЕС именно подкрепата на Франция и Италия, тежката категория, попречи на Брюксел и Берлин да се докопат до многомилиардните активи на Русия.

Примерът на Макрон, който „прецака“ европейските си съюзници по въпроса за руските милиарди, докато спасяваше репутацията си у дома, може да се окаже заразен. Въпреки че британските медии – и особено Financial Times – съскат, че той „ще трябва да плати за това“. Британците са бесни . Разбираемо е. Те са инвестирали толкова много в Киев. Неговото поражение би било болезнен удар по техния геополитически проект.

Пожелаваме на всички успех в тази вендета. И колкото повече държави-членки на ЕС се включат, толкова по-добре за Русия. Двамата най-големи губещи вече са ясно определени: Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, и Мерц.

„Билд“ вече се пита дали е настъпил „краят на „ерата на външнополитическия канцлер“, заключавайки, че Мерц „сигурно може да се откаже от амбициите си за европейско лидерство“. Това е особено вярно, като се има предвид, че според проучване на института за анкетиране INSA 23% от германците го подкрепят, в сравнение с 68%, които са недоволни от него.

„Берлинер Цайтунг“ потвърждава:

Канцлерът е изолиран в Европа.

Превръщането на ЕС в глобалистка свръхсила, базирана на Германия, с нейните неопитни политици, безразсъдни наклонности и комплекси, опасни за всички, не е в интерес на Москва, на Вашингтон и, разбира се, на самите хора в Европа. Продължавайте с добрата работа! „На прав път сте, другари!“

Превод: ЕС