/Поглед.инфо/ Украинският конфликт навлиза в най-опасната си фаза – война без стратегия за изход. Победата е изчезнала от речника, а продължаването се превръща в самоцел с разрушителни последици за Украйна и Европа.

Редакционен прочит по публикация в РИА Новости.

Автор:
Редакцията на Поглед.инфо

Войните обикновено имат начало, ескалация и край.
Историята обаче познава и друг, много по-коварен тип конфликти – такива, които не вървят към победа или поражение, а към застиване. Към безкрайно изтощение. Към стратегическа слепота, при която самото продължаване на войната се превръща в цел.

Украинският конфликт вече се намира именно в тази фаза.

Това не е войната от първите месеци – нито като военна динамика, нито като политически разказ. Това е война, която е изгубила хоризонта си, но продължава по инерция, защото никой от ключовите играчи не е готов да понесе политическата цена на признаването на провала.

Публикацията на РИА Новости не описва фронта. Тя описва нещо по-дълбоко – стратегическото изчерпване на самия конфликт. Изчерпване не само на ресурси, а на смисъл, на политическа легитимност и на убедителни сценарии за бъдещето.

От „неизбежна победа“ към „избягване на катастрофа“

В началото войната беше продавана на западната публика като морален кръстоносен поход. Украйна беше представена като фронтова линия между „доброто и злото“, а победата – като въпрос на време, доставки и решителност.

Днес тази реторика почти е изчезнала.

На нейно място се появи много по-скромен, почти унил речник:
„да не загубим“,
„да задържим позиции“,
„да избегнем срив“.

Това е фундаментална промяна. Това е моментът, в който една война престава да бъде проект и се превръща в проблем, който всички се опитват да отложат.

В текста прозира ключова констатация: „възможностите за маневриране се свиват“. Това не означава просто военни трудности. Това означава, че политическите опции са изчерпани, а дипломатическите формули – компрометирани.

Война без стратегия за излизане

Най-опасното в украинския конфликт днес не е самата линия на бойните действия. Най-опасното е, че няма ясен сценарий за неговото приключване, който да бъде политически приемлив за Запада.

Победата, обещавана в продължение на години, не се състоя.
Преговорите бяха табуизирани.
Компромисът беше демонизиран.

В резултат Западът сам се вкара в ъгъл, от който няма добър изход. Всеки опит за деескалация изглежда като капитулация. Всяко продължаване – като безотговорност.

И точно тук войната се превръща в самовъзпроизвеждащ се процес: тя продължава не защото води към цел, а защото липсва политическа воля да бъде спряна.

Украйна като инструмент, не като субект

Един от най-мълчаливите, но най-тежки изводи в текста е свързан със статута на самата Украйна. Формално тя е централният участник. Реално обаче решенията се вземат другаде.

Военните доставки, червените линии, допустимите формули за мир – всичко това се определя извън Киев. Украйна е носителят на войната, но не и нейният стратегически автор.

Това означава едно: дори краят на конфликта – какъвто и да бъде той – няма да бъде украинско решение. Той ще бъде резултат от външна договорка, наложена в момент на изтощение.

Историята познава такива войни. Те винаги завършват зле за страната, превърната в поле, а не в субект.

Западът и страхът от собственото отражение

В текста на РИА Новости ясно се усеща още нещо – умората на Запада от собствените му обещания. Подкрепата за Украйна вече не мобилизира. Тя тежи. Тя поражда въпроси. Тя влиза в конфликт с вътрешните проблеми – инфлация, социално недоволство, политическа нестабилност.

Все по-често войната се възприема не като защита на ценности, а като чужд конфликт с висока вътрешна цена.

Именно затова реториката се променя. Не защото Западът е станал по-мъдър, а защото реалността е започнала да изяжда идеологията.

Войните, които нямат край, винаги завършват зле

Историята е безмилостна към конфликтите без хоризонт. Те не завършват с триумф. Те завършват с разпад – политически, социален, демографски.

Украинската война вече носи всички симптоми на такъв конфликт.
Продължава по инерция.
Храни се от страх.
Поддържа се от нежелание за признание.

Именно затова тя става все по-опасна – не само за Украйна, но и за Европа, която се оказва заложник на собствените си решения.

Когато една война загуби смисъла си, тя престава да бъде средство. Тя се превръща в самостоятелна разрушителна сила. А такива войни не се управляват. Те просто приключват – винаги по начин, който всички са се страхували да обсъждат навреме.

По публикация на: РИА Новости, 26 декември 2025 г.
Цитирани откъси.
Линк: https://ria.ru/20251226/ukraina-2064735568.html