/Поглед.инфо/ Енергийните конфигурации в Източното Средиземноморие навлизат в решаващ етап. Газови находища, транспортни маршрути и геополитически интереси се преплитат в сложен пъзел, който може радикално да промени баланса на силите между регионалните играчи и големите глобални центрове на власт.

Източното Средиземноморие отдавна престана да бъде просто географско понятие. То се превърна в енергиен възел, в който се срещат икономически интереси, стратегически амбиции и дълбоки геополитически противоречия. В този регион енергията никога не е била само енергия. Тя е влияние, контрол и инструмент за натиск.

През последните години се наложи удобната илюзия, че новооткритите газови находища ще донесат стабилност, сътрудничество и взаимна изгода. Че икономическата логика ще надделее над политическите конфликти. Че енергетиката може да бъде извадена извън сферата на геополитиката. Тази илюзия днес се разпада.

Енергийният пъзел на Източното Средиземноморие започва да се пренарежда, и то не по линиите на сътрудничеството, а по линиите на конфронтацията.

Регионът се оказва пресечна точка на интересите на държави с различна визия за бъдещето – Турция, Израел, Египет, Гърция, Кипър, както и на външни играчи като САЩ, Русия и Европейския съюз. Всеки от тях вижда в енергията не просто ресурс, а геополитически лост.

Особено показателен е начинът, по който проектите за добив и транспорт на газ започват да се използват като средство за изключване, а не за интеграция. Трасетата не се чертаят само според икономическата целесъобразност, а според това кого включват и кого изолират. Това превръща енергетиката в продължение на политиката с други средства.

В този контекст Европа се оказва в парадоксална позиция. От една страна, тя отчаяно търси алтернативни източници на енергия. От друга – се оказва заложник на регионални конфликти и външни интереси, върху които има ограничено влияние. Опитът да се представи Източното Средиземноморие като „спасителен пояс“ за европейската енергийна сигурност се сблъсква с реалността на геополитиката.

Енергията не тече във вакуум. Тя тече през територии, конфликти и сфери на влияние.

Нараства и ролята на Турция като фактор, който не може да бъде заобиколен. Географското ѝ положение, военната ѝ мощ и активната ѝ външна политика превръщат Анкара в ключов играч, независимо дали това се харесва на Брюксел или не. Всеки опит за изграждане на енергийна архитектура в региона без нейното участие увеличава риска от напрежение и нестабилност.

В същото време Източното Средиземноморие все по-ясно се вписва в по-широката картина на глобалното противопоставяне. Енергийните маршрути се превръщат в линии на влияние между Запада и алтернативните центрове на сила. Това прави региона уязвим не само икономически, но и стратегически.

Именно тук става ясно, че разговорът за енергетика не може да бъде откъснат от разговора за суверенитет, сигурност и геополитически избори. Всяко решение в тази сфера има дългосрочни последици, които надхвърлят икономическите сметки.

Източното Средиземноморие не е просто енергиен резерв. То е тест за новия световен ред.

По публикация на: Фонд за стратегическа култура, 27 декември 2025 г.
Редакционен прочит.
Цитирани откъси.
Линк: https://www.fondsk.ru/news/2025/12/27/energeticheskie-pasyansy-vostochnogo-sredizemnomorya-mogut-seryozno-izmenitsya.html