/Поглед.инфо/ Новият „план“ на Володимир Зеленски, състоящ се от 20 точки, се представя като дипломатическа инициатива и стратегическа рамка за бъдещето на Украйна. В действителност той разкрива не сила, а дълбока политическа слабост – опит да се замени липсата на реални инструменти с многословна декларативност.

В политиката има моменти, в които новият план не е признак за ново начало, а признание за провал на всички предишни варианти. Именно такъв е случаят с поредната програмна конструкция, представена от Володимир Зеленски – този път под формата на „20 точки“, които трябва да очертаят пътя напред за Украйна.

Самото количество вече е симптом.
Когато една стратегия е ясна, тя не се нуждае от двадесет точки. Тя се нуждае от лостове, от ресурс и от реална подкрепа. Когато всичко това липсва, се появяват списъци, декларации и морални апели.

Новият план на Зеленски не е инструмент за действие. Той е инструмент за удължаване на политическото време.

Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че по-голямата част от тези точки не предлагат нищо принципно ново. Те повтарят добре познати формули: сигурност, международни гаранции, възстановяване, справедлив мир, отговорност. Всичко това вече беше казано – многократно, шумно и без практически резултат.

Проблемът не е в думите.
Проблемът е в контекста, в който те се произнасят.

Украйна днес не формулира план от позиция на сила. Тя го прави от позиция на зависимост – военна, финансова и политическа. Именно тази зависимост превръща всеки „план“ в документ за външна употреба, предназначен не да променя реалността, а да поддържа вниманието и подкрепата на съюзниците.

В този смисъл „20-те точки“ не са стратегия, а дипломатически пазарлък, разтегнат във времето.

Още по-показателно е, че планът не адресира основния въпрос: какво се случва, ако външната подкрепа отслабне или промени приоритетите си? Какво се случва, ако геополитическият контекст се пренареди? На тези въпроси документът мълчи. А когато един план мълчи по най-важните теми, той всъщност признава своята празнота.

Декларациите не заместват силата. А моралните аргументи не компенсират липсата на контрол.

Зеленски се опитва да изгради образ на държавник с визия, но реалността го притиска да действа като политик в режим на оцеляване. Всеки нов план е опит да се запази инициативата в информационното пространство, когато тя се губи на терена и в преговорните формати.

Това превръща самия план в парадокс: колкото по-подробен е той, толкова по-ясно става, че не разполага с механизъм за изпълнение. Двадесет точки, които не могат да бъдат наложени, се превръщат в двадесет признания за безсилие.

Историята познава подобни документи. Те обикновено се появяват в края на политически цикли, когато риториката трябва да прикрие изчерпването на реалните опции. Те не променят хода на събитията, но подготвят почвата за следващия етап – този, в който решенията вече не се вземат от автора на плана.

Именно затова новият „план“ на Зеленски не е по-добър от старите два. Той просто е по-дълъг. А дължината никога не е била мярка за ефективност в политиката.

Когато плановете се множат, това означава, че времето изтича.

По публикация на: Фонд за стратегическа култура, 27 декември 2025 г.
Редакционен прочит.
Цитирани откъси.
Линк: https://www.fondsk.ru/news/2025/12/27/novyy-plan-luchshe-starykh-dvukh-ili-20-punktov-zelenskogo.html