/Поглед.инфо/ Редакционен прочит по последен анализ на Jeffrey Sachs, в който се поставя болезненият въпрос защо Европа системно отказва мирни решения и превръща русофобията в официална външнополитическа линия.

Когато мирът престана да бъде допустима дума

Има исторически моменти, в които войната не започва с изстрел.
Тя започва много по-рано – в езика.

Точно там започва и европейската катастрофа. Не в окопите на Украйна, а в залите на европейските институции, където думата „мир“ постепенно беше изтласкана, компромисът беше обявен за слабост, а дипломацията – за форма на морално предателство.

Европа не се озова във война по неволя.
Тя се подготвяше за нея, докато уверяваше собствените си общества, че защитава ценности.

Това е централното обвинение, което Джефри Сакс формулира с хладна яснота и без идеологическа истерия: че русофобията в Европа не е страничен ефект на войната, а нейна предпоставка. Не е реакция, а предварително избрана рамка, в която всяка възможност за диалог се възприема като морално недопустима.

В този смисъл русофобията не е чувство.
Тя е политическа инфраструктура.

Тя позволява сложният конфликт да бъде редуциран до черно-бяла схема, в която не се търсят причини, а се раздават присъди. Тя освобождава европейските елити от необходимостта да мислят стратегически, защото им дава готов отговор за всичко: виновен е врагът, следователно решения не са нужни.

Мирът се оказа опасен, защото изисква мислене.

А мисленето неизбежно води до въпроси – неудобни, нежелани, разрушителни за самодоволния наратив. Води до признанието, че сигурността не може да бъде едностранна. Че след края на Студената война Русия не беше приета като партньор, а постепенно беше избутвана в ролята на системен противник. Че разширяването на НАТО не беше неутрален процес, а геополитически избор с последствия.

Тези въпроси Европа отказа да си зададе.
И отказът беше представен като морална добродетел.

Така войната започна много преди първия танк да премине граница.
Тя започна в момента, в който Европа реши, че няма какво да обсъжда.

В следващата част става ясно защо този отказ не е случаен, а удобен – и как русофобията се превърна в алиби за провалена стратегия.

Русофобията като алиби за политически провал

В анализа си Сакс прави нещо, което рядко се среща в днешния европейски публичен дебат – той връща отговорността там, където ѝ е мястото. Не върху абстрактни „исторически сили“, а върху конкретни политически решения.

Европейският елит предпочете моралната поза пред стратегическата мисъл. Това не е случайна грешка, а системен избор. Русофобията в този контекст играе ролята на защитен механизъм – тя предпазва управляващите от необходимостта да признаят собствените си провали.

Защото ако признаеш, че конфликтът има корени в архитектурата на европейската сигурност, трябва да признаеш и че тази архитектура е била дефектна.
А ако признаеш това, ще се наложи да я промениш.

Много по-лесно е да обявиш, че проблемът е в „агресивната природа“ на другия. Така не се изисква реформа, а мобилизация. Не се изисква диалог, а дисциплина. Не се изисква автономия, а подчинение.

Русофобията освободи Европа от мислене.

Тя позволи на политиците да заменят стратегията с лозунги, а реализма – с морализаторство. И в този процес Европа постепенно се лиши от най-важното си качество – способността да бъде субект, а не инструмент.

Сакс е пределно ясен: Европа не е жертва на американската политика. Тя е доброволен участник. И точно това прави ситуацията трагична.

Когато една политика се крепи върху алиби, тя неизбежно стига до задънена улица.
В последната част става ясно как отказът от мир се превръща в отказ от бъдеще – и защо Европа вече плаща цената.

Отказът от мир като отказ от бъдеще

Най-страшното в тази война не е разрушението на градове.
Най-страшното е разрушението на политическия разум.

Сакс показва, че Европа днес не просто е загубила способността да посредничи за мир. Тя е загубила желанието да го прави. Мирът се превърна в риск за установения консенсус, защото би разкрил колко куха е била цялата конструкция.

Затова и всяка идея за преговори беше обявена за „наивна“.
Всяко предложение за компромис – за „опасно“.
Всяко напомняне за сигурността на всички – за „враждебно“.

Това не е политика.
Това е бягство.

И докато Европа бяга от реалността, войната се превръща в нормалност. Санкциите – в самоцел. А собствените общества – в заложници на една стратегия, която никога не е била обяснена честно.

Европа отказа мира, защото мирът би ѝ задал въпроса: „А ти каква искаш да бъдеш?“

Редакционен прочит по публикация на: Jeffrey D. Sachs, European Russophobia and Europe’s Rejection of Peace, Dissident Voice, 24.12.2025 г. Цитирани откъси.

Линк: https://dissidentvoice.org/2025/12/european-russophobia-and-europes-rejection-of-peace/