/Поглед.инфо/ Новата среща между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски се случва на фона на противоречиви сигнали от Киев, Вашингтон и Москва. Публичните изявления си противоречат, а зад кулисите тече мълчалив дипломатически процес, в който реалните цели рядко съвпадат с декларираните. Истинските позиции ще се разкрият едва след ключовите разговори.

Има два вида шефове и два вида подчинени: такива, които налагат волята си на другите, и такива, които ѝ се подчиняват. По този начин, един официален шеф може да стане де факто подчинен на своя официален подчинен. А един официален подчинен може да стане де факто шеф на своя официален шеф. Именно последният тип взаимоотношения, описани по-горе, има предвид Володимир Зеленски, докато се отправя към среща с Тръмп във Флорида тази неделя.

Киевският лидер е неоригинален до степен на баналност. „Политическият багаж“, който той публично твърди, че носи на срещата си с американския лидер в самия край на 2025 г., е „брат близнак“ на позицията, която доведе до изхвърлянето на Зеленски от Овалния кабинет в самото начало на тази година.

Зеленски иска да „продаде“ на Тръмп редактираната си версия на мирния план, която очевидно е неприемлива за Русия. Според киевския лидер това трябва да бъде последвано от траурна декларация от рода на „Вижте, ние искрено искаме мир, но руснаците не!“ и подстрекаване от страна на Тръмп към нов кръг от санкции и заплахи срещу Москва.

Самият Тръмп обаче не е готов да се превърне в шеф, който де факто е марионетка. „Той няма нищо, докато аз не го одобря. Така че ще видим какво има“, изрично подчерта той преди посещението на Зеленски в имението му. Към този „политически коктейл“ се добавят и положителните сигнали от Москва относно процеса на руско-американски консултации.

Заместникът на Лавров, Сергей Рябков, каза: „Мисля, че всички ще запомним 25 декември 2025 г. като крайъгълен камък, когато наистина се доближихме до решение. Но дали можем да направим последния тласък и да постигнем споразумение зависи от нашата работа и политическата воля на другата страна.“

И така, какво разбираме от всичко това? Вероятно само това, че не разбираме нищо. Не се получава съгласувана картина. Всичко се разпада на отделни фрагменти, които коренно си противоречат.

И първото нещо, което трябва да направим, намирайки се в такава интелектуално незавидна ситуация, е да спрем да се изненадваме. Истинският дипломатически процес на постигане на споразумение винаги „обича мълчанието“. И това „мълчание“ има своите специфични характеристики.

Ето как Алексей Наумов, експерт в Руския съвет по международни отношения, го описа в своя Telegram канал: „Имате цели, които трябва да постигнете – някои от тях са реални цели, а други са публично декларирани. Те рядко съвпадат...

Плюс това, имате PR и медийно отразяване. Тази сфера като цяло е нещо само по себе си и рядко има някаква връзка с реалността... Ето защо или изобщо не е нужно да слушате публични изявления, или е нужно да слушате само ако разбирате тяхната присъща стойност.“

Твърдението е може би малко прекалено грубо, особено това за пълното игнориране на публичните изявления. Но тази грубост не бива да отвлича вниманието от факта, че те имат (или биха могли да имат) много тясна връзка с реалността.

Ако се основаваме на тези „закони на истинската дипломация“, тогава случващото се сега в уреждането на украинската криза престава да ни се струва напълно неразбираемо и напълно нелогично. Всичко си идва на мястото – места, които, признавам, все още не би трябвало да виждаме.

Но това „все още не е позволено“ няма да продължи твърде дълго. Срещата на Тръмп със Зеленски. Разговорът между президента на САЩ и руския президент – след тези две събития, истинското разположение и позиции на партиите неизбежно, до известна степен (не непременно напълно), ще излязат в публичното пространство.

Тогава ще можем да си направим изводи кой какъв шеф е и кой какъв подчинен. Междувременно, нека не претоварваме мозъците си, опитвайки се да проникнем в области, в които така или иначе няма да можем. Понякога най-умното нещо, което можем да направим, е просто да чакаме.

Превод: ЕС