/Поглед.инфо/ Политическият анализатор Валентин Вацев очертава мрачната логика на 2026 година: войната няма да свърши, НАТО е под въпрос, Украйна може да изчезне като държава, а Володимир Зеленски е в края на политическия си път. На този фон Доналд Тръмп и Владимир Путин чертаят нов световен ред, докато Румен Радев остава в хамлетовата дилема – да поеме ли политическата воля на негласуващото мнозинство или да остане в ролята на наблюдател. Вацев вижда войната не като украински конфликт, а като исторически сблъсък между Русия и управленската върхушка на Европейски съюз.
- Доц. Вацев, ако се опитаме да поврачуваме за 2026 година, как ви се струва, да очакваме ли край на войната в Украйна и мир?
- О, не. В никакъв случай. Точно обратното. Възможно е в първите зимни месеци на следващата година да има леко забавяне на военните действия. Но това няма да е мир, нито примирие. Ще е техническо забавяне на бойните действия.
- По метеорологични причини може би?
- Да, може и така да се каже. Причината е в желанието на руското ръководство да влезе в новата система на отношения с Европейския съюз и със своите противници в Киев, но причините за войната, залозите на тази война, не само че не са намалели, а са се увеличили. Залогът е много по-ясен и по-голям, отколкото изглеждаше преди година. Така че през следващите няколко години Русия ще продължи да воюва. Може да има отделни паузи, но те ще бъдат обяснявани чисто технологично, а не като желания мир.
- Ако Зеленски се отказва от идеята страната му да е член на НАТО, може ли Алиансът да го изпревари, като прекрати съществуването си, ако пък се вслушаме в наративите на Тръмп?
- Точно така. Вижте, няма никакво значение какво казва Зеленски, защото той всеки седем дена променя становището си. Той е в особено трудно положение, тъй като е изпълнител на волята не на украинския народ, а е пионка, поставена там и подкрепяна от Лондон. Зеленски най-добре се обяснява с волята на лондонската геополитическа линия. Той е ситуационен играч и утре може да каже точно обратното на това, което казва днес. Той обаче си отива заедно с хода на военните събития на украинска територия.
Много по-важно е това, което намекват Съединените щати, че Америка вече няма стратегическа и историческа потребност от поддържането на НАТО и дори от участието в Алианса. Т.е. бие последната камбана за НАТО, а не за Зеленски.
- Що за фигура е ситуационният играч, както го наричате?
Ние в България имахме много такива ситуационни играчи. И досега имаме. При тях няма нищо за тълкуване и за врачуване. Всичко, което може да се каже за тях, е на повърхността и то се вижда.
- Биха ли били катализатори за мира избори в Киев?
- Да, разбира се. Следващата година ще бъде белязана и от избори в Киев, но ние отсега знаем кой ще ги спечели. Ще ги спечели британският стратегически агент на влияние Залужний. Той вече се готви от Лондон да заеме мястото на Зеленски. Зеленски ще изтече в канализацията на историята заедно с десетина от своите съюзници. Идва Залужний, но той има да решава проблеми от съвсем друг тип.
- В хода на т.нар. мирни преговори и от Москва, и от Вашингтон, и от Киев в каква степен водещи са пазарлъците около енергийните източници и тяхната подялба – АЕЦ „Запорожие“, язовир „Каховка“ и неговата ВЕЦ, мините в Донбас? Това ли е големият въпрос за войната и мира?
- Не, не. Всичко, което изброихте, е, разбира се, важно. Това ще бъде обсъждано като руско-украински отношения, но те не са съдбовни, не са свръхважни и не те определят хода на военните действия. За да разберем текущата ситуация, трябва да помним какви са високите цели на войната – казани, но ненапълно изговорени. На четвъртата година от военните действия вече става ясно за анализаторите по света – и в Китай, и в Европа, че истинската цел на войната на Кремъл, който изразява волята на Русия днес, не без проблеми, разбира се, е война между Русия и европейската върхушка. Забележете, не Европа, а европейската управленска структура, Европейска комисия, Европейски съвет, Европейски парламент.
- Ама това е Европейският съюз на Урсула, там ситуационните играчи също могат да бъдат сменени.
- Говорим за свръхбюрократизираната, троцкистка управленска върхушка. Това е политическата суперструктура на европейските общества. Срещу тях Русия води жестока война и тя няма да приключи, докато не завърши с победа на една от двете страни. Тази победа е далеч, тя ще иска още една-две, няколко години. Дори Путин не внимава с езика си и съвсем открито ругае противниците си. Това е нормално и обяснимо в хода на една реална война. И нямам предвид „специалната военна операция“ (СВО), която се обяснява с начина, по който руската армия воюва на украинска територия. Аз говоря за реалната историческа война на Кремъл с европейската управленска върхушка – като тръгнете през Урсула, като минете през Кая Калас и стигнете до обикновените, дребни бюрократи в Брюксел. В тази война съюзник не на Путин, а на Русия, на Кремъл, това са всички нормално мислещи и адекватни граждани на ЕС. И разбира се, съюзник в тази война на Русия е по-голямата част от българското общество.
- Но това едва ли личи, поне що се отнася до носителите на официалната външна политика на нашата страна.
- Българската кризисна управленска върхушка се вижда в небрано лозе вече цяла година. А цяла България плюс мнозинството от негласуващите – онези 66 процента, е естествен исторически съюзник на Кремъл. А оттук идва и тревогата в системните български партии днес ще обяви ли например Румен Радев нова партия. Въпросът не е за новата партия на Румен Радев. Въпросът е каква е политическата воля на българското негласуващо мнозинство.
- В този контекст на обществени очаквания не е ли обаче Румен Радев в ролята на Хамлет – да го бъде или да не го бъде?
- Точно така е. Въпросът, от една страна, е много важен, тъй като става дума за политическата форма на реална България, а не на перестроечна. Дали ще бъде партия „Трети март“, дали ще бъде ръководена от Румен Радев – ние не знаем, но аз ви уверявам, че името на евентуалния водещ на партията на негласуващото мнозинство днес не е толкова важно. Политиците, журналистите и анализаторите ще продължават да гадаят, но не това е важното. Важното е, че мнозинството българи са естествени съюзници на контраперестройката и с интерес наблюдават гърчовете на българските системни политически партии, които запълват публичното пространство със своите скандали, разправии и интриги. Те лека-полека си отиват, тяхното време е преброено. Най-далече виждащите, най-далновидните и най-адекватните български политици, разбира се, ще останат. Но те ще останат като остатък от една цяла епоха, която приключва заедно с войната.
Второ, ние виждаме, че тази война и нейните прояви на украинска територия са само малка част от реалните, важни събития, които протичат.
- Възможно ли е да протекат дотолкова, че Украйна да спре да съществува въобще като държава?
- Това е интересен въпрос. Днешната Украйна е резултат от обикновен военен преврат, ръководен, финансиран и вдъхновяван от американските неоконсерватори. Начело на този процес беше Виктория Нюланд.
- „Fuck EU!“, помним, а и белия роял на майдана.
- Да. И раздаваше курабийки на площада. Това беше неоконсервативен преврат, каквито американските неоконсерватори са правили много по света. Тук не бива да се намесва честното име на Америка. Тук няма нищо общо дори групата на Тръмп в Републиканската партия – и в Конгреса, и в Сената. Това е действие на американските неоконсерватори, които, уверявам ви, са много интересни и важни. Но американският неоконсервативен естаблишмънт съвсем не съвпада с волята на Съединените щати и е напълно противоречев на волята на тези, които подкрепят президента Тръмп – да ги наречем редовите американски бачкатори, които заложиха всичко на Тръмп, а той със своя ентусиазъм и политически реализъм определя линията на САЩ. Оттам произтичат и новите отношения на САЩ с Русия, оттам произтича и дълбокото съмнение на Тръмп – имаме ли нужда от НАТО.
- А може ли да се прави паралел между американското бачкаторско общество и българското общество с Gen Z вълна, което позволява премиерът в оставка Желязков да го заявява по болезнени теми като например 90-милиардния заем за Киев (около 2 млрд. от София), докато Орбан, Фицо и Бабиш казват категорично не?
- Истината е, че някой жестоко излъга Желязков и го използва като пионка в реализацията на българската проукраинска политика. Желязков ще гори. И няма да бъде напълно виновен, защото него го излъгаха, че след като не си вече действащ премиер, ти си извън закона и никой няма да се интересува от това какво си правил. Напротив, Желязков действа в режима на консуматив, който подлежи на изразходване. И в политически, и в морален смисъл Желязков е съсипан. Някой хвърли върху него вината за продължаващия гибелен за България проукраински курс. Желязков ще плаща, а тези, които го насадиха, доволно ще потриват ръце, скрити в сянката на българското общество. Историята може и да се повтори, но нищо няма да се върне като същото. Усещането ми е, че българското общество много неща не разбра, но много неща чувства.
* Заглавието и анонсът са на Поглед.инфо
ПИК
