/Поглед.инфо/ 1. Една автентична лява политическа сила изгражда своите политически действия и коалиционни отношения върху далекосрочни идеологически, а не конюнктурни основи.

2. Първи очевиден факт в настоящата политическа действителност – това е съчетанието на две важни обстоятелства: морално-политическата и управленска безизходица на управляващата днес политическа върхушка, като засилването на безпринципната конфронтация между върхушката и действащия Президент допълнително засилва кризисните моменти в управляващата днес формация. По същество, управляващата днес политическа класа е в зле прикрит колапс. Второто обстоятелство, което засилва проблемността и задълбочава слабостта на управляващите днес, е предстоящата съкрушителната идеологическа и морално-политическа победа на националноотговорните сили в САЩ, в резултат на което днешната управляваща проамериканска върхушка на България преживява и една особено сериозна криза в морално-политическата си, геополитическа и идеологическа легитимация.

3. Втори основен факт, който следва да се има предвид при всеки анализ на днешната българска социално-политическа реалност, е дълбокото и неприкрито отчуждение на широки обществени слоеве (практически на цялото общество) от сега действащата в България политическа система. Имаме всички основания да твърдим категорично, че в криза са не толкова управляващите до сега политически формации и техните съюзници, а самата българска днешна политическа система. Едно от многото доказателства за системния характер на кризата е очевидната неспособност на днешната българска политическа върхушка да произведе каквато и да е успешно функционираща политическа, управленска коалиционна формула – с други думи, коалиционният потенциал на българската политическа система като цяло, т.е. нейната способност да произвежда жизнеспособни и принципни политически съюзи, е изчерпана. Нека повторим – в криза са не просто управляващите, в криза е самата политическа система на България, и тази криза е не просто ситуационен факт, и следствие на случайни стечения на обстоятелства, а е резултат от историческото дълбинно изчерпване на функциониращия до днес политически модел.

4. Отговорните политически дейци и анализатори днес следва да размишляват не толкова върху абстрактните възможности за механично комбиниране и рекомбиниране на днешни стари и нови политически субекти. Всъщност в криза е – до степен на пълно изхабяване и изчерпване – не институционалната и не нормативната основа на днешната политическа система, а нейния смислов фундамент. Огромната привидна сложност на политическата действителност в България отпреди две десетилетия днес е сведена до няколко прости и понятни очевидности: криза в основанията, криза в перспективите, криза в мотивацията, обществена нетърпимост към досегашните форми на политически живот. И всичко това може да се изрази с една проста диагноза – окончателна и непоправима идейна изчерпаност, сега вече става практически очевидно това, което е било теоретически ясно винаги, а именно, идейната нищета никога не е можело да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания.
Обществото е надраснало политическата си система и не желае по-нататък да се примирява с нея. Обществената неприемливост е очевидна, възможностите за манипулация са изчерпани, България не приема днешната политика и иска тя да е друга. В този смисъл невъзможността да се продължи по-нататък с досегашни средства – това е безусловната изходна точка на всеки политически реализъм днес и на всеки размисъл за близкото и по-далечно политическо бъдеще на България.

5. Лявата култура винаги е била готова за радикално политическо осмисляне на действителността. Разбира се, нашият радикализъм не ни е водил към екстремизъм, нито пък ни е лишавал от способността да правим необходими обосновани и осмислени компромиси, тогава, когато това се е изисквало от здравия разум и от общото благо на България. Но именно общото благо на България и здравият разум изискват от нас днес да осъзнаем цялата бездна на политическото отчуждение между обществото и неговата политическа класа, и да осъзнаем по този начин решителната невъзможност да се продължи по-нататък без отговорното осмисляне на идейните ни основания, които са основа както досега, така и занапред на нашите политически решения.

6. Днешната политическа действителност продължава да дава възможности за всякакви механични и конюнктурни конфигурации и комбинации след отминалите парламентарни избори. Но трезвият анализ на днешната българска политическа безпътица, както и немалкият досега натрупан опит на левицата в политическия живот изискват от нас да осъзнаем и да заявим ясно, че само идейно обоснованите и принципни коалиционни формули могат да бъдат жизнени и морално политически обосновани.

7. За да се продължи по-нататък в днешната политическа безпътица са необходими не тактически хитрости, а стратегически идеи - идеи, които, ако ги следваме, ще могат да ни заведат в утрешния ден на България, а не да ни оставят в блатото на днешното политическо безвремие.

8. Затова смятаме, че е необходимо да се формулират съвсем накратко, в една максимално обсъдима диалогична форма, но с безусловно сериозно и отговорно съдържание, няколкото базови принципа, които представляват днес нашето политическо верую, принципи, чрез които ние ще разбираме всички свои бъдещи сближавания и раздалечавания, всички свои близости и различия в предстоящите политически действия.

9. Ние смятаме, че първата задача, която следва да решават отговорните български политици, е едновременното решаване на два изключително трагични проблема: първо, въпросът за социалното, духовно и културно-историческо оцеляване и спасяване на българското общество. Тук става дума не толкова за така често обсъждания досега „социален въпрос”, а за реалността, която се е получила като резултат от съзнателния отказ на управляващите да решават този въпрос: антинационалната олигархична политика на управляващите лумпенизира обществото и води до разпад на базови обществени връзки и отношения. Накратко – антисоциалната политика представлява на практика принудителна демодернизация и води до разложение и разпад на базови социални структури и тъкани. Затова ние твърдим, че в България има вече не „социален въпрос“, а сме изправени пред необходимостта обществото да бъде опазвано от принудителното му завръщане към отживели исторически предмодерни форми. Накратко, антисоциалността на днешните управляващи клики принудително връщат България в нейната предистория, към форми на живот, характерни не за модерността, а за 19 ти век.

10. Левите сили в България ясно разбират, че никакъв политически живот занапред в България не може да бъде осъществен, ако той не води към спешна и всестранна ремодернизация и връщане в епохата на развития български индустриализъм.

11. Другият трагичен проблем, който българската политика е принудена да решава заедно с първия, е отстояването не просто на националния ни суверенитет (който много отдавна е заложен и изтъргуван) а спасяването на българската държавност. Ние ясно разбираме един много прост, ясен и многократно изстрадан в историческото ни развитие факт – България без държавност може и да остане като етнически и културен конгломерат, но никога не би могла да се развива като нация. В този смисъл днешният национален въпрос на България може да бъде сведен до максимално прости и исторически изстрадани формули: опазването на националния суверенитет, националната сигурност и на самата българска държавност е въпрос на неизбежна и предстояща национално освободителна борба. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.

12. Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.

13. Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и националният въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата национална държавност като дом на нашата обща свобода – това са двата въпроса, които според нашето дълбоко убеждение са императивите, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.

14. В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността - а тя е, че България е в навечерието на истинска мащабна национална и държавна катастрофа.

15. Днес българското общество е изправено пред наложителната необходимост не да се справя с обичайните текущи затруднения, а да осмисля и да преосмисля най-дълбоките основания и условия за съществуване на т.нар. Пета българска държава. За огромното мнозинство от български граждани е очевидно, че самата формула на съвременната българска държавност е порочно зачената, безотговорно замислена, откровено несъстоятелна и затова обществено опасна. Българското общество е принудено да избира между себе си и своята държава, с други думи оцеляването на българското общество днес е задача, която изисква осмислянето и решаването на няколко неподдаващи се на поставяне доскоро задачи – предизвикателства.

16. Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на кризи и върховни национални изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната вътрешнополитическа проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.

17. Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни политически и икономически изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения.

18. Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически извършител, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв субект да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: държавен суверенитет и национална отговорност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.

19. Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не абстрактни международни връзки и отношения, а непосредствените жизнени условия на българското общество.

20. Първото неизбежно условие за оцеляване и развитие е излизането на България от военния съюз на НАТО /запазвайки своите позиции в политическите органи на Съюза, така както постъпи френското ръководство в епохата на Де Гол/. Това действие е колкото наложително, толкова и очевидно разумно – днес НАТО вече не е гарант за мира, а е военна заплаха, структура, в която държави от рода на България неминуемо ще бъдат използвани като ръжен, с който предстои да се бърка в огъня.

21. Абсолютно задължително за България е не просто да спре подкрепата си за срамните и унизителни антируски санкции от страна на ЕС. Много по-важно е България не просто да подкрепя отмяната на санкциите, а да оглави процеса на тази отмяна, използвайки своето право на вето в ЕС.
За никого не е необходимо специално да се обосновава тази задача на България и да се обяснява защо именно България следва първа да използва правото си на вето.

22. Трета насъщна задача , която стои пред българското общество се състои в това, че докато България запазва своето място в ЕС, тя следва едновременно с това да започне внимателно, отговорно и целенасочено да търси възможности за участие по свой начин, съгласуван с националния ни интерес, в могъщите евразийски интеграционни процеси, в които участват вече (или предстои да участват в близко време) всички основни геополитически играчи на днешната епоха извън англосаксонския свят, впрочем, Великобритания вече не крие своя изострен интерес да участва по свой изгоден за нея начин в Евразийския интеграционен процес. Национална безотговорност, равнозначна на национално предателство и държавна измяна, ще бъде ако България продължи демонстративно да стои обърната с гръб към тези могъщи процеси, уж в името на т.нар. (очевидно смехотворен) „цивилизационен избор”, който всъщност не е нищо друго, освен геополитическия американизъм на късната социалистическа номенклатура и на нейните наследници в днешното управление на България.

23. Има изключителни исторически ситуации, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто трудни времена (те са започнали отдавна), а време на исторически и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят от обединените усилия на политически съюзи, които предстои да се изградят днес.