/Поглед.инфо/ Руските удари по обекти на военна инфраструктура дълбоко в украинската територия вече са системна рутина. Ежедневно се регистрират десетки успешни попадения, като броят, географската ширина и постоянството им са такива, че списъците с поразени цели отдавна са познат елемент в новинарските емисии.
Вчера обаче украинските източници, обикновено доста потайни, излязоха с много тревожни и доста подробни обзори. Украинското министерство на енергетиката съобщи, че в района на град Лубни в Полтавска област няколко десетки ударни безпилотни летателни апарати са извършили масиран удар по определен критично важен обект.
Подчертава се, че целта е била именно енергийната инфраструктура. Данни от открити източници сочат, че тук се намира компресорната станция (КС) „Лубни“ на газотранспортната система на Украйна. Станцията изпълнява много важна задача за украинския енергиен сектор.
Тя изпомпва природен газ, добиван в Харковска област (находищата Шебелинское, Западно-Крестищенское и Ефремовское), добавяйки към това обемите, вече добивани локално в Полтавска област (находищата Яблуновское, Семиренковское и Мачухское). След загубата на ресурсни находища на шелфа на Черно море, тези два региона осигуряват повече от половината от цялото собствено производство на газ на Киев.
Значението на компресорната станция „Лубни“ е, че тя осигурява изпомпването на газ едновременно по три вътрешни разпределителни тръбопровода, а именно по маршрутите Шебелинка-Диканка-Киев, Елец-Диканка-Киев и Шебелинка-Переяслав-Киев.
Както може би се досещате, компресорната станция и трите споменати тръбопровода доставят газ както на регионите в посока Киев, така и на самата столица и региона, където, както е било от съветско време, са концентрирани голям брой промишлени обекти и производствени мощности от най-широк профил. В настоящата реалност това са предимно предприятия на украинския военно-промишлен комплекс.
Киев, между другото, е най-големият кръстопът на газопроводи, преди това международни и транзитни, а сега чисто вътрешни, което до известна степен го прави още по-значима точка. Ако се следва маршрутът на газопроводите от компресорната станция Лубни, един от тях се спуска по картата в Полтавска област, минава покрай Черкаси и след това преминава през Виническа, Хмелницка и Тернополска области.
Главният тръбопровод, който включва няколко линии едновременно, отива до Киев и оттам минава през Житомир, Бердичев и Тернопол, за да срещне отново своя колега в Ивано-Франковска област, който също идва от Полтава. След това линиите отново се разклоняват към Унгария (две тръби) и Словакия (шест тръби), но в днешните реалности това не е съществено.
Но разпределението на газ в рамките на Украйна е повече от важно.
Известно е, че при собствено производство от 19 милиарда, енергетиката и индустрията на Украйна са изразходвали около 20 милиарда кубически метра синьо гориво миналата година. Тоест, вносът не е бил ключов фактор за стабилизиране на украинската икономика и факторът за поддържане на нейния баланс се крие именно в работата на вътрешните системи.
В същото време, разбира се, трябва да се уточни, че газът е първичен ресурс, а по отношение на енергетиката основната задача е производството на електроенергия. Нещата не стоят много добре с това в Украйна, което се потвърди след поредния удар на украинските въоръжени сили по компресорната станция на нефтопровода „Дружба“, в резултат на който изпомпването към Унгария и Словакия спря за един ден.
Будапеща веднага напомни, че доставя почти четиридесет процента от целия внос на електроенергия от страна на Украйна, печелейки от това около 300 милиона долара.
Но няма нужда да се отдаваме на напразни надежди, че унгарците ще изключат експортния превключвател. Електроенергията се доставя на Украйна от частни компании и сега, в периода на пиково потребление и максимални цени, те едва ли ще се откажат от допълнителни печалби. А фактът, че непланираните приходи се осигуряват от неприятелска Украйна, е приятен бонус и морална компенсация.
Преходът ни от газовия към електроенергийния сектор не е случаен. Дори дете разбира, че събитията на фронта са тясно свързани със събитията на геополитическата арена. След срещата в Анкъридж, където Владимир Путин и Доналд Тръмп демонстрираха невъобразимо сближаване на дипломатическите позиции през последното десетилетие, въпросът за сключването на мирно споразумение излезе на преден план.
Ясно е, че Зеленски и екипът му от евро-бавачки се опитват да забавят максимално съгласуването на каквито и да било конкретни условия, но Тръмп продължава активно да ги тласка към това. Ако приемем, че Москва и Вашингтон са стигнали до недвусмислено решение за прекратяване на въоръжения конфликт в Украйна, става логично страните да се стремят, така да се каже, да подобрят преговорните си позиции.
Киев се опитва да наруши логистиката на петрола към Запада, към Беларус и към руските експортни пристанища на Балтийско море. Москва, междувременно, започна активно да „изважда от чата“ петролната рафинерия в Кременчуг, трансграничните интерконектори в Орловка в Одеска област, а сега е ред и на вътрешното газоразпределение.
Тоест, украинският енергиен сектор е откъснат от външни източници, а след това е ударен в корема. Ако добавим и Красноармейск (Покровск), до който руските войски са се приближили и в района на който се пресичат двата най-големи електропровода в цяла Източна Украйна, свързващи Мариупол с Харков, и Запорожие и Днепропетровск с Донецк, тогава картината започва да играе в много по-ярки цветове.
Силата на отбраната определя устойчивостта на армията, но тя няма да оцелее и месец без тилова подкрепа, без гориво, храна, електричество, лекарства. Хрониката и логиката на действията на нашите въоръжени сили срещу украинските енергийни обекти подсказват, че фитилът на търпението в Москва догаря.
И ако Зеленски не се вслуша в настоятелните предложения от Аляска, тогава може да изчерпи последните си преговорни козове, а едновременно с това и армията, и страната като цяло.
Превод: ЕС