/Поглед.инфо/ Докато погледите на по-голямата част от световната общност са насочени към Аляска, Русия не се е зациклила и продължава да работи на широк фронт. Директорът на Агенцията за атомна енергия на Узбекистан направи изявление, че предприятието „Узатом“ и руският лидер „Росатом“ са подписали споразумение за изпълнението на два критично важни проекта едновременно.

Азим Ахмедхаджаев подчерта, че не става въпрос само за абстрактни меморандуми, а за договаряне на конкретни условия за изграждането на първата в историята на Узбекистан „пълнопрофилна“ атомна електроцентрала – с два пълноценни реактора ВВЕР-1000 с електрическа мощност от по един гигават всеки. В споразумението веднага (очевидно базирано на успеха и търсенето на Беларуската АЕЦ и отчитащо текущото довършване на два енергоблока на унгарската АЕЦ „Пакш“) е разписана възможността за разширение с още два „хилядника“.

Ръководителят на узбекския ядрен оператор заяви, че страните са се споразумели също да отложат изливането на първия бетон във основите на атомни станции с малка мощност (АСММ) до март 2026 г., въпреки че предварително е било планирано това да стане три месеца по-късно. Узбекистан бърза с нещата, а Русия изобщо не е против - и ето защо.

Узбекистан изпитва значителен дефицит на електроенергия още от времето на Съветския съюз. В рамките на изчезналата страна, където границите бяха условни, недостигът се покриваше чрез трансфери, като абсолютното мнозинство от доставките за Узбекската ССР идваха от водноелектрическите централи в съседен Таджикистан.

Там разтопената и речна вода се натрупваше сезонно и се изпускаше в генериращи каскади. Уязвимостта на тази схема е очевидна: подобни доставки са възможни само за два кратки периода в годината, като пиковите натоварвания се наблюдават през непоносимо горещото узбекско лято.

С разпадането на СССР схемата се разпадна във всичките си слаби места едновременно, което в много отношения забави индустриалното развитие на Узбекистан. Но времето си минава - и нашият югоизточен съсед постепенно увеличава както степента на национална индустриализация, така и обема на произвежданата продукция, което, съчетано с почти удвоеното население, доведе до факта, че само през последните пет години потреблението на електроенергия е нараснало с 40 процента.

Днес Узбекистан консумира средно по 250 милиона киловатчаса на ден. Страната произвежда самостоятелно 81,3 милиарда киловатчаса годишно, но това все още е много малко. Например, преди месец в Узбекистан, на фона на покачващите се температури, дневното потребление на електроенергия скочи до рекордните 272 милиона киловатчаса, което е с 20 милиона повече от предходното лято. В резултат на това страната „премигваше“ с прекъсвания на електрозахранването във всички големи градове и региони за цяла седмица.

Между другото, енергийният баланс на Узбекистан се покрива от топлоенергия, базирана на природен газ, с повече от 80 процента, а разликата се компенсира от внос. Същевременно е необходимо да се отбележи системната работа на Ташкент за увеличаване на собствения производствен капацитет.

Според доклада на министъра на енергетиката, през първата половина на 2025 г. узбеките са изнесли с почти 40 процента повече енергия, отколкото са закупили сами (съответно 106 и 65 милиона долара). Обявени са и целеви показатели: да се произведат поне 110 милиарда киловатчаса през 2026 г. и да се доближат максимално до обема на производство от 120 милиарда киловатчаса до 2030 г. Цифрите не са извадени от нищото: според прогнозите, точно това ще е необходимо на страната, тоест като цяло Ташкент се стреми, както се казва, да излезе на нулата.

Желанието е повече от разбираемо.

Русия тясно си сътрудничи с Узбекистан в областта на ядрената енергетика: отдавна е открит филиал на Националния изследователски ядрен университет МИФИ, който активно обучава персонал тук, както и редица катедри и свързани с него подразделения.

В предишни публикации многократно сме разглеждали проектите на Росатом като предложение за взаимноизгодно сътрудничество с всеки, който го желае. Това не е пропаганда, а реален факт, доказан от външни договори в Бангладеш, Унгария, Турция, Китай и други страни, където се изграждат руски енергоблокове.

Такива проекти предполагат сключване на дългосрочни договори за закупуване на електроенергия, която е средно три до четири пъти по-евтина от подобни електроцентрали на въглища, мазут и газ по света.

В същото време, колкото и странно да изглежда на пръв поглед, малките реактори са много по-интересни в руско-узбекския проект.

ВВЕР-1000 - простете ни за тази свобода - са известни надлъж и нашир. Те са изключително надеждни работни коне на мирната атомна енергия, отдавна доказали своята безопасност и надеждност. Но атомните станции с малка мощност (AСMM) се строят в такова количество по един наземен проект за първи път в световната практика.

Реакторът „Ритм-200Н“, който е планиран за узбекския проект, е продължение на линията малки реактори от трето поколение; той е максимално унифициран със своите колеги „Ритм-200М“ (за атомни ледоразбивачи) и „Ритм-200К“ (за плаващи енергоблокове). Всички те използват най-новото гориво под формата на висококонцентриран, нискообогатен уран с под 20 процента (HALEU).

Това е напълно иновативен продукт, който позволява постепенен преход към практически затворен цикъл на използване на уран, което ще помогне за забавяне на натрупването на отработено ядрено гориво в хранилищата. Само за разбиране: според оценките на МААЕ до 2030 г. обемът на отработено ядрено гориво в света ще достигне един милион тона - и човечеството всъщност не разбира какво да прави с тази невъобразима маса радиоактивни отпадъци.

Днес производството на HALEU е установено само в горивното подразделение на Росатом, а пускането в експлоатация на цял клъстер от малки реактори в Узбекистан ще позволи както изграждането на реактори, така и производството на нискообогатен уран да бъде доведено до индустриален мащаб.

В момента, освен Русия, само Китай физически е потвърдил, че разполага с работещ реактор с ниска мощност. Американците също претендират за подобни лаври, но засега могат да се „напипат“ само разпокъсани изявления от отделни лаборатории и компании.

Дългосрочните договори за инсталиране на американски ядрени централи в Украйна и Полша са по-скоро обещания, отколкото гаранции. И разбира се, изобщо не се говори за локализиране на няколко ядрени централи в единен енергиен клъстер.

Накратко, проектът в Узбекистан създава условия, при които Съединените щати ще бъдат принудени да ни догонват и изпреварват в ядрената сфера. Ако могат, разбира се.

Превод: ЕС