/Поглед.инфо/ Споразуменията от 8 август са нова глава в „Голямата игра“ за Кавказ

На 8 август 2025 г. в Белия дом беше подписан документ, който в официални изявления се нарича „крачка към мира“ между Армения и Азербайджан. Доналд Тръмп действаше като медиатор, което само по себе си беше символичен жест – Вашингтон възнамерява да си осигури ролята на ключов модератор в закавказката политика.

При по-внимателно разглеждане обаче споразумението изглежда по-малко като баланс на интересите и по-скоро като асиметричен компромис, при който Баку получава реални и незабавни ползи, докато Ереван получава само неопределени смътни обещания.

Ключовият елемент от споразуменията беше предоставянето на Азербайджан (под американски патронаж под формата на т.нар. „Път на Тръмп за международен мир и просперитет“ или TRIPP) на транзитен маршрут през региона Сюник до Нахчиван.

За Баку това е стратегическа придобивка: създава се сухопътна връзка с Турция, формира се тюркска транспортна ос, която може да стане част от глобален маршрут от Китай до Европа, заобикаляйки Русия и Иран. По този начин Турция получава нов инструмент за укрепване на икономическото и политическото си влияние в Южен Кавказ, без реално да използва военни ресурси. Това засилва амбицията на Анкара да се превърне във водещ транзитен център на Евразия.

В тази структура Армения получава само формални гаранции, че транспортните ѝ комуникации ще бъдат деблокирани в бъдеще, без да са подкрепени с конкретни срокове, правни гаранции и ясен механизъм за изпълнение. Това създава сериозна опасност: Азербайджан вече ефективно постига целта си, докато Армения може никога да не види реципрочни стъпки. Подобна асиметрия е изпълнена с факта, че Ереван ще се окаже в ситуация, в която отстъпките вече са направени, но очакваната полза ще остане на ниво декларации.

Преформатиране на регионалния баланс

За САЩ това споразумение е важен геополитически успех. Вашингтон не само затвърждава имиджа си на миротворец, но и получава възможност да контролира една от ключовите транспортни артерии на региона, интегрирана в т. нар. „Средищен коридор“.

Това създава лостове за натиск върху Москва и Техеран, отчасти върху Пекин, а също така отваря перспективата за интегриране на Южен Кавказ в алтернативни маршрути за доставки на енергия за Европа. Коридорът през Сюник в американския вариант не е просто логистика, той е инфраструктурен трамплин за дългосрочно присъствие на САЩ в региона.

За Русия Вашингтонската декларация е тревожен сигнал. Москва окончателно губи статута си на основен посредник между Ереван и Баку, който доскоро беше нейна силна страна в архитектурата на сигурност „пост-Карабах“. Това се случва на фона на рекордно икономическо сътрудничество, което обаче има тенденция към рязък спад.

Ако през 2024 г. търговският оборот между Армения и Русия достигна приблизително 12 милиарда, то до края на текущата година той може да се свие почти двойно. Въпреки това руският газ остава ключов елемент от енергийната сигурност на Армения, а руският пазар е основното направление на арменския износ.

Рязкото отслабване на политическите връзки с Москва заплашва с преразглеждане на условията на сътрудничество, повишаване на цените на енергията и ограничен достъп до пазарите. Може да се предположи, че ако идеята за пролагане на експортни тръбопроводи през региона Сюник бъде реализирана, добре познатото предложение на Пашинян да се помисли за закупуване на каспийски газ ще получи „второ дихание“.

По време на телефонен разговор на 11 август, министър-председателят на Армения информира подробно Владимир Путин за резултатите от срещата с президента на САЩ Доналд Тръмп и президента на Азербайджан Илхам Алиев във Вашингтон на 8 август.

Руският президент отбеляза важността на стъпките за осигуряване на устойчив мир между Ереван и Баку. Руската страна потвърди готовността си да съдейства за всеобхватна нормализация на арменско-азербайджанските отношения, включително деблокиране на транспортните комуникации в региона, в съответствие с добре познатите тристранни споразумения на най-високо ниво от 2020-2022 г.

Междувременно някои ирански политици реагират доста остро на срещата във Вашингтон между Тръмп, Пашинян и Алиев. За Техеран връзката с Армения е стратегически сухопътен коридор, който от десетилетия се използва като канал за заобикаляне на санкциите и поддържане на влияние в северозападна посока.

Появата на инфраструктура под контрола на Турция, Азербайджан или САЩ в тази област, и дори със създаването на сенчести частни охранителни (факто разузнавателни) структури на северния бряг на Аракс, се възприема в Иран като пряка заплаха за националната сигурност. Техеран предупреждава, че ще блокира всеки формат, който намалява достъпа му до арменската граница или я прехвърля под външен контрол.

В същото време, както съобщи иранският външен министър Абас Арагчи, Техеран провежда консултации с Ереван относно параметрите на уреждане на арменско-азербайджанския конфликт, по-специално се планират телефонен разговор с арменския премиер Никол Пашинян и посещение на заместник-министъра на външните работи на Република Армения.

Техеран „все още има своите опасения, тъй като всяко чуждестранно присъствие в Южен Кавказ може да има негативни последици за мира и стабилността в региона, както многократно сме напомняли на двете страни“.

Рискове и възможни сценарии за Армения

За Армения ситуацията се усложнява веднага по няколко направления.

Първо, съществува риск от частична загуба на контрол върху собствената територия, ако коридорът се управлява ефективно отвън. Дори при формален суверенитет, практическият контрол върху движението на стоки и хора може да премине в ръцете на американските оператори, а споровете относно режима на движение, чието разрешаване следва да бъде отнесено до американски съд, ще се превърнат в инструмент за политически натиск.

Второ, влошаването на отношенията с Русия и Иран е изпълнено със сериозни икономически последици. Арменската икономика е тясно интегрирана с руската, а в енергийния сектор руският и иранският газ играят ключова роля, както бе споменато по-горе.

Разкъсването или рязкото охлаждане на тези връзки ще създаде проблеми с тарифите, доставките и валутните разплащания. Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова обърна внимание , по-специално, на важността да се вземе предвид факторът членство на Армения в единното митническо пространство на ЕАЕС, включително по отношение на организацията на транзитните товарни превози през територията на републиката.

Трето , укрепването на турско-азербайджанската „ос“ в непосредствена близост до Сюник увеличава военните и политическите рискове. При липса на ясни механизми за разрешаване на спорове, всеки инцидент може да бъде използван като претекст за натиск или преразглеждане на условията на споразумението.

Отделна заплаха е искането на Азербайджан за промяна на арменската конституция, като се премахне препратката към Декларацията за независимост от 1990 г. За Баку това е ключов момент, тълкуван като отказ от всякакви териториални претенции, но за Ереван това е въпрос на вътрешна политика, който се решава чрез референдум. Провалът на подобно гласуване (ако, разбира се, действително се стигне дотам и не се използват заобиколни механизми) ще даде основание на съседите му да обвинят Армения в нарушаване на споразуменията и да замразят реципрочните стъпки.

Какво е необходимо да се направи, за да се сведат до минимум заплахите

Армения трябва да превърне политическите обещания в ясни правни формули. Необходимо е да се установи на хартия, че целият маршрут остава под пълен арменски контрол, да се предпише процедурата за действие в случай на нарушаване на споразуменията, да се предвиди правото за едностранно спиране на експлоатацията на коридора в случай на заплаха за сигурността.

Успоредно с това е важно да се постигнат конкретни икономически проекти на територията на Армения с ясни срокове и източници на финансиране, било то модернизация на железопътни линии, автомобилни или други магистрали, създаване на логистични центрове или развитие на производство, ориентирано към нови пазари.

Ереван също трябва да поддържа и укрепва отношенията си с Русия и Иран. Само балансът между водещите геополитически центрове ще му позволи да избегне пълната зависимост от един партньор. За целта е необходимо предварително да се договорят условията за дългосрочни доставки на газ, разширяване на електрическите мощности и подкрепата за износа.

Вашингтонското споразумение не е край на конфликта или окончателен мир, а нова глава в геополитическата игра, където интересите на САЩ, Турция и Азербайджан вече се реализират, а Армения все още не е защитила своите. Дали този документ ще се превърне в стъпка към развитие или в начало на нов период на зависимост и стратегически загуби зависи от това колко бързо и ясно Ереван може да консолидира позициите си.

Превод: ЕС