Но което трябва да дойде, ще дойде!

Историята има своята логика и механика на смяна на системите, явленията и събитията. Нарушаването им поставя на изпитание целия процес и вдига чувствително цената на онова, което трябва да се случи. Много по-добре е всичко да си идва на мястото тогава, когато му е времето, за да не се деформира, разваля и изопачава. Тогава то пак ще се случи, ала ефектът от него ще е различен и ползите в никакъв случай няма да са такива, каквито биха били, ако времето следваше своя естествен ход.

Това изисква личностите, които ръководят държавите и обществата, да притежават усет, знания и познание, за да не се намесват несполучливо в процеса и да са упорити, за да отстояват тази воля, особено когато тя е в съзвучие с волята на историята. Но поради незнание, криворазбиран патриотизъм, честолюбие, лоялност към съюзници и други причини те заемат погрешна позиция и пречат на естествения ход.

Водачите на великите сили много често проявяват некомпетентност и погрешно се ангажират с отношение към настъпващите промени, което е опит да се забави явлението. Те не отчитат, че държавата им не бива да се съпротивлява на случващото се, защото обективно й пречат и й нанасят вреди. Но те си мислят, че го правят от чест и достойнство и защитават националните интереси. Пък чисто и просто или ги предават, или пропускат несъзнателно важни възможности за своите държави.

В днешната геополитика, когато конкуренцията между великите сили е толкова ожесточена, че човек има чувството, че светът постоянно е заплашен от резки движения на една или друга страна, които могат да доведат до военен конфликт. Същото се отнася и до малките държави, за които е съдбовно какви са позициите на великите сили, в чиито зони на влияние се намират.

Динамиката в международните отношения е просто неудържима. Постоянно се създават нови конфликти, възбуждат се претенции, икономическите кризи поставя всички в положението да бъдат бързи в реакциите си и да внимават с цените на ресурсите и стоките, но и с положението на фондовите борси и стоковите пазари, за да не пропуснат някоя изгода.

В анализа на обстановката, на процесите и тенденциите в тяхното протичане и развитие трябва да се държи сметка преди всичко на характера на фактите, събитията и явленията, а не на говоренето на държавници, а още по-малко на анализатори. Защото обективното е съществено, а не субективното.

Ако така постъпваме и с днешната обстановка в света и гледаме не желанията и настроенията на политици и държавници, а същността на това, което се случва, много по-точно и вярно щяхме да пресъздаваме в анализите и изводите реалното състояние. Тогава и на т. нар. “украинска криза” много по-лесно и бързо щяхме да намерим вярното определение, за да я възприемем в нейната реална същност, а не емоционално, идеологически, грубо политически. А това означава – невярно.

Още веднъж ще напомня, че обективните процеси не зависят или зависят съвсем малко от волята и желанието на държавниците.

Войната в Украйна бе естествен резултат от края на т. нар. “студена война” и разпада на СССР и социализма. Тази война трябваше да докаже необратимостта на започналите процеси на тотална либерализация на Европа и света, която установява нов глобален лидер и нов световен ред. Въпросът обаче бе какъв ще е този ред и кой ще е глобалният лидер. Либералните анализатори “по презумпция” сметнаха, че такъв лидер са САЩ, защото те са победители в “студената война”. Поради това моделът на световното устройство е напълно ясен и дори установен.

Реалността обаче бе друга и тя съвсем не съвпадна с “науката” на либералите, очертала друга истина.

Войната в Украйна бе необходима именно за формализирането на резултатите от края на студената война и разпада на социализма и СССР. Само че се оказа, че победата не е за “либералния модел” с лидер САЩ. Допусната бе груба грешка в преценката и изводите от приключилите радикални исторически събития в Източна Европа. Много скоро се видя тази грешка, ала самозабравилите се политици и държавници и услужливите им анализатори не искаха да я признаят. И забъркаха тази война в Украйна с надеждата, че ще докажат правотата си.

Обаче обективният характер на световните процеси не можеше да се отмени. Той можеше (и така и стана) да бъде погрешно назоваван, формулиран, оценяван политически, икономически и военно, но той си е такъв, какъвто е. И няма как думите да го видоизменят и накарат да бъде друг.

Именно защото реалности се оказаха съвсем различни от тези, които пропагандата се опитваше да налага и определя, стана ясно, че е необходима някаква радикална промяна, за да се преобърне общественото съзнание и се види какво се е случило и какво предстои да се случи. Специалната военна операцията трябваше да изпълни тази мисия и да отрезви главите на тези, които управляват. Или поне да покаже тяхната неадекватност и да убеди общественото мнение, че времето на големите трансформации е настъпило и те все повече ускоряват своя ход и ги правят необратими.

Когато приемем тази формула, лесно ще разберем кой и защо подготви и пусна в ход тази война. Война съвсем не е между “два братски православни народа”, не е за завземане на територии, а е цивилизационна и за окончателното установяване на новия световен ред. Тя бе вдъхновена и възбудена от САЩ и т. нар. “колективен Запад” срещу Русия. Затова западната й формула бе “да се нанесе стратегическо поражение на Русия”, поради което трябва да се води “до последния украинец”.

Ако това беше обикновена, традиционна война между две или повече държави, щеше да е напълно логично едната страна да претърпи “стратегическо поражение”, а другата да издържи до последния свой жител, за да се спаси отечеството и се установи справедливост за него. Това обаче не се получава и няма да се получи, защото войната е друга.

Затова и словесното й обрастване е такова, че в него почти няма нищо разумно и необходимо, за да се установи в крайна сметка мир и справедливост. Говори се страните да направят отстъпки и компромиси, за да се постигне някакво съгласие и се подпише мирно споразумение. Но не компромиси са необходими, за да се установи мирно споразумение, а проясняване на общественото съзнание, за да се каже най-сетне истината. Колкото по-бързо и по-рано стане ясно за какво се води тази война, толкова по-лесно ще приемем, че вече сме в нова епоха и че в тази нова епоха цари нов световен ред. В тази нова епоха и при този нов световен ред в челните места застават едни държави, а други са принудени да се преместят по-назад, за да свикнат с новото си положение. Те са тези, които търпят стратегическо поражение и ако не се примирят, ще им се наложи да воюват и те до последния свой жител. Но има ли смисъл от такава саможертва?

Тази саможертва не е нито храброст, нито устойчивост, нито любов към отечеството, още по-малко героизъм, а е обикновен политически инат, който обаче носи големи беди на Европа и на цялото човечество. Защото е безсмислен и дори няма да остане в историята като пример за подражание. Новият ред така или иначе ще се утвърди. Но по-бавно и по-късно. И с по-трудно ново начало после!

Историята няма да го отчете, защото за нея е нищожно и незабележимо качество. И не е достойнство!

Историята изисква от великите сили да проявяват разум, да анализират задълбочено събитията и явленията и да намерят точните отговори на въпросите, които времето задава.

Но очевидно тези отговори ще ги дадат онези, на които вече е възложено да определят световния ред, да го установяват и съхраняват. Останалите ще се принудят да понесат тегобите на лутащите се в дебрите на хаоса, понеже водачите им не са в състояние да преценяват вярно обстановката и да намират верните решения.

Войната в Украйна не приключва и продължава повече, отколкото трябваше да продължи, защото не всички възприемат и точно определят нейния характер. Липсата на общо съгласие създава у някои илюзията, че като пречат на мира и помагат, за да бъде нанесено “стратегическо поражение на Русия” и то с цената на “до последния украинец”, са избрали не просто верния вариант, а и печелившия. Но те не отчитат, че сега критериите и начините за тяхното прилагане са различни и че други са силните днес в света. И все пак се противопоставят, защото вече навярно знаят новото си място в световното подреждане, ала не го харесват и не желаят да приемат новото статукво. Защото очевидно застрашава интересите им. Те обаче сами се обрекоха на него и ще се наложи да го приемат.

Упорството им ще наложи войната да продължи, докато се намери прословутата формула на новия световен ред. Времето ще даде на Русия (а и на Китай, Индия, Бразилия и САЩ) повече аргументи, за да бъдат по-категорични да претендират, че са си извоювали правото да участват пряко и по-активно в разпределянето на света съобразно новия ред. На някои това не им се вярва, а още повече не им се иска, но така ще бъде.

Войната ще приключи, когато бъде намерена реалната и окончателна формула на новия световен ред. Защото, ще повторя отново, тя не е за територии и пазари, а за нещо по-важно и по-голямо, отнасящо се до глобалния свят.

Но каквото има да става, ще стане!