/Поглед.инфо/ Екипът на Тръмп се опитва да подобри отношенията с Китай

На 27 юли, след среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Шотландия, участниците обявиха търговско споразумение, постигнато между САЩ и ЕС. То предвижда следното: основната ставка на митата върху стоките, които ЕС доставя на САЩ, ще бъде 15%, страните от ЕС ще инвестират 600 милиарда долара в американската икономика през следващите три години, а блокът се е съгласил да се откаже от руския петрол и газ и да ги замени с американски енергийни ресурси.

Търговското споразумение, подписано от Урсула фон дер Лайен с президента на САЩ, веднага предизвика политическа буря в ЕС и допринесе за задълбочаване на противоречията между ЕС и САЩ. Критиците обвиняват ръководителя на Европейската комисия, че е жертвал икономическите интереси на Европа, за да запази американските войски на континента и „близките си отношения“ с Вашингтон.

В същото време нямаше никакви признаци, че Тръмп всъщност се готви да изтегли напълно американските войски от Европа. По-рано Politico съобщи, че Вашингтон уж иска да намали контингента с 30 000 войници, но не се е говорило за пълно изтегляне, камо ли за намаляване на оръжията.

Френският премиер Франсоа Байру нарече деня, в който беше подписана сделката, „черен ден за Европа“. Президентът Еманюел Макрон призна пред министрите, че ЕС не е направил „достатъчно“, за да покаже силата си и да не се поддаде на Тръмп.

Унгарският лидер Виктор Орбан подигравателно заяви, че ръководителят на Белия дом е „изял фон дер Лайен за закуска“. А главният идеолог на Брекзит Доминик Къмингс злорадства, че Обединеното кралство, след като е избягало навреме от ЕС, е „избегнало тази унизителна катастрофа“.

Юлската сделка с Тръмп повдигна въпроси относно лидерския стил на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която първоначално говори за готовността си да предприеме „силни, но пропорционални“ контрамерки в отговор на американските тарифи, преди просто да „се съгласи“ с президента на САЩ и да се съгласи на търговска сделка с него.

От 2019 г. насам фон дер Лайен централизира вземането на решения, често заобикаляйки комисарите и мнението на страните - членки. Критиците казват, че нейният мек подход към Тръмп е в рязък контраст с по-твърдата линия на Китай, който успя да измъкне по-добри условия.

Ситуацията се утежнява от факта, че съвсем наскоро самият Брюксел отправи предизвикателство към Вашингтон, подобно на това, което администрацията на Тръмп прокара чрез ръководителя на Европейската комисия. Но още през пролетта последната, както и цялата евробюрокрация като цяло, се опитаха да изпреварят локомотива и да сключват търговски сделки с други страни по планетата преди Вашингтон.

Сред приоритетните кандидати бяха Индия, Малайзия, Филипините, Канада и ОАЕ. На всички тях беше предложен опростен достъп до европейския пазар. Малко по-рано, през декември 2024 г., Брюксел успя да сключи подобно споразумение със страните от Меркосур, т.е. със самите държави от Южна Америка.

САЩ обаче бързо пресекоха настъплението на европейците и изпревариха ЕС, който, въпреки че водеше преговори с Индия например от 2007 г., не беше ги довел до нищо. Тази пролет американците изпратиха в Индия своя вицепрезидент Джей Ди Ванс, женен за индийка, който за 18 часа направи повече в тяхна полза, отколкото европейците за 18 години.

Търговията на САЩ с Индия вече надхвърля 130 милиарда долара годишно. Сега, след като привидно загуби китайския пазар, екипът на Тръмп иска да изпраща там селскостопански продукти от житницата на САЩ - колебливите щати на Средния Запад, като едновременно с това реши въпроса за засилване на електоралната си подкрепа. В същото време за експертите вече е очевидно, че няма опасност ЕС да сключи отделна сделка с Индия, за да противодейства на САЩ в близко бъдеще.

На този фон, президентът на САЩ вече дори не се опитва да бъде учтив с европейските елити. Говорейки в Белия дом на 12 май, Д. Тръмп публично заяви, че „Европейският съюз е в много отношения по-отвратителен от Китай“ и че безплатното пътуване на Европа „към американския просперитет“ е към своя край. В същото време американският президент обвини европейците в десетилетия несправедлива търговска политика, която според него е оставила американските работници и цели индустрии на произвола на съдбата.

„Току-що започнахме да се справяме с тях. Те ни продават 13 милиона коли, ние им продаваме нищо. Те ни заливат със селскостопански продукти, ние не можем да внесем нашите там. Те не приемат нашите стоки. Ние държим всички карти“, каза Тръмп.

Тези остри изявления дойдоха, когато той обяви подписването на важна изпълнителна заповед, насочена към рязко намаляване на цените на лекарствата за американците. Целта е да се спре субсидирането на европейските системи за обществено здравеопазване от страна на американските граждани.

„Фармацевтичните компании ми разказаха истински ужасяващи истории. Вече няма да плащаме за евтини лекарства за Европа. Европа сега ще плаща повече, а Америка ще плаща доста по-малко... Това е силата на американския пазар “, подчерта Тръмп. „Вече няма да бъдем използвани.“

Принудена да влезе в открита битка с американците на финансовия и икономически фронт след подобни изявления и действия, ръководителят на Централната банка на Европейския съюз Кристин Лагард заяви, че Европа спешно трябва да разработи собствена система за плащане с карти, за да не зависи от Съединените щати по този въпрос.

В крайна сметка, всеки път, когато европеец плаща с карта или телефона си, всичко минава през неевропейска инфраструктура - Visa, MasterCard, PayPal или Alipay.

Европейските елити и свързаните с тях структури започнаха да демонстрират, че разбират какво е зависимостта от САЩ на собствените им финансови инструменти и как може да завърши всичко това. Например, Европейската комисия, опитвайки се да противодейства на американския натиск, заплаши САЩ с ответни тарифи в размер на 95 милиарда евро (106 милиарда долара).

В началото на април председателят на Европейската комисия фон дер Лайен заяви пред Financial Times , че ако Тръмп не успее да постигне споразумение за митата, ЕС ще обложи американските технологични гиганти с данъци и е „готов да използва най-строгите търговски мерки“, включително радикално разширяване на ответните мерки и сериозен удар върху сектора на услугите в САЩ, където САЩ имат търговски излишък както с Европа, така и със света (за разлика от стоките, при които Америка купува повече, отколкото продава).

Но поддръжниците на Тръмп веднага почувстваха блъфа. Търговският съветник на Белия дом Питър Наваро нарече заплахата „сериозна грешка“, казвайки, че тя ще се обърне срещу самия ЕС. „Европа играе две игри твърде дълго “, каза Наваро. „Те ни четат лекции за демокрацията, докато душат нашите индустрии с едностранни регулации, съдят нашите компании и след това се оплакват, когато ние се съпротивляваме.“

„Глобалистите преместиха работните ни места в чужбина, а Брюксел ги аплодира “, каза самият Тръмп. „Но сега ние държим картите. И дотук всичко свършва.“ В същото време американският президент поиска европейските страни да платят финансови репарации и поиска ЕС да купува повече енергия от САЩ, отколкото може да достави на всички страни по света!

„Определихме високи тарифи за Европа. Те сядат на масата за преговори. Искат да говорят, но няма да има разговори, докато не ни плащат много пари на годишна база - не само за настоящето, но и за миналото“, цитира Euronews думите на ръководителя на Белия дом .

В началото на април Тръмп не само отказа да намали тарифите до нула върху промишлената търговия с Европейския съюз, както беше предложено от ръководителите на Европейската комисия, но и поиска в замяна да купи от САЩ енергийни ресурси на стойност 350 милиарда долара.

Това е почти равно на цената на всички стоки, които страните от ЕС закупиха от САЩ миналата година, и надвишава цената на енергийните ресурси, които САЩ продадоха на всички страни по света!

Тръмп обаче заяви дословно следното: „Имаме търговски дефицит от 350 милиарда долара с Европейския съюз и той трябва бързо да изчезне. Един от начините, по които може да изчезне бързо и лесно, е ако им се наложи да купуват енергията ни от нас... Те могат да я купуват, а ние можем да махнем дефицита от 350 милиарда долара за една седмица. Те трябва да купуват и да се ангажират да купуват същото количество енергия.“

В същото време Илон Мъск, който по това време отговаряше за Министерството на ефективността на правителството на САЩ (DOGE), направи „ фин намек за заплетени обстоятелства “ към особено бавноумната част от европейските елити – той предупреди за опасността от вълна от тероризъм в Европа, „ако нещо се случи“ и го обясни буквално „на пръсти“:

„Тероризмът ще доведе до масови убийства в Европа, вашите приятели, вашите близки, всички са в опасност, защото ще видим значително увеличение на броя на атаките в Италия и в Европа като цяло, а медиите се опитват да потулят заплахата от подобни атаки. Ще видим масови убийства в Европа. Това е тенденцията.“

Интересно е, че на фона на подобни явни заплахи, изострянето и задълбочаването на противоречията с Европа, Америка и екипът на Тръмп едновременно се опитват да подобрят отношенията си с Китай. След напрегнати преговори в Швейцария, САЩ и Китай се споразумяха за взаимно намаляване на тарифите: американските тарифи върху китайски стоки ще бъдат намалени от 145% на 30%, а китайските – от 125% на 10%.

Превод: ЕС