/Поглед.инфо/ Птичият грип отново ни атакува- този път започна от Чехия, но не се знае къде ще свърши. Говори се че има огнища в САЩ и на други места. Както преди години дивите прасета нахлуха с тяхната чума през рехавата ограда с Румъния. В това време от Китай отново ни плашат с невиждан вирус по комарите. Трябва да отбележим, че когато гледаш двайсетина кокошки в двора на село или едно-две прасета рядко ще те нападне птичият грип или свинската чума. Но когато имаш хиляди птици в едно хале или стотици крави в един малък двор, които бързаш да угоиш по всеки възможен начин (което минава за признак на развита индустрия !), там болестта просто трябва да дойде, за да си свърши работата и природата отново да постави своите ограничения.

Не знам как ще изглежда светът, когато започнат да отглеждат в специализирани ферми ядливи насекоми. ЕС вече одобри списък с храните, към които могат да се добавят продукти от насекоми. Сега очакват населението да се побърка от тревоги заради войните и да престане да обръща внимание на етикетите. Тогава вече фирмите ще започнат масово да ги предлагат. Дори започнаха рекламните послания, в които млади майки заучават своите бебета да лапат пюрета с прах от скакалци. С това (казва рекламата) те спестявали по 200 долара на седмица от пържоли и пилешки бутчета! Представяте ли си!

Впрочем, видяхме какво стана с кравите, когато им предложиха вместо обикновена трева фураж с остатъци от месни продукти. Полудяха! Предстои да видим какво ще последва от фермите за скакалци. Аз лично не съм оптимист- никой все още не е правил такъв опит и никой не знае как ще се изродят тези насекоми, когато ги затворят с милиони в едно малко пространство. Нали така започнахме и с кокошките- отначало в двора, след това в птицефермата, но все пак в нормални условия, а сега вече в клетки, големи колкото един кашон за вино. И резултатът е ясен- птиците се израждат, а болестите ги нападат като буря в ясен ден. След което от тях се прехвърлят върху хората- и вече никой не може да каже какво да правим освен да извикаме силно и глобално: „Пандемия! Всеки да се спасява както може!“ Доказахме, че този вик умножен от авторитета на СЗО и от високоговорителите на ЕС работи безотказно! Дали пък не е истина това, че посредством СЗО някои тайни световни ръководители мечтаят да установят пълен контрол върху хората, без значение къде се намират те и кой е техният демократично избран президент? Въпрос за много милиони!

Разбира се, в тази поредица от събития не трябва да подценяваме ролята на световните фармацевтични компании в борбата им за спасяване на човечеството и умножаване на милиардните печалби, които могат да се получат от тази иначе благородна в своето начало дейност. Въпросът е не какво правят фармацевтичните компании (следствие от всичко), а коя е причината при тази развита фармацевтика вирусите постоянно да измислят нови форми, което е причината за всичките ни беди! Задачата, която е поставила природата на своите малки войници (вирусите) е проста и ясна: не трябва толкова много живи същества да се събират на толкова малко място. Ако си припомним историята ще видим, че големите епидемии през Средновековието са започвали именно от подобни стълпотворения. Първите големи градове като Лондон или Флоренция, или масовите религиозни събирания в Близкия Изток са били предпоставка именно за подобни реакции на природата.

Много хипотези се породиха през последните години по повод на вируса Ковид 19, който ненадейно и без предупреждение ни нападна. Упорито и злостно, както са правили това и много други болести през последното хилядолетие. Трябва да припомним, че това винаги е било когато човекът е нарушавал основните правила за живот в баланс с Природата. Хората, които се занимават с животните в природата знаят, че когато в една гора сърните преминат определена бройка и не могат повече да се изхранват от листата на гората, между тях преминава унищожителна болест и това помага на Природата да съхрани и популацията, и гората. В някои места, в които няма условия за живот животните се размножават по-бавно, природата им го налага чрез фините инструменти, които е заложила в биомногообразието.

Природата е преценила, че когато много животни се съберат на едно място няма да има достатъчно храна и вода и те постепенно ще започнат да се израждат, като по този начин ще влошат своя род. И затова тя се е погрижила да създаде такава армия, която с невидими средства и безпощадно да контролира събиранията на животни на малки площи. След като всички животни от болния вид измрат, самите вируси също умират- тяхната безславна задача е изпълнена и Създателят започва да търси друго място, на което да прехвърли загиналия животински вид. Само че така е било преди векове. В настоящето време празни места на Земята вече не останаха. И тъй като човекът, въпреки всички опити да се де-структурира като пол и да се дигитализира ,остава все още обикновен животински вид и срещу него войната на вирусите е обявена.

Трудно можем да изброим всички епидемии, които са нападали големите човешки стълпотворения от запомнените времена до днес. В незапомнените времена, както се изразяваме, за да говорим за отдалечените във времето събития, явно такива стълпотворения и такива епидемии не е имало. Но днес! Днес ги има и то как! Господ може би е решил, че днес за да спаси Земята, трябва да унищожи своята любима творба! Кой знае, както казват, неведоми са мислите и пътищата Му.

Виждаме че въпреки невероятните научни открития, битката за пространство, вода и храна става все по-сурова. Не става дума дали на Земята има място или няма място- става дума за това кой определя това пространство. Кой определя как да живеят хората, къде да живеят и с какво да се хранят.

През това време Земята загнива все повече и повече, водена от борбата на някои хора да държат всичко в своите трезори. То вече и трезорите не са такива като едно време- един господ знае как ще изглеждат дигиталните трезори за дигиталните богатства на близкото дигитално бъдеще. Но кой знае защо, вместо да вложат повече усилия и средства в добруването на Земята, тези хора бързат да се изнесат към Космоса. На какво разчитат – на повече редки метали, на повече злато, диаманти. Може би на онези планети златото, диамантите и редките метали няма да бъдат въобще редки и сигурно няма да бъдат така необходими. Спомнете си какво са мислели коренните жители на Централна Америка, когато разбрали че цялата битка на белите, брадати хора е за жълтия метал, наречен злато. Мисля, че по-скоро чистият земен въздух и речната вода ще бъдат богатствата, за които ще тъгуват пионерите на онези далечни планети.

А каква е нашата вина в случая? Ние сме виновни преди всичко в презастрояването на градовете. Според австрийския арх.Мусман, който е спечелил през 1939г единствения международен конкурс за градоустройство на града, възможностите на София са да достигне до 500 хил. жители! След това започва пренаселението. Няма друга животинска популация която така силно да се стреми към съвместен живот. Този стремеж има измерими граници, след които започва претоварване на всички градски системи: на движение, на лично пространство, на хигиена, на събиране, извозване и преработване на отпадъците. Това е един от най-големите проблеми на съвременния живот, който е достигнал обем и значение които могат да се сравнят с проблемите на Космоса. Въпреки това ние харчим огромни средства за овладяването на Космоса и сме постигнали добри резултати в тази област, но не знаем как да се справим с хилядите тонове натрупани отпадъци.

Очевидно много трудно е да се постигне договореност между държавите на Земята за равномерно разпределение на благата, което би донесло повече мир и време за съзидателен труд. Това сигурно е една от причините много предприемчиви хора да започнат да мислят за храна, произвеждана от въздуха, от нищото или от насекомите. Мислейки че това се прави за първи път. При това тези идеи не се предлагат на бедстващите хора от местата, в които няма нищо за ядене. А на хората от Европа, в която слава богу никой не умира от глад, но в която все още има много хора които са готови да плащат за това. Други, също така предприемчиви и богати хора, усещайки настъплението на армията на вирусите под смръщения поглед на природата, поглеждат към звездите с надеждата някой ден да се измъкнат от вече опустошената и наситена с болести Земя и да тръгнат към светлата Вселена. Те сигурно си представят, че там ще ги посрещнат чисти реки и тучни полета както това е станало когато първите заселници са стъпили на бреговете на Америка. Трябва да ги разочароваме- с въоръжено око на небето нищо такова не се вижда. Ако не вярвате, питайте Стивън Хокинг за тези перспективи. Така, че по-скоро те ще имат безкраен Космос и дълги години безнадеждни полети пълни с хапчета за ядене и коктейли от тръбички като в болница. Засега това е реалността- в мечтите не знам какво се вижда.

Тогава, кажете ми, защо бързаме да изоставим Земята на вирусите? Има ли друга причина освен алчност, егоизъм и нечовешка глупост от страна на някои политици!

Риторичен въпрос.