/Поглед.инфо/ Русия, която се бори доста ожесточено с инфлацията вече втора година, внезапно се сблъска с обратния ефект - дефлацията. Как цените, които дотогава нарастваха, изведнъж започнаха рязко да падат? И защо това явление може да бъде дори по-опасно от инфлацията?

Статистиката показва, че дефлацията продължава вече трета седмица поред. Нещо повече, темпът ѝ се е ускорил през третата седмица: в продължение на две седмици цените падаха с 0,05%, а миналата седмица паднаха с 0,13%. В резултат на това годишната инфлация спадна до 8,77% (по оценка на Министерството на икономическото развитие на 4 август). Миналата година тя беше 9,5%, а тази пролет надмина всичките десет.

За обикновения човек намаляването на цените изглежда много привлекателно и желателно. В контекста на дадена държава обаче дефлацията е дори по-опасно явление от инфлацията.

Поради падащите цени икономиката може много бързо да попадне в така наречената дефлационна спирала. Това е моментът, в който цените продължават да падат, но разходите на бизнеса не. И възниква сериозен дисбаланс.

Служителите получават едни и същи заплати, правят се едни и същи плащания по заемите, а населението, което също може да се разбере, започва да купува все по-малко в очакване, че цените скоро ще паднат още повече и тогава ще може да се купува по-изгодно.

Но през цялото това време бизнесът търпи колосални загуби, така че се налага да съкращава заплатите и в крайна сметка дори работните места - търсенето е спаднало, никой не купува продуктите или услугите му. И тук фунията най-накрая се завърта: спадът в търсенето води до по-нататъшно намаляване на цените, до още по-големи загуби за бизнеса и необходимостта от допълнително намаляване на производството и разходите.

Още по-трудно е да се измъкнеш от тази дефлационна фуния, отколкото да спреш инфлацията. Защото Централната банка има само един начин да се бори с покачващите се цени: да повиши лихвения процент, а няма ограничения за това до какво ниво. Винаги идва момент, в който парите стават толкова скъпи, че търсенето автоматично намалява, а с него и инфлацията.

А при дефлацията лихвеният процент трябва да се понижи. Но какво ще стане, ако основният лихвен процент в страната вече е изключително нисък? Просто няма накъде повече да се понижи. В резултат на това регулаторът разполага с многократно по-малко ефективни маневри за борба с дефлацията.

Ярък пример за това колко трудно може да бъде излизането от дефлационна спирала е примерът с Япония. Тя попадна в това състояние още през 90-те години на миналия век и не можеше да се измъкне от него десетилетия наред. Сега тези десетилетия се наричат изгубени. Първият напредък се появи едва миналата година, през 2024 г. Повече от тридесет години страната живееше с нерастящи цени, а в икономическа стагнация.

Основният лихвен процент беше отрицателен през по-голямата част от времето и Централната банка не можеше да го повиши, за да стимулира бизнес и икономическата активност и икономическия растеж. Напротив, това можеше да потопи икономиката в още по-дълбока криза.

Така Япония плати с пълна сила за чудесно ниските си цени. За да разтърси поне леко икономиката си, тя непрекъснато въвеждаше стимулиращи мерки. Но това не доведе до нищо друго освен до увеличаване на националния дълг на страната до невероятните 260% от БВП (все пак тези пари трябваше да се вземат отнякъде). Вместо остра, силна криза, Япония страдаше от мудна стагнация в продължение на десетилетия.

Едва през 2024 г. Япония реши да повиши лихвения процент за първи път от 17 години (от 2008 г. насам) и сложи край на ерата на отрицателните лихви. Тази година, за изненада на много икономисти, тя продължава да повишава лихвения процент. И всички наблюдават с любопитство до какво ще доведе това.

Друг интересен момент тук е, че японският регулатор провежда политика, противоречаща на действията на американския Федерален резерв. Сега в Япония се радват на привидно прости неща - например, че цените са се повишили в сектора на услугите, че компаниите са увеличили печалбите си и че дори има недостиг на работна ръка на пазара на труда. Това е нещо, което не се е случвало там отдавна.

Гърция също някога попадна в капан на дефлацията - след времето на дълговата криза от 2010-те. А в еврозоната дефлация се наблюдаваше през 2014-2016 г. поради спада в търсенето и ниските цени на петрола.

За Русия дефлацията също би могла да се превърне в заплаха, ако, колкото и да е странно, не беше високият ключов лихвен процент от 18%, който действа като противоотрова срещу попадане в дефлационен цикъл. Защото дори след намаляване на лихвения процент от 21% на 18%, Банката на Русия все още има огромно поле за по-нататъшното му намаляване и облекчаване на натиска върху потребителското търсене.

Засега лихвеният процент от 21% или 18% няма значение за по-голямата част от руснаците и малкия и среден бизнес. Никой няма да иска да купува коли или апартаменти с толкова скъпи заеми, защото лихвата по заема е ключовият лихвен процент плюс осем процента или повече отгоре.

Русия, за разлика от Япония, може спокойно да се радва на дефлация. Такава стабилна тенденция в продължение на три седмици може би ще убеди Банката на Русия да ускори намаляването на основния лихвен процент още на следващото заседание, което ще се проведе на 12 септември.

Разбира се, Централната банка ще разгледа не само поведението на цените, но и инфлационните очаквания на населението и бизнеса, които все още са високи, както и темповете на растеж на БВП и кредитирането. Но три седмици дефлация плюс още няколко седмици статистика за нея могат да убедят Централната банка да намали лихвения процент още през септември с един или дори два процента наведнъж: до 16-17.

Геополитиката също би могла да допринесе за понижаване на цените през тези седмици. Ако срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп в края на следващата седмица доведе до подобряване на международните отношения, това би могло да има дезинфлационен ефект. Как?

Прекратяването на военните действия в Украйна може да доведе до намаляване на бюджетните разходи за отбрана, макар и не веднага в големи обеми. И ако санкциите и изолацията на Русия постепенно бъдат премахнати, тогава на вътрешния пазар ще се появят нови играчи, което ще увеличи конкуренцията и ще попречи на цените да се покачват. Напрежението на пазара на труда също би трябвало да намалее.

Освен това, постепенното облекчаване на санкциите може физически да увеличи износа от Русия, включително нашите енергийни ресурси. Експортните цени също обещават да нараснат поради намаляване на токсичността и намаляване на отстъпките, включително върху нашия петрол.

Това ще доведе до увеличаване на приходите от износ, а след това правителството може да се върне към попълване на резервите. Разбира се, едва ли трябва да се очакват резки и бързи промени. Но, съдейки по реакцията на пазарите, те са уморени и с такава радост очакват положителен изход от ситуацията, че всичко е възможно.

Всички тези процеси ще работят за овладяване на инфлацията, така че Централната банка също ще може да си отдъхне и да започне да понижава основния лихвен процент малко по-бързо.

Що се отнася до дефлацията, тя не е толкова рядко явление за Русия като цяло. Обикновено се случва през летните месеци поради появата на голяма реколта от зеленчуци, чиито цени падат. Миналата седмица например картофите поевтиняха с почти 11%, зелето и цвеклото с почти десет, морковите с повече от осем процента, лукът и доматите с шест, а бананите с почти три процента.

Но е ясно, че не всичко поевтиня. Смартфоните например поскъпнаха с 1,5% поради отслабването на рублата. Но това беше най-забележимото покачване на цените миналата седмица. През есента факторът голяма реколта отминава и напротив, има скок в цените.

Друга причина за това, като правило, е рублата, която исторически преживява трудности и всяка година през август и септември отслабва. Но този път много ще зависи от геополитиката, която може да подкрепи руската валута.

Превод: ЕС