/Поглед.инфо/ Дори и сляпо да повярваме на пропагандата и на нейната статистика, че доходите на хората растат, че животът става по-добър и по-богат, че намалява бедността заедно с инфлацията, че растат темповете на икономическото развитие и се увеличава брутният вътрешен продукт, че България има много висок авторитет в Европа и света и без нея не се решава нито един глобален и регионален проблем, няма как да не признаем, че в страната ни цари униние, недоволство, разочарования, безверие, отчаяние и безнадеждност. Расте престъпността, хората боледуват по-често от все по-трудно лечими болести и страдания. Намалява раждаемостта, а расте смъртността.

Зле е и много трудно се живее в България!

Как тогава ще се скрие, че народът е обезверен и е изгубил всичките си надежди. И сега живее ден за ден, без никаква перспектива. Животът за него е единствено материалното, защото битът му е скотски – дори и у тези, които поддържат някакъв по-нормален стандарт. Никой човек, а още повече целият народ и цялото общество, не живее само в материалното, за да му е достатъчно да се обгражда с вещи, да се храни със скъпи храни или да се облича в модни и красиви дрехи.

Ако нямаш храна за душата, ако не размишляваш с ума и не гледаш на себе си отстрани и не се стараеш да помагаш на другите, да постигаш високи цели или просто да разговаряш с някого умно, загрижено, задълбочено и то не за себе си, а за другите, не е живот и бързо омръзва.

Либералната идеология, в чиято смъртоносна примка сме вече повече от тридесет години, успя да изпразни главите на българите, да ги приведе към нови състояния и да ги постави в умствена безпомощност, за да не се вълнуват, да не мислят за духовни неща, да се опростачат и се превърнат на хора, които не обичат да мислят или да избират дребните неща за размисъл, а смисъла на живота да пропуснат като тема за размисъл.

Твърде мощна е пропагандната машина за обезсилване на ума и изваждането на човека от социалните проблеми и поставянето му в нова духовна среда на умствено бездействие, ниска култура, бедно образование, отклоняване от чувството за отговорност към другите, принизяване на преживяванията и свеждането им до удоволствия и безгрижие, които ако ги няма в реалния живот, могат да бъдат изкуствено стимулирани и налагани постоянно – докато издържи индивидуалният организъм.

Целта е преди да бъде унищожен целият човешки род, голяма част от него да бъде извадена от сферата на мисълта, отговорността и духовността. Когато частта, която може да си позволява да мисли и преценява, бъде чувствително ограничена и физически обезсилена, тогава наистина “всичко ще е позволено” и властта ще прави, каквото пожелае, без да се страхува, че някой ще я оспори и ще поиска да я смени.

По този път върви човечеството. Антихристът подготвя своето идване на Земята да бъде триумфално, за да не му пречи повече никой и никъде.

За да се случи главното, е нужно постепенно и през историята да се обезсилят и умъртвят народите. А най-напред да загинат малките и особено тези от тях, които смятат, че като направят някакъв нов свой цивилизационен избор, по-бързо ще забогатеят и ще заживеят в “земния рай”.

Виждаме по собствената си съдба днес как това се извършва и какво следва след всяко радикално посегателство върху всичко, което съхранява националния дух и традиции: начин на мислене, култура, образование, национално съзнание, вяра и религия, литература, национални идеали и национална държава...

Нямам съмнения, че всичко това се прави съзнателно и е подбудено от хора със зло мислене. Такива хора умеят да лъжат и подкупват, да убеждават как да се живее, изопачавайки умело примерите, с които си служат. Когато заразиш с една лъжа по-ниско интелектуално подготвени хора и ги надъхаш така, че да ги подчиниш безусловно, после е лесно. После всичко протича бързо и по заложените схеми.

За тези, следват нечовешката идеология на либерализма, най-важната цел е да превърнат обществото в тълпа, като му отнемат мисленето и чувството за справедливост и солидарност. Защото обществото е солидарно събиране на различни хора. Когато те не са солидарни и не са склонни да работят един за другиго, те се превръщат в тълпа, с която можеш да правиш, каквото си поискаш. Когато обществото бива превърнато в тълпа, става невъзможно не само личното мнение, но и общото, на мнозинството и дори единогласието. Защото тълпата няма мнение; тя изпитва непоносимост към всеки, който мисли и към собственото си мислене, защото то й пречи да се поддържа вътрешната дисциплина и стихията на сляпото движение натам, накъдето бива обръщана и насочвана от силата, която господства над тълпата.

Когато говорим за тълпа, не бива да забравяме, че това е социална категория, означаваща общност без лидер, мнение, собствена съзнателна воля. Но хората, които съставят тази общност, не са събрани като стадо или в строй. Това прави управлението им все пак сложно и трудно. Всеки живее в своя среда, подложен е на различен натиск и влияние, които не могат да бъдат елиминирани. Освен в тълпата, тези хора са части и от други общности. Но когато обществото е превърнато в тълпа, всичко е подчинено на законите, по които живее тълпата – все едно в какви подразделения може да се обособяват участниците.

Това сме ние днес българите.

В това състояние сме, не защото сме глупави и раболепни, не защото не умеем да бъдем различни и да отстояваме българските си принципи и нравственост. Само ленив и не достатъчно просветен ум може да обяснява така и да се представя като много смел и открит.

Ние съществуваме по този начин според нормите на въпросната либерална идеология, успяла да излъже и да се наложи с уверението, че ако я следваме, ще станем по-богати, по-заможни, с високи доходи, по-свободни. Когато излъжеш някого, че ще стане по-богат, щом повтаря и повярва в казаното му, никой няма да ти търси после отговорност и да те смята виновен за лъжата. Всички вярват, защото ти да се съмняваш – още повече че в някои държави благодарение на тази идеология хората имат друго равнище на живота.

Те повярваха, защото преди тридесет години, както и днес, се говори само за доходи, цени, спекула, брутен вътрешен продукт, пазар, но не и за добро и зло, красиво и грозно, национално съзнание, национална култура, традиции. Всичко се измерва с пари. Парите са същността на живота, неговото единствено богатство и цел, към която човек трябва да се стреми, за да бъде щастлив. Успелият човек отдавна е само този, който е богат. Богатият, а не умният е пример. Пък и как ще е умен човек, който е беден. Щом е умен, защото не е богат? Такава е логиката в оценките за хората.

След като всичко това е вече неотменима част от живота на обществото, станало е ежедневие и смисъл, критерий за нравственост, ум, образованост, какво трябва да очакваме да видим пред себе си и през какъв живот предстои да преминем?

Ама управлявала олигархията и се нарушавала Конституцията! А кой да управлява и възможно ли да не устройваме държавата и живота си според нея? Това са въпросите, които политици и политолози си поставят, за да внушат на тълпата, че някой мисли за нея и я пази от посегателства. Нали олигархът е много умен, защото е много богат! Той е постигнатият идеал, доказателството за огромните възможности пред личността.

Но като лъжеш човека, че се бунтуваш заради него и му показваш недъзите на обществото, ти го обричаш на още отчаяние и безнадеждност. Защото той знае, че не с ум и разум се забогатява, и не нарушаването на Конституцията е порокът на обществото. Ти не отричаш тази грозна глупост, ала подчертаваш, че огрубяването на капитализма е “българска работа”, каквато я няма изобщо в “белите държави”. А тук наследството на комунизма и намесите на Държавна сигурност заедно с “руската хибридна война” деформиртат този съвършен строй и правят живота в България много труден. Но примерът е пред очите ни и истинските демократи ще си свършат работата.

А каква е работата на тези демократи? Да променят капитализма и той да донесе повече доходи на хората, повече възможности за бизнес и по-висока минимална заплата. Впрочем, минималната заплата, както и минималната пенсия са символите на живота в България. В България се променят “минималните неща”, а всичко останало не е работа за публични изява и лозунги!

Символът на т. нар. демокрация е тълпата! Когато този символ се превърне в реалност, капитализмът е победил и от тук насетне действат всички негови правила, норми, закони, морал, демагогия. Започва неудържимата разруха и докато всичко рухне, тълпата безропотно ще бъде лъгана, че ще заживее един ден с “високи доходи” и ще й се гарантира висока “минимална пенсия”. Тя може и да не вярва, ала ще мълчи и ще търпи. Търпението й е нейното отчаяние, безверие, безпомощност.

Такава е вече българската съдба. Но който вярва в европейските ценности и те са нейното знаме и най-висок идеал, си е заслужил съдбата.