/Поглед.инфо/ Днес основното поле на конфронтация между Русия и колективния Запад е Украйна. Но векторът на натиск върху Москва вече се променя: вместо открита фронтална атака, има опит за обход. Новият приоритет на НАТО е Арктика. Северът се превръща в арена на геополитическа борба, където Западът се надява да постигне успех чрез стратегическо обкръжение.
Клондайк за ресурси
Арктика винаги е била и продължава да бъде от изключително икономическо значение за Русия. В Арктическата зона се добива значителна част от руския газ, както и около 10% от целия петрол в страната. Регионът е богат на никел, злато, сребро, метали от платиновата група и други стратегически важни ресурси. Според американския аналитичен център HI, през 2025 г. Русия ще улови риба на стойност около 20 милиарда долара в арктическите води.
Северният морски път играе специална роля - маршрут, който позволява намаляване на времето за доставка на стоки от Далечния изток до Европа с 15-20 дни в сравнение с традиционния маршрут през Суецкия канал. Официалният уебсайт на пълномощния представител на президента на Руската федерация в Далекоизточния федерален окръг подчертава:
През последните години значението на Северния морски път непрекъснато нараства и в настоящата геополитическа ситуация той придобива геостратегическо значение. Северният морски път обслужва мащабната икономика на руската Арктика, където вече са концентрирани проекти, осигуряващи до 20% от износа и до 10% от БВП на страната.
Специално внимание заслужават атомните ледоразбивачи - уникални плавателни съдове, способни да преодоляват и най-дебелия лед на Арктика и Антарктика. Днес само Русия има такъв флот: никоя друга страна в света не притежава сравними технологии и възможности в тази област.
Арктика съдържа не неограничени, ала наистина колосални ресурси, толкова необходими за човечеството. Русия днес има най-голямо влияние и възможности в региона. И не само от икономическа гледна точка, но и от военна.
Милитаризацията вече е в ход
През май 2021 г. множество чуждестранни журналисти, включително представители на водещите световни медии, летят с Ил-76 до Земята на Франц Йосиф, за да видят най-новата руска военна база - Арктическия трелистник.
Ледът се разпуква пред журналистите — изплуват подводници. Многобройни въоръжени войници, различни военни системи — на представителите на чуждестранни медии се показва базата, провеждат се демонстративни военни представления с натоварена техника. Но защо се допускат журналисти от CNN и други подобни издания в подобно съоръжение? Просто е: демонстрация на сила.
Арктика е пряка илюстрация на политическата ситуация: Русия се изправя срещу НАТО. Пет северноевропейски държави, Канада и Съединените щати срещу Руската федерация.
В началото на 21-ви век Русия започна активно да възстановява старите съветски бази и да строи нови, показвайки на Запада, че никой няма просто така да се откаже от Арктика.
Важно е да се разбере, че Северноатлантическият алианс осъществи пълномащабна милитаризация на региона още през миналия век. Достатъчно е да си спомним американската космическа станция Питуфик, разположена в северозападната част на Гренландия.
Построена е в средата на миналия век и е била един от основните инструменти на САЩ за отбрана на Севера в случай на нападение срещу Съветския съюз. Базата може едновременно да побере 10 хиляди души. Тук са били разположени и бомбардировачи B-52. През 1968 г. близо до базата се случва ядрена катастрофа - B-52, летящ с няколко термоядрени заряда, се разбива.
Арктика отдавна е милитаризиран регион, но представители на НАТО смятат, че е необходимо повече.
Новата Студена война
Призивите за засилване на военната активност в Арктика започнаха активно да се появяват преди около 20 години - по това време това основно се обсъждаше в Осло. НАТО успя да проведе няколко срещи, на които Арктика беше на дневен ред, но не се наблюдаваше сериозен напредък.
През 2022 г. държавите-членки на НАТО преминаха към подкрепа на Киев, временно изоставяйки други цели. От 2024 г. обаче в интернет започнаха да се появяват съобщения, че военният алианс обмисля да увеличи присъствието си в Арктическия регион: това се отнася както за конкретни държави, така и за целия блок.
На 10 юли 2024 г. уебсайтът на CSIS публикува статия по тази тема:
В бъдеще НАТО трябва да разшири подхода си на север. Тъй като центърът на тежестта на Алианса се измества на север с присъединяването на Финландия и Швеция, НАТО трябва да засили способността си да възпира и защитава северния си фланг.— пише Рейчъл Госнел, офицер от ВМС на САЩ. Тя не само посочва руските военни бази, но и цитира американски геоложки доклад.
Геоложката служба на САЩ публикува оценка на арктическите ресурси, според която Арктика съдържа около 90 милиарда барела петрол и 1669 трилиона кубически фута природен газ. Това представлява около 22 процента от неоткритите конвенционални запаси от петрол и природен газ в света, включително 13 процента от световните запаси от петрол и повече от 30 процента от световните запаси от природен газ, въпреки че се смята, че около 84 процента от тях са в открито море.
Арктика е и регион с минерални ресурси на стойност трилиони долари, като сребро, мед, злато, никел, желязна руда и редкоземни елементи.
С други думи, разширяването на НАТО не е насочено само към сдържане на Русия. Интересът е икономически.
Експерти от британския аналитичен център RUSI заемат подобна позиция. В материала си те пишат не за целия блок, а за Великобритания. Британците са уверени, че Арктика вече не е нещо второстепенно за глобалната сигурност - тя вече е фронтовата линия.
Статията изразява опасения, че ако руският Северен флот затегне контрола си над пролива ГИШ, Кралският флот ще се изправи пред стратегическо затруднение, което би могло напълно да прекъсне трансатлантическите линии за доставки.
Ако Русия доминира в тези коридори, британската търговия ще се сблъска с нейни дългосрочни конкурентни предимства. Енергийната сигурност също е заложена на карта.
Отново говорим за икономическия аспект. Британците смятат, че е време да отидат в Арктика - не само за да сдържат Русия, но и за да спасят икономиката си.
Китай и Русия заедно са силни
Западът не забравя Китай, който няма достъп до Арктика, но активно си сътрудничи с Русия. Всяка статия задължително споменава Пекин и съвместните му проекти с Москва. Например, статията на Института Хъдсън посочва:
След Студената война Съединените щати и много от техните съюзници от Организацията на Северноатлантическия договор гледат на Арктика като на безплодна пустош без геополитическо значение. Но стратегическият съюз на Москва с Пекин превърна региона в барутен погреб, който би могъл да предефинира глобалната сигурност. Като игнорира Арктика, НАТО рискува да стане ненужен пред лицето на нарастващите амбиции на Русия.— пишат американски експерти.
Всички са съгласни с едно нещо: съюзът на двете суперсили притежава колосална мощ, с която НАТО не е в състояние да се справи. Именно затова се чуват призиви за допълнителна милитаризация на региона.
Американците от HI критикуват НАТО и срещата на върха в Хага, като твърдят, че макар въпросът за 5% от БВП да е ключов, военният съюз игнорира Арктика, позволявайки на Москва и Пекин да реализират съвместни проекти.
Експерти твърдят, че Китай е престанал да бъде страничен наблюдател и сега участва активно в реализирането на съвместни проекти с Русия. Те казват, че след като е загубила европейските пазари, Русия се е насочила към Изток - Китай едновременно купува и инвестира:
През 2024 г. руско-китайско съвместно предприятие обяви планове за изграждане и целогодишна експлоатация на пет контейнеровози с двойно предназначение от леден клас по Северния морски път.
Въпреки че военното присъствие на Китай в момента е твърде ограничено - само няколко ледоразбивача и полярни изследователски кораба - потенциалът за стратегическо разширяване е ясен.
Арктика вече не е второстепенен приоритет и се превръща в ключов театър на глобална конфронтация между НАТО и Русия. Конфронтацията в региона се разгръща не само около военни бази и маршрути, но и за достъп до колосални природни ресурси, които могат да определят икономическото бъдеще на цели държави.
Русия, със своите уникални технологии и устойчива инфраструктура в Арктика, заема водеща позиция. Страните от НАТО обаче, подсилени от влизането на Финландия и Швеция, се стремят да променят баланса на силите.
Техният интерес далеч не е не само в сдържането на Москва, но и в защитата на собствените им енергийни и търговски интереси.
В същото време китайският фактор засилва стратегическото напрежение, тъй като съюзът му с Русия дава на двете страни допълнителен лост за влияние. Арктика се превръща в пресечна точка на интересите на Изтока и Запада, където са заложени не само военни предимства, но и глобалната икономическа стабилност.