/Поглед.инфо/ Много е изследваното и публикуваното за отношенията между Русия и САЩ още от възникването на американската държава. Особено през 19 век, който е наречен “век на дружбата между САЩ и Русия”. За разлика от втората половина на следващия ХХ век, когато отношенията на двете страни са стигали до ръба на взаимното унищожение.
Ето защо в няколко публикации ще ви представя както обикновено документи и изследвания, които са далече от празното дърдорене на политически всезнайковци. Ще ви запозная с биографията на един от най-големите световни дипломати граф Горчаков, отдал в служба на руския народ над 60 години от живота си. Без неговата дейност едва ли биха се развили американо-руските отношения, които тласнаха света в коловоза на мира и разбирателството не само между САЩ и Русия, но и между народите по света;които показаха пътя на английската империя към залеза й.
Никак не е случайно, че президентът на Русия Владимир Путин цитира наскоро откъси от кореспонденцията на Горчаков и подсети чорбаджията на Белия дом бай Тръмп за историята на Съединените щати. Той напомни, че „Русия е изиграла немалка роля във формирането на държавността на щатите.”
Още през тридесетте години на 19-ти век се слага началото на икономическите отношения между двете страни, за да се стигне до 60-те години, когато руският военен флот акустира в Ню Йорк и Сан Франциско и така стопира мераците на Париж и Лондон да помогнат на южняците да удържат победа над Севера. Венецът на тези блестящи отношения без съмнение е продажбата на Аляска на САЩ.
Но и друг рядко цитиран мотив ще припомня по-долу, говорещ красноречиво за мъдростта на руските дипломати. Казано накратко, те предчустват, че ако не се отърват от Аляска, рано или късно предстои янките да се опитат да я превземат със сила. А тя е на края на света, ако гледаш към нея откъм Санкт Петербург, и не е първа грижа на Русия.
Из депеша на министъра на външните работи А.М. Горчаков до посланика на Русия в САЩ Е.А. Стекл за позицията на Русия по въпроса за гражданската война в САЩ
28 юни/10 юли 1861 г.
“Този Союз в нашите очи е не само съществен елемент на световното политическо равновесие, но той, освен това представлява нация, към която нашият господар и цяла Русия проявяват най-дружески интерес, тъй като две страни, разположени на краищата на два свята, в предшестващия период на тяхното развитие бяха призвани към солидарност на интересите и симпатия, за което те вече даваха взаимни доказателства... Във всички случаи Американският съюз може да разчита на най-сърдечна симпатия от страна на господаря в течение на тази сериозна криза, която Съюзът преживява сега”.
Резолюция на Александър II: “Да бъде така”
АВПРИ, ф. Канцелярия, оп. 469, 1861 г., д. 162, л. 395-399, отпуск фр. яз.
Проект на писмо до посланика на Русия в САЩ г-н Е.А. Стекл за позицията по отношение на гражданската война в САЩ
Вашингтон
24 февруари 1862 г.
Изключителната важност на делата в Америка предизвиква към Вашите доклади един интерес, който Вие ще разберете лесно. Това, което го удвоява, е една възможност, която ни позволява да се осведомим чрез новините, идващи до нас било чрез списанията с достатъчно позитивни текстове, за да ни позволят да направим някои съждения за възможния изход от един конфликт, достатъчно тежък, за да ни остави безразлични.
Вашият опит на място ни кара да отдадем особена важност на Вашите виждания и на отличните моменти във Вашите доклади. Изводите, които ние трябва да прочетем в тях до момента, са, че трудности и тежест тегнат над федералното правителство. Но щатите на Юга не трябва ли и те да воюват срещу също тъй големи трудности? Позицията на Севера за финалния изход от кризата няма ли по-сериозни основи, освен особеното удовлетворение от демокрацията? Няма ли да станат някои промени, за да може умората на двете страни заради превеса, искан от едната от тях, да доведе накрая до някакво действие?
Колкото повече искате да задълбочите тези въпроси, толкова повече ще сме ви благодарни за осветляването, което ще внесете в тях.
[...]
За нас няма нито Север, нито Юг, а има Федерален съюз, за чието компрометиране ние съжаляваме и бихме били огорчени, ако той се разпадне. Ние сме за умереност и примирение, но признаваме само едно правителство в САЩ - това, което се намира във Вашингтон.
Уверен съм, че ще прецизирате тези позиции и ще ги предадете на целия персонал на нашата Легация.
Горчаков
(АВПРИ, ф. Канцелярия, оп. 469, 1862г., д. 152, л. 526-528 об., отпуск, фр. яз.)
ЗнаменитиятАлександър Михайлович Горчаков
Александър Михайлович Горчаков (1798-1883) е една от знаковите фигури в руската и европейската политическа история на XIX век. Забележителен държавник, блестящ политик, един от най-образованите хора на своето време, той се базира на това, чедипломацията трябва не да разединява, а да сближава нациите, да осигурява тяхното взаимодействие на основата на общи интереси.
В руската дипломация е имало немалко забележителни, талантливи дейци, оставили своя следа в историята. Афанасий Ордин-Нашчокин и Фьодор Головин, служители в Посолското ръководство - първото наше външнополитическо ведомство. Андрей Матвеев, Борис Куракин и други блестящи дипломати от петровската епоха. Този сипсък може да бъде продължен, като си спомним Андрей Остерман, Алексей Бестужев-Рюмин, Никита Панин, граф Александър Орлов. Последният в пълнота проявява своето дипломатическо изкуство при подписването на Парижкия мир, завършил Кримската война 1853-1855 г. В голяма степен благодарение на Орлов, използвал противоречията в лагера на противниците на Русия, нашите загуби се оказват, макар и твърде осезаеми, но не така големи, каквито биха могли да бъдат.
Руската дипломация винаги е привличала най-добрите представители на обществото - хора просветени, надарени, сред които впрочем има известни писатели и поети. Във външнополитическото ведомство служи Пушкин. Дипломати са били Александър Грибоедов и Фьодор Тютчев.
Ако обаче говорим за най-значителните фигури, преди всичко трябва да си спомним Александър Михайлович Горчаков. Без него, както и без Метерних или Бисмарк, енемислима европейската история на XIX век. Той отдава на дипломацията 65 години от своя живот и 25 от тях заема поста министър на външните работи. Оглавява МИД през 1856 г., в много трудна за Русия преломна епоха, когато е трябвало буквално да се спасява страната. Измъквайки я от тежката криза, този човек в пълна степен проявява своите необикновени способности. Опирайки се на политико-дипломатически спредства, той възстановява подкопания международен престиж на Русия и отново я извежда сред първите велики държави.
На Горчаков принадлежи знаменитата фраза: “Русия се съсредоточава”, определила основата на неговата политика. Трябвало е страната да се възстанови след Кримската война, да изчака, да събере сили, за да излезе след това на международната арена като пълномащабен играч. Към 1870 г. Горчаков достига поставената цел, обявявайки, че Русия повече не се смята обвързана с условията на Парижкия мирен договор, ограничаващ нейните суверенни права на Черно море. Известни са написаните в тази връзка редове на Тютчев: “Да, вие удържахте думата си! Не пипайки пушка или рубла. Руската земя отново встъпи в своите права!”
Горчаков пръв в руската дипломация поставя ясно и недвусмислено начело на външната политика националните интереси. На задграничните партньори отчетливо е дадено да разберат - Русия няма намерение заради тях да измъква “кестените от огъня” и няма да жертва своите интереси заради благополучието на другите.
Със старанията на Горчаков Русия получава най-благоприятни външнополитически условия за осъществяване на преобразуванията, от които отчаяно се нуждае, които й осигуряват грандиозен икономически скок в последната третина на XIX век.
Дейността на Александър Михайлович е добър пример и за съвременната руска дипломация. Тезисът, който той отстоява, е на въоръжение, както и преди - за неразривната връзка на вътрешната и външната политика на държавата, за необходимосттапо-пълно да се използва външнополитическият потенциал за осъществяване на назрелите социално-икономически промени. Без нормални международни условия и осигуряване на надеждна сигурност на държавата не може да има устойчив икономически ръст, прогрес в развитието на обществото, формиране на демократични институции.
Не бива да изпускаме усилията на Горчаков за усъвършенстване на руската дипломатическа служба. Той се старае да я направи по-компактна, ефективна, изисквал е от сътрудниците професионализъм, широка ерудиция, самостоятелност и независимост на съжденията. В онези години, когато средствата за връзка са били твърде примитивни, в задграничните представителства просто не са имали физическа възможност да съгласуват всеки въпрос с центъра, иначе е трябвало да се чака със седмици и дори с месеци. Така че дипломатите е трябвало бързо да се ориентират и сами да взимат правилни решения. Днес електронните комуникации позволяват почти мигновено да се “установява контакт”, ритъмът на международния живот става все по-интензвен. Развитието на събитията ни увлича напред стремително и често се налага да се правят някакви стъпки буквално мигновено. За това са нужни висока квалификация, реални, практически знания, дълбоко разбиране на същността на интересите на своята страна - с една дума, тези качества, които високо е ценял и е възпитавал у дипломатите Александър Михайлович Горчаков.
(Архив на Министерството на външните работи на Русия)
Защо Петербург помогна на Вашингтон
Алекс Григориев
“Гласът на Америка”
14 април 2011 г.
През 1861 г. в САЩ започва гражданска война, в която един срещу друг противостоят северните и южните щати на страната. Русия се оказва единствената свръхдържава от онова време, която открито поддържа Севера. Не бива да се преувеличава значението на тази поддръжка, тя обаче оказва значително влияние на хода на събитията.
Може да се смята, че в този момент отношенията между Русия и САЩ на практика са идеални, въпреки, или благодарение на това, че страните са разделени с огромно разстояние, а икономическите връзки между тях имат достатъчно ограничен характер. Впрочем, от 1832 г. действа двустранен договор, който установява режим на най-голямоблагоприятстване в търговските отношения между двете държави.
САЩ и Русия се нуждаят една от друга на международната арена: и двете държави съвместно противостоят на влиянието на Великобритания и Франция. Не е случайно, че Съединените щати се оказват единствената и най-мощна държава, поддържаща Русия по време на Кримската война 1853-54 г. (до напомним, че тогава Русия воюва с Великобритания, Франция, Турция и Сардиния).
По единодушното мнение на американските историци, огромна роля в съюза на Петербурги Вашингтон са изиграли двама души: държавният секретар на САЩ Уилям Сюард и посланикът на Русия във Вашингтон барон Едуард фон Стекл, живял дълго време в Америка.
Право на независимост
Главни причини за началото на Гражданската война в САЩ са два фундаментални въпроса - за правата на отделните щати в състава на федеративната държава и за робовладелството: икономиката на Юга на САЩ се основава на робския труд.
През 1861 г. войната започват южняците, които обявяват оперативно излизането си от състава на САЩ и създаването на Конфедерация на щатите на Америка. Конфедерацията призовава великите държави да я признаяткато независима държава.
На свой ред САЩ под ръководството на президента Абрахам Линкълн подчертават, че конфедератите не са нищо друго, освен въоръжени метежници и че войната между Севера и Юга не може да се смята за конфликт между две държави.
В тази ситуация крайно важна роля трябва да изиграе позицията на трите най-мощни държави в света - Великобритания, Франция и Русия.
Париж има сериозни планове за експанзия на Американския континент (през 1863 г. френският експедиционен корпус е пратен в Мексико, за да създаде там монархия, оглавена от поставено от Париж лице). Франция в голяма степен е заинтересована от слабостта на САЩ. Позицията на Франция по отношение на конфликта в САЩ не е формулирана ясно, но Париж неофициално продава оръжие и военни материали на южняците.
Възгледите на Лондон за конфликта са по-слабо определени: Великобритания зависи от доставките на американския памук (Югът е крупен световен производител на основната суровина за британската текстилна промишленост) и от отглежданата на Север пшеница (няколко години Европа страда от ниски добиви и е жизнено заинтересована от американския пазар). […]В същото време Лондон се опасява от прекомерно засилване на САЩ, възприемайки ги като заплаха за британските колонии в Северна Америка. В резултат на всичко това Великобритания обявява неутралитет, като нарича Конфедерацията една от страните в конфликта, което де факто означава признаване на независимостта на Юга.[…]
Позицията на Русия е определена изначално: Петербург безапелационно поддържа легитимното правителство на Абрахам Линкълн. Император Александър II, недълго преди иногурацията на президента отменя крепостното право, симпатизира на действията на Съединените щати. Освен това, както споменахме, Русия, претърпяла поражение в Кримската война, се нуждае от съюзници.
Проекти за интервенция
В САЩ от дълго време се опасяват от въоръжена интервенция на европейските държави. Лондон и Париж се опитват да образуват подобна коалиция и канят Русия за участие в нея. Петербург обаче отказва това предложение.
През 1862 г. министърът на външните работи на Русия Александър Горчаков изпраща писмо до посланика на САЩ Байард Тейлър, в което се казва: “Само Русия е стояла на ваша страна от самото начало и ще продължи да прави това. Повече от всичко ние желаем запазване на Американския съюз като неделима нация... На Русия й направиха предложение да се присъедини към плановете за намеса. Русия ще отклони всякакви предложения от такъв род. Вие можете да разчитате на нас”.
През 1863 г. избухва антируското въстание в Полша, което на практика е поддържано от Великобритания, Австро-Унгария и особено от Франция. В САЩ са адски силни прополските настроения, обаче държавният секретар Уилям Сюард убеждава Линкълн и Конгреса, че въстанието в Полша е аналогично на метежа на конфедератите и САЩ застават на страната на Русия... Руските войски потушават въстанието. […]
Морският патрул
Най-сериозна стъпка на Русия става изпращането в САЩ на две военни ескадри през 1863 г. Едната пристига в Ню-Йорк, другата - в Сан-Франциско. Руските военни кораби остават в САЩ в течение на година. Официално това е дружеско посещение, имащо за цел да покаже доброто отношение на Русия към американския народ. В същото време това е крайно важна стъпка, която преследва редица политически и военни цели: една от тях е демонстриране на това, че в случай на нужда Съединените щати могат да разчитат на поддръжката на мощния ВМФ на Русия. Жителите на американските градове приемат руските моряци с възторг. Походът в Сан-Франциско има особено значение: работата е там, че САЩ практически нямат флот на Тихоокеанското крайбрежие, а през Сан Франциско се осъществява търговията със злато. В случай на превземане на пристанището от конфедератите или потенциално от техните европейски съюзници, южняците биха могли да получат в свое разпореждане значителни ресурси.
На свой ред НюЙорк е бил много голямо пристанище на атлантическото крайбрежие, при това на практика не е имал защита срещу вражески десанти - военните сили на САЩ са били концентрирани много по на юг.
Фрегатата “Александър Невски” - флагманът на ескадрата, пристигнала в Ню Йорк, посещава също град Александрия, разположен близо до Вашингтон. Руските офицери са приети в Белия дом от президента Линкълн.
По този начин руските ескадри играят ролята на гарант за безопасността на САЩ. Съединените щати, които тогава търпят военни наудачи, получават мощна психологическа поддръжка. Вероятността за чуждестранна намеса в конфликта е предотвратена.
Вместо финал
По-нататък курсът на САЩ и Русия не се разделя. Президентът Линкълн е убит през 1865 г., Русия по този повод изразява дълбоки съболезнования на американския народ и по решение на император Александър II провежда редица траурни мероприятия.
През1866 г. Александър по чудо избягва смъртта от ръката на Дмитрий Каракозов - Конгресът на САЩ приема особена резолюция, поздравяваща царя с чудесното спасение. Текстът на резолюцията е доставен в Русия от заместника на морския министър на САЩ, който пристига в Петербург на броненосец с парен двигател. Това е първият в историята случай на преплуване на океана с кораб от такъв тип. В същата година Уилям Сюард и Едуард фон Стекл се договарят за продажбата на Аляска на Съединените щати от страна на Русия. Струва си да завършим с цитат от Уилям Сюард: “Русия и Съединените щати могат да останат добри приятели”.
|
Инструкция на министъра на външните работи М.Н. Муравьов до А.П. Касини във връзка с неговото назначаване за посланик на Русия в САЩ 29 януари/ 11 февруари 1898 г. ”Връзката между Русия и Съединените щати несъмнено съществува и има историческо основание. В Америка не забравят поддръжката, оказана от Императорското правителство в тежката година на междуособици в Съединените щати по време на въстанието на Южните щати. Това чувство на признателност за оказаната услуга, освен с многочислени изяви в печата, рязко бе демонстрирано в Америка през нашата гладна година (1891 г.), когато от всички краища на Съединените щати ни изпращаха пожертвования в хляб и пари. О Бозе почившият император Александър III се отнесе милостиво към подобна проява на симпатии от страна на гражданите на дружеска държава. Както е известно, Негово Величество намери за богоугодно да изпрати разкошни подаръци на главните помагащи и на лицата, взели дейно участие в изпращането на хляб. За особен израз на благоволение от страна на Негово Величество трябва да се счита командироването на ескадра в Атлантическите пристанища на Съединените щати през 1893 г. за участие в морските празненства по повод откриването на всемирната Колумбийска изложба в Чикаго. Нашите съдове останали доста продължително там и срещнаха в Съединените щати най-радушен прием. Всички още помнят какъв възторг сред населението на Ню Йорк предизвика минаването на нашите моряци на парада на следващия ден след морския преглед”. АВПРИ, ф. Канцелярия, оп. 470, 1898 г., д. 113, л. 240-250об., отпуск, рус.яз. |
Превод от руски и от френски Велиана Христова
* Черно на бяло
