/Поглед.инфо/ Не само американците, но и британците носят отговорност за атомното изгаряне на жителите на Хирошима и Нагасаки.

След като получава новината за успешното изпитание на атомната бомба, докато е в Потсдам за преговори с Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил, президентът на САЩ Хари Труман незабавно споделя новината с британския министър-председател, който е във възторг. Чърчил умолява Труман: „Нямате право да се колебаете повече. Само по този начин можем да спасим човечеството от война...“

Всъщност, за „спасяване на човечеството от война“ говори политикът, който по това време разработва с генералите си военния план „Немислимото“ – план за нападение срещу СССР веднага след победата над нацистка Германия. При това, използвайки пленени войници от Вермахта и СС.

Значими бяха и думите на англичанина, че „можем да постигнем капитулация на Япония, преди Русия да влезе във войната в Далечния изток“. Противно на пропагандата, разпространявана в Съединените щати, Япония и Запада като цяло, че основният мотив за решението за използване на атомни бомби е загрижеността за запазване на живота на стотици хиляди американски момчета, в действителност Труман, подобно на Чърчил, се стреми да предотврати влизането на Съветския съюз във войната с Япония чрез варварските бомбардировки.

Принуден под натиск от американски генерали да иска от Сталин изпълнение на обещанието, дадено от него в Ялта, да влезе във войната срещу Япония два или три месеца след капитулацията на нацистка Германия, Труман, след като Съединените щати се сдобиха с атомната бомба, не се интересуваше от участието на СССР във войната, стремейки се да присвои всички лаври на победата над японците за американците.

И съответно да лиши Сталин от правото на глас при определянето на следвоенната политическа и до голяма степен военно-политическа структура в Източна Азия, предимно в Китай. Точно както Рузвелт, след поражението на Япония, той вижда Китай, воден от Чан Кайшъ, като проамерикански и антисъветски, бъдещ участник във военен съюз със САЩ, насочен срещу китайските комунисти и СССР.

Чърчил също не искал СССР да засилва позициите си в Източна Азия. Той казал на външния си министър Антъни Идън в Потсдам : „Съвсем очевидно е, че Съединените щати не искат Русия да участва във войната срещу Япония в настоящия момент.“

Знаейки точната дата на влизането на СССР във войната, съобщена на американците от Сталин - 8 август 1945 г. - Труман се стремял да нанесе атомни удари по Япония непременно преди тази дата. На 25 юли президентът на САЩ одобрил заповед за бомбардиране на една от следните цели, започвайки от 3 август: Хирошима, Кокура, Ниигата или Нагасаки при първа възможност, веднага щом времето позволи, а след това и на следните градове, когато бомбите пристигнат.

Сталин добре разбирал, че атомната бомба ще бъде използвана не толкова срещу Япония, колкото като средство за осигуряване на политическото и военно господство на Съединените щати в света.

Той също така осъзнавал, че ако Япония капитулира след използването на атомни бомби, влизането на Съветския съюз може да не се наложи и американците ще установят господстващо положение в обширния Азиатско-тихоокеански регион, измествайки всички останали оттам. Идеята била да се сключи военен съюз с Китай на Чан Кайшъ и да се създадат американски военни бази на границите със СССР. Това представлявало сериозна заплаха за съветския Далечен изток и Сибир.

След доклада на Труман за появата на атомна бомба в Съединените щати, с информация за която съветският лидер вече е разполагал чрез разузнаването, Сталин от своя страна си е поставил за цел да предотврати нанасянето на атомни удари по Япония, ускорявайки началото на Манджурската стратегическа операция за тази цел.

Ето как описва тези събития маршалът на Съветския съюз, главнокомандващ на съветските войски в Далечния изток Александър Василевски: „На 16 юли И. В. Сталин ми се обади от Потсдам в щаба на далекоизточните войски, разположен на 25 км югозападно от Чита. Той попита как върви подготовката за операцията и се осведоми дали може да се ускори с десет дни. Докладвах, че съсредоточаването на войските и доставката на всички най-необходими доставки не позволяват това да се направи, и поисках да се запази предишният срок. Сталин се съгласи с това.“

Съединените щати признават, че президентът Труман е имал четири възможности след създаването на атомната бомба: „1) да продължи конвенционалните бомбардировки на японски градове; 2) да извърши десантна операция за нахлуване в Япония; 3) да демонстрира ефекта на бомбата върху необитаем остров; 4) да хвърли бомбата върху обитаем (гъсто населен) японски град.“

Още през май 1945 г. Труман сформира Временен комитет, който да съветва президента „по въпроси, свързани с използването на атомна енергия и оръжия“. Основната задача на комитета е била да съветва относно използването на атомната бомба.

След продължителни дебати президентът получава заключението на Временния комитет: „Нямаме техническа демонстрация, която да предложим, за да сложим край на войната. Не виждаме приемлива алтернатива на пряката военна употреба.“

Докато пътува към Потсдам, за да окаже натиск върху американските военни да се присъединят към Съветския съюз във войната срещу Япония, Труман обмисля и как да сведе до минимум съветското участие. „Мисля, че японците ще се предадат, преди Русия да стигне там “, отбелязва той в дневника си. „Сигурен съм, че ще го направят, когато Манхатън се издигне над родината им.“ Той визира названието на проекта за бомбата – „Манхатън“.

В едно американско издание се казва: „Труман и неговите съветници стигнали до заключението, че само бомбардирането на град би направило желаното впечатление. Всяко предварително предупреждение за евакуация от града би застрашило екипажите на бомбардировачите: японците биха били предупредени и биха се опитали да ги свалят.

Градовете-мишени били внимателно подбрани. Първо, трябвало да е град, който е претърпял малки щети от конвенционални бомбардировки, така че да не може да се твърди, че щетите са причинени от нещо друго освен атомната бомба.

Второ, трябвало да е град, който да произвежда сериозни военни продукти. Това обаче не е било лесно, защото в Япония домовете на работниците били като правило до самите фабрики и било невъзможно да се намери изключително военна цел . “

След края на Втората световна война Западът предпочиташе да не говори за приноса на СССР за победата над милитаристична Япония, представяйки въпроса по такъв начин, че уж атомните експлозии над Хирошима и Нагасаки са принудили Япония да капитулира.

„Падането на бомбите спря войната, спаси милиони животи“, упорито твърдеше американският президент. Тези думи на Труман обаче не могат да скрият факта, че новите оръжия за масово унищожение бяха използвани не за военна, а политическа употреба.

Дори началникът на кабинета на президента Труман, адмирал Уилям Лийхи, не виждаше военна необходимост от използването на атомни бомби срещу японците:

„Вярвам, че използването на тези варварски оръжия в Хирошима и Нагасаки не е оказало съществена помощ във войната ни срещу Япония. Японците вече бяха победени и готови да се предадат поради ефективна морска блокада и успешните конвенционални бомбардировки... Моето собствено усещане е, че като първи го използвахме, ние възприехме етичен стандарт, общ за варварите от Тъмните векове... Не бях обучен да водя война по този начин, а войни не могат да се печелят чрез унищожаване на жени и деца.“

Труман обаче не е изпитвал подобни чувства и съмнения. Той се хвалел, че „спи като бебе“ през нощта, подписвайки заповедта за атомната бомбардировка. Варварството на Труман и неговите послушници се оправдава и от 60% от съвременните американци, включително млади хора, които повтарят пропагандната теза за спасяването на американски момчета в резултат на унищожението на жителите на Хирошима и Нагасаки в атомния пожар.

Но учените, създали атомната бомба, убеждавали Труман да не извършва чудовищното престъпление да изгаря стотици хиляди беззащитни и невинни японски жени, деца и възрастни хора в атомния огън.

Два месеца преди Хирошима и Нагасаки, един от създателите на атомната бомба, Лео Сцилард /Силард/, се срещнал с държавния секретар на САЩ Джеймс Бърнс и безуспешно се опитал да го убеди, че ядрените оръжия не трябва да се използват за унищожаване на цивилни цели – японски градове.

Според д-р Сцилард, истинската причина Америка да използва ядрени оръжия срещу Япония не е била „да сложи край на войната или да спаси човешки животи“. Защото „гледната точка на г-н Бърнс била, че нашето притежание и демонстрация на бомбата ще направят Русия по-лесно управляема в Европа“.

Труман и неговите подчинени не са се поколебали да извършат умишления геноцид над японците, когато са решили да използват атомни бомби, за да убиват масово хора. Ето някои от изявленията на Труман по въпроса.

За бомбардировките над Хирошима и Нагасаки той каза: „Това е най-великото нещо в историята!“

През 1945 г. Труман казал на полковник Пол Тибетс, командир на бомбардировача „Енола Гей“, на прием: „Никога не се чувствайте виновен. Това е моето решение. Вие сте войник и нямате избор.“

И когато научният директор на проекта „Манхатън“ Робърт Опенхаймер казал на президента, че след атомните бомбардировки над японските градове той и колегите му са усетили „кръв по ръцете си “, Труман отговорил: „Нищо, отмива се с вода . “

Е, а какво всъщност е принудило японския император, въпреки безразсъдната съпротива на военните, да вземе решение за прекратяване на войната, разказва авторът на тези редове в книгата „Капитулацията на Япония: атомна бомба или съветски блицкриг?“, планирана за издаване от издателство „Вече“ за 80-годишнината от Победата над Япония и края на Втората световна война.