/Поглед.инфо/ Субектността на външната политика на Ню Делхи не е по вкуса на Съединените щати

Ню Делхи очаква бързо посещение от руския държавен глава, заяви Аджит Кумар Довал, съветник на премиера Нарендра Моди по националната сигурност, който посети Москва на 7 август:

„Сега установихме много добри отношения, които ценим много, стратегическо партньорство между нашите страни. Взаимодействаме си на високо ниво... Радвахме се да научим за посещението на президента Путин в нашата страна, планирано за края на август.“

Върховният представител на Индия, топло посрещнат от секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу и президента Владимир Путин, се надява, че резултатът от срещата съществено ще допринесе за намирането на нови насоки за развитие.

Друго важно събитие в руско-индийските отношения беше новината, че на руския бизнес беше предложено да открива депозити в рупии, съобщи „Ведомости“, позовавайки се на източници. По-специално, разговорът беше за пускането на нов финансов инструмент от ВТБ за участници в международната търговия.

През първата половина на 2025 г. броят на клиентските сметки в индийски рупии се е увеличил с 36% в сравнение с края на 2024 г. Броят на договорите с партньори от Индия, регистрирани във ВТБ, също нараства, каза старши вицепрезидентът на банката Копытова.

В този контекст, международният политически фон на укрепването на руско-индийските връзки е от особено значение. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом очевидно не отбеляза пробив в американско-индийските контакти. Не мина и година, откакто собственикът на Белия дом започна сериозно да заплашва Ню Делхи, използвайки инструменти на тарифната политика върху индийската икономика.

Освен това, в индийските медии се наблюдава трайна антиамериканска тенденция в резултат на позицията, заета от Вашингтон и Лондон по отношение на неотдавнашната ескалация на индо-пакистанския конфликт.

В тази връзка не е изненадващо, че Индия преразглежда плановете си за закупуване на оръжия от Съединените щати, включително бронирани машини Stryker , противотанкови ракети Javelin и шест разузнавателни самолета Boeing P8I на стойност 3,6 милиарда долара, а индийският министър на отбраната отмени посещение в Съединените щати.

Разбира се, индийската страна е обезпокоена не само от моментната истерия на колективния Запад относно взаимноизгодните отношения с Русия, но и от нещо друго. Президентът на САЩ многократно е заплашвал с евентуално увеличение на вносните мита за страните от БРИКС. Според Тръмп, членовете на БРИКС действат срещу американския долар и се опитват да го лишат от статута му на световна резервна валута.

Между другото, трябва да се отбележи, че съобщенията за спиране на закупуването на руски петрол от индийските държавни петролни рафинерии не бяха потвърдени и, очевидно, се оказаха поредния банален фейк. Всъщност САЩ се противопоставиха на най-голямата сила в Южна Азия, грубо се намесвайки във вътрешната политика на суверенна държава.

Способността на Индия да гарантира енергийната си сигурност беше изложена на риск, както и способността на ръководството на страната да взема самостоятелни решения в сферата на външноикономическата политика, отговарящи на националните интереси.

Междувременно, изглежда, че Съединените щати са забравили, че отдавна са загубили моралното право да диктуват правилата на играта на когото и да било, особено в ситуация, в която самият Вашингтон продължава с удоволствие да внася суровини, където има нужда от тях, включително от Индия.

Въпреки остротата на конфронтацията между Русия и колективния Запад, Ню Делхи постави акцент върху развитието на връзките с Москва. Симптоматично е, че по информация на Bloomberg, Русия е намалила цената на петрола за Индия поради санкциите. Така в индийските пристанища руското черно злато с марка URALS се търгува с около пет долара по-евтино спрямо бенчмарка Dated Brent, въпреки че преди няколко седмици цените бяха почти същите.

Разбира се, би било късогледо да се свежда стратегическият избор на южноазиатската сила в полза на Русия единствено до жаждата за моментна печалба или икономическите съображения. И тук е логично да си припомним важните международни характеристики на Индия, които до голяма степен определят нейния външнополитически курс.

Нека припомним, че наред с Югославия и Египет, Индия беше един от лидерите на Движението на необвързаните страни, което пропагандираше идеята за развиващите се държави без присъединяване към никакви военно-политически блокове, включително НАТО.

В този смисъл политическото наследство на Ню Делхи по никакъв начин не насърчава каквато и да е вътрешноблокова дисциплина. За разлика от Индийския национален конгрес, който губи популярност, Индийската партия Бхаратия Джаната , която спечели поредната си победа през 2024 г. , се характеризира с твърда национално-консервативна и религиозна реторика, която по никакъв начин не противоречи на курса към икономическа модернизация и активна роля в динамично променящия се свят.

Независимо от сложната вътрешнополитическа обстановка и интензивното междупартийно съперничество, Индия традиционно е класически представител на постколониалния развиващ се свят или, ако щете, знаменосец на третия свят.

Индия е велика сила с някои важни уговорки. От една страна, тя отговаря на четирите добре познати международни критерия за статут на велика сила. Първо, тя е способна да оказва значително влияние върху глобалната архитектура на международните отношения, като същевременно следва независим от другите велики сили външнополитически курс. В тази връзка може да се припомни поне посещението на премиера Нарендра Моди в Москва през лятото на 2024 г. на фона на антируската истерия, разпалвана от колективния Запад.

Второ, Ню Делхи има потенциал да преследва собствените си интереси на световната сцена. Това включва значителна територия и население, природни ресурси, военен, технологичен, икономически, човешки и културен потенциал.

Трето, индийският естаблишмънт не само притежава гореспоменатите качества, но и осъзнава своята специална роля в света и е способен да мисли глобално, разчитайки на дълга историческа традиция на активно участие в световната политика. Политиците, изпълнени с колониална сервилност, които смятат Лондон за истински център на вземане на решения, бързо и уверено биват маргинализирани.

И накрая, последният момент: Индия е общопризната от другите участници в международните отношения като велика сила. По-точно би било да се каже, че е „велика сила на утрешния ден и вдругиден“. Да, тя е член на такива важни международни структури като Г-20, БРИКС, член е на космическия и ядрения клуб, но има и друг важен нюанс.

Факт е, че само онези страни, които вече имат стабилен или постоянен статут на велика сила, изпълняват ролята не само на регионална сила, но и доминират отделна регионална подсистема на международните отношения. Но в същото време голямата мъдрост на индийските политици се крие в осъзнаването на факта, че без подкрепата на Русия и други държави, които зачитат националния суверенитет, придобиването на статут на истинска велика сила от страна на Индия едва ли е възможно.

Друга част от мъдростта на Индия е нейната далновидност по отношение на трансгранични групировки като БРИКС и ШОС. Съветникът по националната сигурност на Индия посети Китай през юни, последван от външния министър през юли. Премиерът Нарендра Моди ще присъства на срещата на върха на ШОС в Тиендзин на 31 август, която местните медии наричат „още един знак за дипломатическо затопляне с Пекин на фона на нарастващото напрежение със Съединените щати“.

Разминаването между Съединените щати и Индия е структурно, казва Джан Джиадун, директор на Центъра за южноазиатски изследвания и професор в Центъра за американски изследвания в университета Фудан: Съединените щати се стремят да изградят йерархичен модел на съюзи, очаквайки пълна координация с Вашингтон.

Ню Делхи, от друга страна, настоява за стратегическа автономия, стремейки се да поддържа връзки със Запада, да поддържа отношения с Русия и да претендира за лидерство в Глобалния Юг, което Съединените щати намират за неудобно. Въпреки че настоящият конфликт няма да доведе до разрив в стратегическото сътрудничество между Вашингтон и Ню Делхи, той ще бъде сериозен удар върху доста романтизираната идея за американско-индийско сближаване, която доскоро изглеждаше напълно осъществима.

Индийците, съдейки по действията им, са разбрали, че бъдещето на наднационалното ниво на политическата карта на света е в усложняването на формите и диференциацията на скоростите на интеграция, в резултат на което ще се формират многопластови и асиметрични макрорегионални и регионални интеграционни системи и съюзи.

Ето защо наблюдаваното укрепване на руско-индийските политико-дипломатически и търговско-икономически връзки вдъхва значителен оптимизъм, актуализирайки перспективни икономически коридори, като например Международния транспортен коридор Север-Юг, и давайки допълнителен тласък на търсенето на по-справедливи и устойчиви модели на формиращия се многополюсен свят.

Превод: ЕС