/Поглед.инфо/ „Отварянето“ на Страната на изгряващото слънце

За едни дълъг период от време Япония се превръща в „затворена страна“ по силата на политиката, известна като „сакоку“ (鎖国), което се превежда като „окована страна“. По време на епохата Едо, по-специално между 1633 и 1639 г. под управлението на Токугава Иемицу, третият шогун от династията Токугава.

Политиката на „сакоку“ е водена от няколко ключови съображения:

  • Страх от това да не бъде превърната в колония: Европейските сили, в лицето на Испания и Португалия, разширяват империите си и Япония се страхува да не стане мишена;

  • Католицизмът като заплаха: Йезуитските мисионери са покръстили десетки хиляди японци, което е разтревожило шогуната. Християнството е забранено през 1614 г. Особено, след въстанието Шимабара (1637–1638 г.), водено от християни, се засилва преследването на християнството;

  • Желание за политическа стабилност: След векове гражданска война по време на периода „Сенгоку“/戦国時代, т.е. „период на сражаващите се няжества“ /шогунатът Токугава се стреми да консолидира властта си и да предотврати дестабилизирането на режима чрез чуждо влияние;

  • Контрол върху търговията: Външната търговия е ограничена до няколко строго контролирани пристанища, като Деджима в Нагасаки за холандците, и ограничен обмен с Китай, Корея и кралство Рюкю.

Политиката на „сакоку“ за японските граждани означава, че им се забранява да напускат страната, а на тези, които го направят, не им се позволява да се върнат - под страх от смъртна наказание.На чужденците до голяма степен е забранено да влизат в Япония, с много малко изключения. Въпреки че Япония се е самоизолирала, тя все още участва в ограничен търговски и културен обмен, особе, чрез холандски и китайски търговци.

Политиката на „сакоку“ продължава до 1853 г.На 14 юли с.г. флотилия от четири американски кораба - Мисисипи, Плимут, Саратога и Саскечуана под ръководството на комодор Матю Пери (Matthew Calbraith Perry) жт САЩ пристигат в пристанище Урага (днес част от Йокосука). Наречени са „черни кораби“ – „курофуне“(黒船). Те са черни поради дима от комините на парните машини, с които са задвижвани корабите.

Американците издигат искания Япония да отвори свои пристанища за търговия със САЩ. На следващата година те пристигат отново. „Бакуфу“/幕府–правителството на Шогуната Токугава/ е принудено под натиска на тези военни кораби да подпише неравноправни търговски договор през 1854 г. /т.нар. „Конвиенция от Канагава/, с който на практика Япония се отваря и завършва повече от 250-годишния период на „затворена страна“ - „сакоку“(鎖国).

В опитите си да запази както властта си, така и Япония от опасността да бъде колонизирана „Бакуфу“ прави определени усилия за модернизация. Модернизационните усилия са насочени най-вече в областта на флота и армията. Пращат се млади японци да се учат в чужбина, канят се чужди специалисти да помогнат при модернизацията на японските въоръжени сили. Строи се морски арсенал в Йокосука и Нагасаки. Редица „даймьо:“ отделно от „Бакуфу“ също правят опити за модернизация. Закупуват европейски технологии, строят доменни пещи, фабрики и други.Но разпокъсаните самостоятелни действия не са в състояние да стартират цялостен модернизационен процес в страната.

Въпреки усилията от страна на шогуна авторитетът му продължава да пада. Действията на шогуната се разглеждат от влиятелни кръгове на японското общество като закъснели, неадекватни и недостатъчни.Засилват се враждебните настроения даже сред най-лоялните кръгове около „Бакуфу“. Сред опозиционните „даймьо“ от клановете Сацума и Чо:шу се засилват исканията властта да се предаде на императора.Така се стига до момента, когато на власт идва император Мейджи.

Япония по пътя на модернизацията и индустриализацията

През 1867-68 година в Япония се осъществява т.нар. “Мейджи ишин”(明治維新), т.е. “Обновлението Мейджи”/известна още като „Реставрацията Мейджи“ или „Незавършената буржоазна революция Мейджи“, когато е свалено „Бакуфу“ и се установява властта на императора. Начало на модернизацията на Страната на изгряващото слънце

През 1867-68 година в Япония се осъществява т.нар. “Мейджи ишин”(明治維新), т.е. “Обновлението Мейджи”/известна още като „Реставрацията Мейджи“ или „Незавършената буржоазна революция Мейджи, когато е свалено „Бакуфу“, т.е. правителството на Шогуна, и се установява властта на императора. (/1/Терминът „Незавършена буржоазна революция Мейджи“, отговаря на същността на междуфазовия преход от феодализъм към капитализъм в Страната на изгряващото слънце. В големите градове на Япония започва буржоазна модернизация, която стартира почти едновременно с индустриализацията. Но в провинцията в селата феодализмът се запазва като т.нар. „полуфеодална система“. Наричана е полуфеодална, тъй като е извършена „комутация“, т.е. селяните арендатори са длъжни да плащат аренндата не в натура, т.е. продуктите, които те самите добиват, а с пари. За да получат пари за своаята продукция селяните са принудени да отидат на пазара, където да продават продуктите на своя труд. Казано по друг начин в отношенията между селяните и феодалите-земевладелци влиза пазара. Така постепенно пазарните отношения все повече и повече почват да определят характера на икономическата система на село, заменяща т.нар. „традиционна система“).

Свалилите режима сили идват на власт под лозунгите „Почитане на императора, изгонване на варварите/чужденците/“ - „Сонно: джо:и”(尊王攘夷) и - „Фукоку кьо:хей”(富国強兵), т.е. “Богата държава, силна армия”.

Предвид осъществяването на тази цел се издига друг лозунг - “Ойцуку, ойкосу”(追い付く追い越す),т.е. “Да настигнем и надминем”. Тук се има предвид да се настигнат и надминат водещите западни държави в сферата на индустриалното развитие. Във връзка с начините за това догонване се издига трети лозунг„Вакон йо:сай”(和魂洋才), т.е. „Японски дух, западни знания(технология)”, а също“Нарастване на производството, насърчаване на нова промишленост“ – „Шокусан ко:гьо:“(殖産興業).

Моделът на индустриализация, създаден в Япония след „Мейджи ишин“ значително се различава от класическия модел на индустриализация, демонстриран от такива държави като Англия и Холандия. При последните индустриализацията се осъществява „отдолу“ чрез действия на самостоятелни предприемачи, а държавата играе ролята на „нощен пазач“, осигуряващ обстановката на „laissez-faire“, т.е. на „свободни пазарни отношения. При което първият етап на модернизация на производствения процес, т.е. първите капиталистически предприятия са т.нар. „събрани манифактури“. Тяхната технологическа база е доиндустриална, т.е. преобладава ръчния труд. Едва на по-късен етап в резултат на колонизацията на страни на други континенти се създават предпоставки за индустриализация. Или казано с други думи „системата „човек-машина“ става основно звено на възпроизводствения процес.

Поради отсъствие на предприемачи, а съответно акумулиран капитал, но също така и търсене, т.е. на потребители, тъй като в онзи първоначален период такива в Япония са се брояли на пръсти, ситуацията е значително по-различна. Именно държавата под натиска на външните обстоятелства и ръководена от политически цели става онази първоначална сила, която въвежда новата индустриална технология в националното стопанство.

Една първа и основна задача на новата власт е да намери постоянни значими източници на средства за държавната хазна.През 1873 год. правителството заменя съществувалия дотогава „феодален оризов данък“, плащан от японското селячество с 3% поземлен данък. Именно този данък става основен източник на доходи близо 20 години след началото на „реставрацията Мейджи“.Постепенно този данък е заменен от други данъци – „алкохолен данък“, подоходен данък и други, но трябва да се каже, че основен източник за приходи на държавата продължава да остава именно селското население на Япония. Трябва да се каже, че селячеството „носи отговорност“ и за основната статия на японския износ, който изиграва ключова роля за получаване на чуждестранна валута, нужна на страната за осъществяване на индустриализацията.(/2/Цит. по Management and Coordination Agency, Historical Statistics of Japan, vol.3, Japan Statistical Association, 1988, pp.268-269).

Първоначално държавата е инвеститорът - с държавни средства се изграждат първите промишлени предприятия при това не само в минната промишленост, стоманодобива и корабостроенето, но също така и в леката промишленост – текстилна и друга. Т.е. тя играе ролята на липсващия в обществото предприемач. Държавата е и тази, която финансира създаването на съответната инфраструктура - железопътни линии, пътища, поща и телеграф. Пример е строежът на жп линия между Токио и Йокохама през 1870-1872 г.

Но държавата е и собственикът, и операторът на създадените предприятия. И накрая тя е и потребителят, тъй като в първоначалния период индустриалната продукция, като се почне от текстилната промишленост (униформи за армията) и се стигне до корабостроене и машини(военни кораби и и оръдия),

Несъмнено това участие на държавата в икономическия живот не е абсолютно, тъй като относителният дял на същата не е доминиращ нито като инвестиции, нито като общо потребление.По-скоро ролята и в индустриализацията е тази на ядрото, около което „кристализира“ новият технологически начин на производство. Също така не бива да се забравя, че в мнозинсството случаи тя е инициатор на създаването на индустриални обекти.

Пред Япония стои проблемът за усвояване на модерните индустриални технологии. Интересен е момента на развитие на т.нар. „хибридни технологии“, т.е. в рамките на производствения процес се съчетават както „традиционни“, т.е.“занаятчийски, манифактурни технологии“, така и индустриални такива. В тази обстановка в производствените организации присъстват както традиционните занятчии –„шокунин“( 職人), така и индустриални работници – „шокко:“( 職工).

През 1896 година се приема Закон за развитие на навигацията (Ко:кай Шо:рей Хо: 航海省令法) и Закон за развитие на корабостроенето (Дзо:сен Шо:рей Хо: .造船省令法) Тези закони са ориентирани да стимулират корабостроенето в Япоиния чрез държавно субсидиране.Така например според Закона за развитие на навигацията – „Ко:кай Шо:рей Хо:“ (航海省令法) морските превози се субсидират ако:

• Оперират по международни маршрути;

• Експлоатират кораби с водоизместимост над 1000 бр. рег. тона;

• Използват кораби японско производство.

Законът за развитие на корабостроенето – „Дзо:сен Шо:рей Хо:“(造船省令法) предполага държавно субсидиране ако корабът е над 700, а по-късно 1000 бр. рег. тона.

Трябва да се отбележи, че тези държавни субсидии дълго време са основен източник на дефицит за държавния бюджет, но те определено стимулират скок в развитието на корабостроенето в Япония.

Начало на приватизацията в Япония

Междувременно в Япония през 80-те години на 19-ти век започва процес на приватизация. Както коментира по този повод изследователят Родни Кларк „Макар че правителството е задължено по необходимост да заеме водеща роля за създаване на индустрията, съществуват идеологически и практически причини защо по-нататъшното индустриално развитие се предава в частни ръце.

На Запад, от който Япония се стреми да взима пример, доминира епохата на „laissez-faire“ и на капитализма. Идеята, че правителствата трябва да оперират промишлеността в името на националната полза не е широкоразпространена...Японците не са могли да не осъзнаят, че в цивилизацията, към която те се стремят, чудесните продукти и процеси на просветения Запад основно са призвеждани от отделни хора и групи, независимо от правителството в името на собствената си печалба...Алтернативата, че държавата сама може не само да стартира индустрията, но и да оперира, е идея на бъдещето“.(/3/ Rodney Clark.The Japanese Company.Charles E. Tuttle Company.Tokyo 1979, p.20-21).

Именно с държавна подкрепа се създават мощни предприемачи, които формират т.нар. „дзайбацу“(財閥), т.е. първите финансово-промишлени групи.Показателен е случаят с Ивасаки Ятаро:(岩崎弥太郎), родоначалник на дзайбацу Мицубиши(三菱). Друг случай на създаване на „дзайбацу“ е този на Мицуи(三井). Трети случай на формиране на „дзайбацу“ в епохата Мейджи е този на Хиросе Сайхей(広瀬宰平), чиято дейност е в основата на създаването на „дзайбацу“ Сумитомо.

Фактически през 80-те години на 19-ти век в Япония се наблюдава бум на създаване на частни фирми и предприятия, който бум е поддържан от държавата. Необходимо е да се подчертае, че в рамките на целия този период върви ожесточена конкурентна борба, която води до това, че много от първоначалните предприемачи прекратяват своята дейност като броят им постоянно намалява и значими капитали и активи се съсредоточават в ръцете на все по-малко хора.

Ролята на войните за индустриализацията на Япония

В рамките на периода Мейджи Япония води две войни: Японо-китайската война(1894-1895 г.) -„Нишшин сенсо:“(日清戦争) и Руско-японската война(1904-1905 г.) -„Ничиро сенсо:(日露戦争). Резултатите от войните оказват позитивно въздействие за по-нататъшната икономическа модернизация на Страната на изгряващото слънце. Така, например, въвеждането на златен стандарт става благодарение на репарациите, заплащани от Китай. По този начин Япония да регулира външноикономическия си платежен баланс чрез издаване на правителствени облигации.

Войната като позитивен фактор за ускорено развитие на икономиката на Япония се проявява и по-късно в рамките на следващата епоха Тайшьо:(1912-1926 г.). Със започването на Първата Световна война икономиката на Япония бележи значителен бум. Войната напълно въвлича материалните и човешките ресурси на страните от Европа и САЩ в „ненаситната си паст“. В този период Великобритания, Франция, Холандия са метрополии на колониални империи, значителна част от които са разположени в Азия – Британска Индия, Холандска Индия, Френски Индокитай и други. Филипините са зависима територия на САЩ. Практически като се изключат Япония и Тайланд, всички останали азиатски страни са колонии или както е в случая с Китай – полуколонии на Запада.

Във военната обстановка, резултат от Първата световна война, страните от Азия, включително и Япония са лишени от индустриални продукти, идващи от Западна Европа и САЩ. Тази липса поражда търсене на японски индустриални стоки, както в рамките на вътрешния пазар, така и на ругите азиатски пазари.През 1914 - 1918 г. японският износ нараства три пъти, като част от него, макар и неголяма, се насочва даже към Европа.

(/4/ Ямамото Йошихико (山本義彦Киндай нихон кейдзай ши (近代日本経済史 Икономическа история на Япония в Новото врем ), Минерба шобо: (ミネルバ書房), Токио, 1998, с.66).

При това с особени темпове се развива именно тежката промишленост, която дотогава почти не издържа силната конкуренция на напредналия Запад, представена основно от формираните вече финансово-промишлени групировки „дзайбацу“ (財閥).Едновременно с това се появяват и нови „играчи“ –раждането на т.нар. „Дзайбацу от епохата Тайшо“ - „Тайшьо: дзайбацу“ (大正財閥). Става дума за създаването на нови финансово-промишлени групи, родили се в условията на военния бум. Сред тях е характерен примерът на „Номура дзайбацу“ ( 野村財閥). Започва се през 1918 г. с появата на банката О:сака номура гинко: (大阪野村銀行). През 1922 г. е формирано партньорско дружество Номура го:мей гайша (野村合名会社), а през 1925 г. застрахователно дружество Номура шо:кен ( 野村證券). Групата се занимава с търговия, застрахователно дело, машиностроене и текстил.

Могат да се изброят и други такива групи като:

• „Кухара дзайбацу“ (久原財閥) – Групата е родена е през 1912 година. Основните области на дейност са минно дело, химия, машиностроене и други;

• Судзуки шо:тен (鈴木商店) – тази група се създава на основата на регистрираната още през 1874 година фирма „Судзуки шотен“, изградена от Судзуки Иваджиро:. През 1915 година на практика започва създаването на групата със закупуването на корабостроителницата „Харима дзо:сеншо“ (播磨造船所) и фирмата Нипон киндзоку ко:гьо: (日本金属工業);

• Нецу дзайбацу (根津財閥) – тази група е създадена от т.нар. „Крал на частната железница“ Нецу Кайичиро: ;

• Фукудзава дзайбацу (福沢財閥) – създадена е от т.нар. „Крал на електричеството“ в Япония (Нихон-но денрьоку о: 日本の電力王) – Фукудзава Момос/у/ке.

Като правило значителна част от използваните промишлени технологии в Япония са внесени от Запад. Каналите на този технологичен трансфер са няколко:

• Първият от каналите, както вече бе споменато, е чрез поканата на чужди специалисти, които да преподават в японски университети или да работят в японски предприятия;

• Вторият канал е чрез вноса на западно оборудване за японските заводи и фабрики и съответно чрез „обратен инженеринг“, т.е. използване на западното оборудване като модел, от който се „копира“ за да се създаде и произведе японско такова;

• Третият канал е чрез лицензионни споразумения;

• Четвъртият канал е посредством преки чужди инвестиции.

Ако първоначално водеща роля играят първите два канала постепенно във времето се засилва ролята на третия и четвъртия канал на овладяване на технологии.

Усилията за създаване на собствена научно-технологическа база на икономическото развитие

Прекратяването на доставката на важни индустриални стоки по време на войната като оборудване и други, които дотогава са внасяни от Запад, убеждава японските политици, че е нужно да се акцентира върху развитие не просто на местното производство, но и на разработката на собствени технологии и продукти. Още в епохата Мейджи са осъществявани определени стъпки в тази насока.Пример в това отношение е Института за индустриални изследвания – „Когьо: шикеншо“ (工業試験所), създаден през 1890 година с 20 човека персонал. До 1920 година този институт се разраства до 220 души, от които 48 инженери и изследователи. Той фактически е 　предшественик на създадената след Втората световна война Агенция за индустриални наука и технологии.

Най-реална стъпка за развитието на собствена наука и технология се осъществява през този период в лицето на формирането през 1917 година на Института за физични и химични изследвания – „Рикагаку кенкю:шьо” (理化学研究所) или съкратено „РИКЕН“ (理研). Той се явява първият национален изследователски институт, изграден с подкрепата на правителството.

Краят на военния бум и влизането в депресията на 20-те години на 20ч-ти век

В края на епохата Тайшьо: се слага край на икономическия бум в Япония, предизвикан от Първата Световна война. Този бум свършва още през 1920 година, когато се наблюдава колапс на фондовия пазар. Този колапс слага началото на продължителна рецесия, която доминира Страната на изгряващото слънце през 20-те години на ХХ век.

Крахът на фондовия пазар води до срив на цените на такива стоки като коприна и ориз. Това от своя страна предизвиква финансови трудности сред фирмите, заети с такава търговия и банките, които ги кредитират. В резултат на това „Судзуки шотен“ банкрутира, а Тайванската банка, която кредитира Судзуки е на границата на фалита. Редовите вложители, уплашени от развоя на събитията започват да изтеглят своите вноски и това поставя под удар цялата финнасова система. Банката на Япония с цел да се преодолее финансовата криза е принудена да отпуска специални кредити.

Същевременно още от самото начало на 20-те години на 20-ти век европейските метрополии започват да се възстановяват от военната разруха. Те се връщат „икономически“ в своите колонии и промишлените им стоки отново се появяват на азиатските пазари. Тъй като не може да издържи на конкуренцията японската металургична и металообработваща промишленост, химията и машиностроенето навлизат в тежка рецесия. Тя се усложнява и от факта, че в резултат на т.нар. Вашингтонска конференция за разоръжаване на флотата през 1921-22 г., са установени съотношенията 5:5:3 по отношение на количеството кораби, които трябва да притежават Великобритания, САЩ и Япония в АТР (Азиатско-тихоокеанския регион). Като следствие започват съкращения във флота. Това намалява държавните поръчки на военна продукция. Япония окончателно влиза в депресивно състояние продължило почти цяло десетилетие.

Обобщение на пътя на модернизация и индустриализация, изминат от Япония в епохите Мейджи(1867/68 – 1912 г.) и Тайшьо(1912 – 1926 г.)

В Япония в епохата Мейджи се извършва гигантска трансформация – поврат от аграрни, доиндустриални към индустриални икономика и общество от една страна. От друга едновременно става дума за междуфазов преход от феодално към буржоазно-капиталистическо общество. Важна характеристика, която веднага трябва да отбележим за японската модернизация, включително и плътно съпровождащата я индустриализация, е тази, че тя е от т.нар. „догонващ тип“. Последният термин трябва да се разбира в смисъл на това, че тъй като Япония е „закъсняла страна“ в сравнение с пионерите, първопроходците в модернизацията и индустриализацията – Англия, Холандия, Франция, Белгия, тя ги „догонва“. А терминът „централизирян модел“ на индустриализация трябва да се възприема като такава схема на развитие, при която държавата играе централна роля. От такава гледна точка може да се твърди, че Япония формира първия напълно централизиран модел на индустриализация.

Фактически държавната воля е демиургът на индустриализацията. Налице е значително различие с процеса на индустриализация на Запада. Там тази роля е поета от масата предприемачи, действащи индивидуално или свързани помежду си по един или друг начин. Докато в случая с Токио държавата не само по административен начин формира стопански структури, но нерядко със своите решения тя определя какво ще се произвежда, кой ще го произвежда, как ще се реализира и даже кой ще го потребява.

И тук не може да се отмине без да се отбележи една значителна разлика с държавите-пионери от Запада, при които модернизацията на производството, т.е. първите капиталистически предприятия са „събраните манифактури“ с преобладаващ ръчен труд и то в сектора на леката промишленост. И едва десетилетия по-късно в резултат на колониализма, се натрупват сериозни частни средства за индустриализация, както и пак в резултат на колониализма се формират определени социални слоеве, натрупали потенциал за да станат потребители на индустриални стоки.

В отличие от Запада първите „държавнокапиталистически“ предприятия в Япония от самото начало се характеризират със силното присъствие на системата „човек–машина“ като водещо средство на производствения процес. В този план може да се каже, че при тях няма стадий на ръчен труд, както е на Запад при първопроходците.Несъмнено тези машинни са внесени от Запад. Има и друга една особеност по сравнение със Запада. Там на Запад индустриализацията започва с леката промишленост – текстилната, а тежката е на „полуоборот“ по–късно. В Страната на изгряващото слънце развитието на леката и тежката е почти едновременно събитие.

Следва да се признае, че още в рамките на епохата Мейджи от средата на 80-те години на ХІХ век започва да се осъществява определена либерализация на стопанския живот. Същата се изразява в предаване на индустриалните структури, създадени от държавата в частни ръце. Въпреки това ролята на държавата продължава да играе значителна роля, както в началото на ХХ век, а и по-нататък във времето. Макар тази роля се поддържа вече по различни причини и от други фактори.

На практика в Страната на изгряващото слънце се формира специфичен синтез на държавна воля и частен интерес, който става двигател на прогреса и в осъществяване на изключително важната, даже бихме казали епохална задача, за преход от доиндустриално към индустриално развитие на Япония. В резултат на който синтез Страната на изгряващото слънце се превръща в първата незападна индустриализирана държава в света. Тя реализира първата част на лозунга, издигнат в началото на епохата Мейджи „Ойцуку, ойкосу“/Да настигнем и да надминем“ – има се предвид Запада/. Т.е. тя действително успява по редица параметри да настигне страните-първопроходци в индустриализацията.

Но, когато говорим за междуфазовия преход от феодално към буржоазно–капиталистистическо общество, ще отбележим важен момент. Несъмнено градът, по–точно големите японски градове се трансформират във важни и водещи развитието на обществото буржоазно–капиталистически анклави. Но селото, а по това време селото обхваща над 80% от населението на страната, остава полуфеодално. Обръботваемата земя основно принадлежи на едри земевладелци, на която селяните арендатори работят и плащат рента в пари ноа горните земевладелци. Ситуацията остава такава до 1946 г., когато в условията на американска окупация се провеждат „Трите големи икономически демократични реформи“ – „сандай кейдзай миншю кайкаку“ (三大経済民主改革). Втората реформа, която се провежда в Япония е т.нар. „аграрна“ или „поземлена реформа“ – „но:чи кайкаку“(農地改革). Същността на реформата е решаването на т.нар. „аграрен проблем“, т.е. „оземляването“ на японското селячество, казано по друг начин оземляване на селяните-арендатори, обработващи земята на едрите земевладелци- “дзинуши” (地主). Целта е разформиране на системата на т.нар. „паразитни арендодатели“ – „кисей джинушисей“ (寄生地主制).

В рамките на провежданата реформа държавата в лицето на Министерството на земеделието и горите – „но:риншо:“ (農林省) закупува по фиксирани цени земята на земевладелците, които не живеят на село и отдават под аренда земята си, както и земите с размер над 3 чо (7.35 акра) за всички японски острови без Хокайдо, където нормата е 12 чо. След това на по-ниски фиксирани цени Министерството продава тези земи на обработвалите ги до момента арендатори. В резултат на проведената реформа ако през 1941 г. 40% от обработваемата земя е давана под аренда след нея 90% от земята се обработва от собствениците ѝ.(/5/ Вж. 鈴木邦夫/Судзуки Кунио/,“初期占領改革“/шьоки сенрьо: кайкаку/–„Първоначалните окупационни реформи“ в сборника „占領と戦後改革“/сенрьо: то сенгокайкаку“ – “Окупацията и следвоенните реформи“, под редакцията на Накамура Масанори (中村政則編), Токио, Изд. „Кавахиро бункан“, (川弘文館), 1994, с 47).

И накрая нека да завършим нашата тема с ролята на геополитиката за осъществяване на Индустриалната революция в Япония. Безспорно определени геополитически съображения стоят зад волята на императора и управляващия екип на страната в епохата Мейджи, когато те тръгват решително на курс за ускорена индустриализация «отгоре», инициирана и движена от волята на държавата.

В основата на тези геополитически съображения е тогавашната реалност в Азия, където мнозинството страни са или колонии, или полуколонии и зависими територии на Запада. Първоначално даже с Япония се случва нещо подобно. «Откриването» на която от американциге, води до подписването на несправедлив и ограбващ я договор, т.нар. «Договор от Канагава». След него следват подобни договори и с други европейски страни. На практика тя тръгва по «трънлив път», който води до полуколониална или колониална зависимост. Именно опасенията, че Шогунското правителство, не оказва достатъчна съпротива срещу «свличането» на Япония в такава зависимост, води до бунта и свалянето на Шогуната. Начело на властта застава императорът Мейджи, при което, както той, така и поддържащите го самурайски кланове, са твърдо решени да избегнат подобно падение. Такава е логиката на тогавашното японско ръководство, която води до търснеето и намирането на алтернативни пътища за догонваща индустриализация на Страната на изгряващото слънце.

Но в случая с Япония има и едно друго много важно геополитическо обстоятелство, съдействащо за японския успех в индустриализацията. В началото на епохата Мейджи пред страната се открива «времеви прозорец», който ѝ дава темпорално пространство за да

стартира и осъществи успешно началото на Индустриалната революция. По тона време Източна Азия привлича вниманието и интереса на достатъчно голям брой европейски «хищници». Обаче това внимание не е толкова насочено към Япония, разглеждана като не толкова богата и привлекателна страна, което не е било в онзи момент далеч от истината.

Интересът е към Китай, който до Опиумните войни /Първата 1840-42 г., Втората 1856-1860 г./ е най-голямата икономика в света. В борбата за поставяне под зависимост на части от територията на Китай тогавашната «Владетелка на моретата» и най-мощна западна държава – Британската империя, се сблъсква с Руската империя. По стар англосаксонски обичай защо трябва да «вадиш кестените от огъня», ако намериш кой да ги вади вместо тебе? И британците виждат в Япония благоприятен кандидат. Оттам нататък Страната на изгряващото слънце се ползва с благоволението на британците. Този техен замисъл има своите успешни резултати – Руско-японската война 1904-1905 г. завършила с победата на Токио.

В заключение е необходимо да се каже, че успехъг на първата незападна страна, осъществила Индустриална революция, е плод на синтез на множество фактори и обстоятелства – вътрешни и външни, политически и геополитически, технико-икономически и социо-културни. Но в никакъв елучай не бива да се забравя, че ключова роля изиграва създаването на алтернативен модел спрямо тези на първопроходците от Западна Европа – моделът на индустриализация «отгоре».