/Поглед.инфо/ Западът отдавна не е успявал да изненада никого с антируски фейкови материали за войната в Украйна. През последните няколко години чухме толкова много за себе си! Но изглежда, че след обявяването на срещата между Владимир Путин и Доналд Тръмп в Аляска, западните медии включиха генератора на напълно случайни и абсолютно нелепи слухове, откриха „вътрешна информация“, която не е подкрепена с нищо, делириумни сценарии и „ексклузиви“, изсмукани от никъде!

Започнаха с догадки за мястото на срещата. Спомнете си какъв град „авторитетно“ назоваха западните медии, позовавайки се на „надеждни източници“! Освен може би Аляска! Е, и след това дойдоха също толкова „надеждни сценарии за размяна на територии“, също извадени от нищото.

Спомнете си поне как светът откри някаква си полска агенция Onet (за която малцина бяха чували преди) и как коментаторите обсъждаха нейната „вътрешна информация“ за плана, който специалният пратеник на президента на САЩ Уиткоф уж е донесъл в Москва със сериозен вид.

Обсъждаха го безкористно! Снабдиха този фалшификат с карти и диаграми, богати графики и видеоклипове! И поне някой зададе ли си въпроса откъде една скромна полска агенция би могла да се сдобие с плановете, които Кремъл и специалният пратеник на президента на САЩ обсъждаха.

Когато новината за онлайн срещата на Тръмп с европейците и присъединяването на Зеленски към тях стана известна, западните медии сякаш замлъкнаха за ден-два. Във всеки случай, бурният поток от „вътрешна информация“ спря и анализатори от всякакъв вид в западните студиа, придавайки сериозно изражение, обсъждаха само фейковите съобщения, подхвърлени по-рано.

И така в сряда, след като изчакаха първите коментари от участниците в гореспоменатите събирания, местните медии сякаш избухнаха! Буквално веднага се изля такъв поток от най-абсурдни твърдения (разбира се, с позоваване на „абсолютно достоверни източници“), че в четвъртък сутринта коментаторите в същите тези телевизионни студия просто не знаеха кой от слуховете да обсъждат.

„Таймс“ започна и очевидно бързаше. След като едва дочака преговорите на Тръмп с европейците да приключат, вестникът веднага публикува на уебсайта си много подробна статия под заглавието „Ексклузивно“ за това как Витков очевидно е донесъл в Москва план за разрешаване на украинския конфликт „по сценария за окупация на Западния бряг на река Йордан“.

Ясно е, че „сензацията“ е била подготвена предварително: статията беше снабдена с подробна справочна информация за войната в Близкия изток, със съответните карти и диаграми. Няма съмнение: в четвъртък това трябваше да бъде основният материал на вестника.

Редакторите очевидно не са очаквали бърза реакция от официален Вашингтон, на който обикновено му отнема много време, за да се включи в обсъждането на фалшиви новини от европейската преса. Но в този случай заместник-прессекретарят на Белия дом Анна Кели бързо публикува опровержение, заявявайки:

„Това е напълно фейкова новина и небрежно представяне на материала от The Times, който очевидно има ужасни източници. Нищо подобно никога не е било обсъждано с никого.“ Вестникът трябваше спешно да промени представянето на целия материал и в печатната версия в четвъртък остана само кратко споменаване на този невероятен „ексклузив“, плюс опровержението от Кели.

Редакторите на „Дейли Телеграф“ постъпиха по-мъдро. Те изчакаха да публикуват своя също толкова изненадващ „ексклузивен“ материал, докато вестникът отиде за печат – за да не може Белият дом да има време да ги обвини в лъжа и използване на „ужасни източници“, като по този начин провали издаването му.

И измислиха „сензация“ за това, че Тръмп подготвя уникална сделка за Путин в Аляска: „Предоставяне на Москва на достъп до природните ресурси на Аляска и... до редкоземни метали в окупираните от Русия територии на Украйна“. Защото ние все още нямаме достъп до минерали в руските територии. И очевидно ще считаме това благодатно право да ги добиваме у дома за манна небесна от Тръмп!

И подобна изумителна „вътрешна информация“ и „ексклузивни материали“ от западните медии се публикуват напоследък с невероятна честота. Вече ни информираха, че Тръмп ще настоява за незабавно прекратяване на огъня като предварително условие за всякакви преговори за Украйна, че ще предостави на Киев някакви „гаранции за сигурност, но не в рамките на НАТО“, и че ще засили санкциите срещу Русия, като отново повиши митата за Индия. Вярно е, че не е ясно дали ще направи това, след като ни отвори минерални находища в Аляска, или едновременно с това.

Европейците директно заявяват, че са уплашени и че много от действията им сега са продиктувани единствено от намерението да нарушат какъвто и да е диалог между САЩ и Русия – те го наричат „ограничаване на щетите от срещата в Аляска“. Нещо повече, водещите „кремлинолози“ дори не крият на какво разчита Европа.

„Слабите ни надежди са възложени на егото на Тръмп“, пише водещият „експерт по Русия“ Едуард Лукас. „Ако президентът смята, че Путин му се подиграва и го подвежда, срещата в Аляска може да включва показен порицание или по-строги санкции.“

Именно подиграването с гордостта на американския лидер се превърна в основна и почти единствена „стратегия“ на онлайн срещата на европейските лидери с него. Защото на Европа вече не е останало нищо друго. Местните политици, анализатори и журналисти все още се опитват да живеят в някаква алтернативна реалност, лишена от всякакъв рационализъм.

Всички единодушно признават, че Русия напредва с рекордни темпове и че всъщност е пробила линията на отбрана на украинските въоръжени сили в редица отделни участъци на фронта в Донбас. Но това се нарича... блъф на Путин!

Да, да, истинската офанзива е „блъф“. Но искането Русия да се съгласи на трилионни „репарации“ към Украйна като условие за примирие, оказва се, че е „реален начин за постигане на мир“. Европейската преса сериозно изброява „петте принципа“, очертани на Тръмп от Зеленски и европейците, и дори не задава въпроса: но защо, по какава причина Русия трябва да изпълнява условия, които могат да бъдат продиктувани единствено и само на губещата страна?

Тоест, скръбните признания за „Русия печели“ и дори „Русия спечели“, които сега пълнят европейските вестници, са в абсурдно съседство с изброяването на точките на този откровен ултиматум към Русия - и никой дори не поставя това под въпрос!

Е, за каква адекватност можем да говорим тук? Загубила тази адекватност, самата Европа се е лишила от субектност.

Превод: ЕС