/Поглед.инфо/ Интервю с политическия наблюдател, експерт на Фондация „Стратегическа култура“ Андрей Арешев за изданието „Храпарак“ (Ереван)

- Какво беше подписано във Вашингтон, това опит ли е да се изтласка Русия от Южен Кавказ и наистина ли Русия възнамерява да си тръгне?

Участниците в преговорите във Вашингтон приеха съвместно изявление, Баку и Ереван парафираха текста на мирния договор , публикуван предния ден , и бяха подписани редица арменско-американски и азербайджано-американски документи, включително за сътрудничество в енергийния сектор.

Срещата във Вашингтон беше подготвяна доста дълго време и, доколкото може да се разбере, бяха постигнати споразумения за откриване на транзитна връзка през региона Сюник на Армения чрез сложна схема, която напоследък е известна като „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ или TRIPP.

Между другото, има основания да се смята, че първоначалното работно заглавие на този комуникационен проект е звучало различно - без да се споменава името на Тръмп, който е изключително заинтересован от личен пиар и от получаване на Нобелова награда за мир за „мироопазване“.

След 8 август в руското информационно пространство наистина се чуха някои емоционално заредени оценки на постигнатите във Вашингтон споразумения от гледна точка на перспективите на руското присъствие в Кавказ, чак до откровени истерии от страна на някои екстравагантни личности. В същото време, както заяви официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова, „срещата на лидерите на южнокавказките републики във Вашингтон с посредничеството на американската страна заслужава положителна оценка“.

Според мен, ние си имаме работа с обективни процеси, започнали далеч не вчера: например, разговорите за идеята за изграждане на нефтопровод от Азербайджан до Турция през територията на Армения започнаха да се чуват още в „зората“ на арменската независимост, но нерешеният карабахски конфликт отдавна възпрепятства реализацията на амбициозни проекти.

Въпреки това, варианти за разрешаване на въпроса за свързването на основната територия на Азербайджан, Нахичеван и Турция са предложени (нека си припомним поне два варианта на „плана Гобъл“), а съответните преговори са проведени преди четвърт век в Кий Уест и на други места.

Разбира се, след военните събития от 2020-2023 г., страните трябваше да се върнат към обсъждането на широк кръг от въпроси от дневния ред на двустранните отношения във връзка с новите условия, на фона както на очевидното укрепване на позициите на Азербайджан, така и на забележима промяна в регионалния баланс на силите.

Докато Русия е въвлечена в продължителен въоръжен конфликт в Украйна и е подложена на сериозен санкционен натиск, „обходните“ транспортни маршрути, като „Средищния коридор“, чиито компоненти са „Транскаспийският транспортен маршрут“ или гореспоменатият TRIPP, стават още по-актуални.

- Русия подчертава, че споразуменията от 2020-2022 г. остават в сила – какво означава това?

Както знаем, след тристранните преговори от 2020-2021 г. беше сформирана тристранна комисия на ниво заместник-премиери на Русия, Азербайджан и Армения, която проведе няколко срещи, но по-късно Баку и Ереван обмислиха двустранен формат на взаимодействие като по-подходящ за тях.

Някои наблюдатели тълкуват споразуменията, формализирани във Вашингтон на 8 август, като символичен заместител на Изявлението на лидерите на Азербайджан, Армения и Русия от 10 ноември 2020 г. Изглежда, че руската страна остава ангажирана с постигнатите по-рано споразумения и е готова да взаимодейства по въпроси от взаимен интерес.

Разбира се, в ситуация, в която в Армения не е изключено геополитически мотивирано прехвърляне на собственост, а Баку декларира евентуално отмяна на вече твърде ефимерния мораториум върху доставките на оръжие за режима на Зеленски, с откровено унизителни официални и други контакти, това ще бъде изключително трудно осъществимо.

- Една от темите на предстоящата среща между Путин и Тръмп в Анкъридж, разбира се, ще бъде Украйна. Можем ли да очакваме реакция в Южен Кавказ? Възможно ли е в тази голяма игра Москва да направи отстъпки в региона на Южен Кавказ, за да реши по-приоритетни за себе си задачи?

- Продължителният въоръжен конфликт на територията на бившата Украинска ССР със сигурност влияе върху перспективите за взаимодействие между Руската федерация и нейните близки и далечни съседи. Вероятността от каквито и да е „размени“ не ми се струва много висока и говоренето за подобни „размени“ или каквито и да е „сделки“ е празна спекулация.

Независимо от перспективите за развитие на ситуацията в и около Украйна, руските правителствени структури, структурите на „меката сила“, както и големите корпорации с интереси в Кавказ ще трябва да се адаптират към реалностите в Кавказ, които не са толкова комфортни, колкото може би са изглеждали преди 15 или 20 години.

- Как ще се отразят Вашингтонските споразумения на Армения, ако те бъдат реално приложени?

Доколкото мога да преценя, преговорите в Америка и техните практически резултати предизвикаха противоречива реакция в Армения. От една страна, е невъзможно да не се видят призиви за възможно най-скорошно възобновяване на транспортните връзки в рамките на проекта „Кръстопът на света“, промотиран от официален Ереван, в по-широкия контекст на възможно най-скорошното нормализиране на отношенията с Азербайджан и Турция.

Същевременно, според мен, се задават основателни въпроси относно форматите и възможните последици от прилагането на постигнатите споразумения, които според критиците правят арменските власти заложници на политическата воля на по-силните им съседи.

Добре известно е, че официален Баку поставя промените в Конституцията на Република Армения като предварително условие за подписване на мирен договор, което беше потвърдено за пореден път във Вашингтон. Може да се предположи, че през следващите месеци, особено с наближаването на парламентарните избори през 2026 г., ще има оживени дискусии и сериозни страсти около този въпрос, както и по други остри проблеми на арменско-азербайджанските отношения и регионалната сигурност.

Превод: ЕС