/Поглед.инфо/ Дроновете-камикадзе с голям обсег се оказаха неочаквано труден противник за системите за противовъздушна отбрана, изградени по шаблоните от ХХ век. Не че всеки отделен дрон е особено трудна за поразяване цел. Проблемите започват, когато става въпрос за защита на тила от чести удари на рояци евтини безпилотни самолети, всеки от които е няколко пъти по-евтин от конвенционална зенитна ракета.

Всъщност Русия беше първата, която показа на света това, което десетки, може би стотици специалисти по света знаеха преди началото на СВО: иранските дронове-камикадзе „Шахед“ (по нашите географски ширини те са се превърнали в „Герани“) са страшна сила именно заради комбинацията от относителна евтиност, лекота на производство и приемлива ефективност.

Не може да се каже, че темата за пренасищането на противовъздушната отбрана с маси евтини ракети или дронове не е била повдигана преди началото на специалната операция; перспективите от този вид са били съвсем ясни за специалистите и дори са били създадени специални системи за противодействие срещу тях, по-специално С-350 „Витяз“, който има увеличен боезапас от 12 зенитни ракети (срещу четири за по-големите си братя С-300/400).

„Витяз“ обаче се оказа и твърде скъп за борба с дронове като „Лютый“. В крайна сметка, при създаването му, конструкторите са се фокусирали върху борбата с маси крилати и дори балистични ракети. В резултат на това системата за противовъздушна отбрана използва много сложни и следователно скъпи ракети за обстрел по цели, а борбата с тях срещу дронове, направени от „пластмаса и парцали“, е директен път към икономическо поражение (средството за прихващане трябва да е по-евтино от прихващаният обект).

Затова в борбата с вражеските витла досега е показала добри резултати друга система - "Панцир-С1", която разполага както със зенитни ракети, така и с автоматични оръдия за борба с дронове. Икономическата ѝ ефективност обаче също е призната за недостатъчна, поради което системата е радикално модернизирана. В резултат на това се ражда нов "Панцир", получил съкращението СМД - тоест със "свръхмалка далечина".

В момента тази версия на „Панцир“ вече се доставя във войските, както съобщи първият заместник-главнокомандващ на руските Въздушно-космически сили генерал-лейтенант Александър Максимцев. Малко по-рано „Ростех“ съобщи за изпращането на партида ракети за тези системи на фронта, което показва активното им участие в борбата с вражеските дронове.

"Панцир" от ново поколение

Модификацията СМД се различава от предшественика си, „Панцир-С1“, по това, че разполага с по-усъвършенствани средства за откриване на въздушни цели. В допълнение към предишния 3-канален нашлемен радар 1РС-2, обновеният боен модул е получил допълнителен радар с активна фазирана антенна решетка (AФАР), която му позволява да открива и точно измерва разстоянието и скоростта на малки цели на разстояние до 5–7 км.

В резултат на това всеки боен модул получи два радара: старият е отговорен за работа по големи цели на разстояния над 10 километра, а новият е отговорен за откриване на малки дронове на изключително малки разстояния.

„Панцир-СМД“ разполага и с четириканален мултиспектрален оптико-електронен модул 10ЭС1, който му позволява да открива въздушни цели и да насочва зенитни ракети към тях. Оптичният модул работи в инфрачервената и видимата част на спектъра, благодарение на което може да работи както през деня, така и през нощта.

Електронното „зрение“ на системата ѝ позволява да работи с изключени радари (в т.нар. пасивен режим), което е важно при работа на фронтовата линия, където противникът може да засече работата на радара и да изстреля по него противорадарна ракета.

Третата важна характеристика на „Панцир-СМД“ е неговата модулност (наследена от предшественика му), благодарение на която бойният модул може да бъде инсталиран:

  • на верижно или колесно шаси, което води до познат мобилен противовъздушен комплекс;

  • на покрива на сграда или изгодно разположена кота като стационарна противовъздушна инсталация;

  • прикрепен към палубата на корвета или фрегата, укрепвайки противовъздушната отбрана на кораба.

Много специални ракети

Основната характеристика на „Панцир-СМД“ обаче е неговата оръжейна система: бойният модул не разполага с обичайните 30-милиметрови картечници, които „Панцирите“ наследиха от съветската оръдийно-ракетна система „Тунгуска“.

Освен това, освен обичайните ракети 57Е6/М с обхват 20–40 км, системата е придобила и малогабаритни ракети 19Я6. Хубавото на тези ракети е, че те изначално са разработени като средство за унищожаване на дронове. Тоест, разработчиците още на етапа на проектиране са разбирали, че е необходима малка и изключително евтина ракета, която не изисква никакви свръхспособности.

И точно това се оказа: вместо една ракета 57Е6/М може да се монтира пакет от четири „молива“ 19Я6, благодарение на които бойният модул получава 48 ракети вместо 12. Поради това „Панцир-СМД“ е много по-труден за претоварване с цели от по-големия си брат.

19Я6 е направена евтино, защото използва метод за насочване по радиокомандване. Тоест, самата ракета не носи скъпа и сложна самонасочваща глава - лазерна или радарна. Полетът ѝ се коригира от бордовия компютър на зенитния комплекс, който вижда целта, вижда ракетата и прави необходимите изчисления, предавайки заповед към кормилата на ракетите-прехващачи по радиото. Разработчиците са оборудвали 19Я6 и с кодиран лазерен ответчик, който се използва, за да може „Панцир“ да „вижда“ къде се намира изстреляната от него ракета във всеки даден момент.

"Панцир" и лазерните перспективи?

Използването на лазерен маяк, освен че минимизира размера на ракетата, затруднява противника да потуши работата на комплекса с помощта на средствата за радиоелектронна война, тъй като лазерният модул е нечувствителен към смущения, а мощността на предаващата апаратура на самия „Панцир“ е висока и е изключително трудно да се заглушат управляващите му сигнали със смущения.

С тази характеристика на ракетите е свързан един забавен инцидент: през февруари тази година, говорейки в кулоарите на военно-техническия форум IDEX 2025 в Абу Даби, руският вицепремиер Денис Мантуров обяви появата на лазерна противовъздушна система.

Днес се работи по лазерен комплекс, който ще бъде използван и на Панцир-ите в близко бъдеще.— каза г-н Мантуров.

Много експерти интерпретираха думите му като доказателство, че руският военно-промишлен комплекс работи по създаването на пълноценен лазерен комплекс, който сваля летящи обекти с високоенергиен лъч. Някои наблюдатели обаче веднага обърнаха внимание на особеностите на ракетите 19Я6.

От друга страна обаче, като се има предвид, че Русия наистина е започнала да използва лазерни зенитни оръжия (засега китайско производство) за борба с украинските дронове, „Панцирите“ изглеждат като най-вероятната база за инсталиране на бойните лазерни излъчватели. Тези системи вече разполагат с радари, комуникации, оптико-електронна станция и серво задвижвания, които осигуряват прецизно въртене на бойния модул, при това всички са интегрирани помежду си.

Поставянето на лазерен емитер върху него и модифицирането на останалите системи, за да отговарят на неговите нужди, изглежда като много по-просто и логично решение от създаването на нова система от нулата. Така че няма да се изненадаме, ако през 2026 г. Русия може да се похвали със собствен противовъздушен лазер, изгарящ вражески дронове наляво и надясно.

По-добре ли е без оръдие?

Дълго време наличието на автоматични оръдия се смяташе за едно от предимствата на нашите „Панцири“. Комбинацията от ракетно и автоматично оръдийно въоръжение осигуряваше на комплекса много широки възможности за поразяване на въздушни цели. Отказът от зенитни автоматични оръдия обаче се оказа печеливш ход за комплекса.

Опитът показва, че това не е най-добрата концепция, защото прави инсталацията много тежка и има много ограничения поради мощния импулс на отката. Липсата на оръдия е позволила значително опростяване и олекотяване на инсталацията. Така че това е много разумно решение.— отбеляза в разговор с наблюдател от Царград авторът на Telegram-канала „Руски инженер“, ракетният инженер Алексей Василиев.

Липсата на мощен откат в ракетните модули не е просто въпрос на по-евтино производство, а е и предпоставка за производството на повече от тези системи.

В крайна сметка

Постъпването на „Панцир-СМР“ във войските е изключително положителна новина, най-вече защото показва сравнително бързо адаптиране на ключови елементи от руската военна машина към настоящите предизвикателства на съвременната война. Това е случай, когато военните и промишлеността правилно оцениха последните тенденции и дадоха много обмислен и логичен отговор на тях.

Очевидно е, че във връзка с плановете на противника да увеличи производството на далекобойни дронове, включително извън Украйна, и да нанесе масирани удари по критична инфраструктура, търсенето на тези системи не само на фронта, но и в тила само ще нараства, следователно пригодността както на самата система, така и на нейните ракети за масово производство трябва да играе критично важна роля.