/Поглед.инфо/ На 3 септември 2025 г. в Пекин тържествено ще се отбележи 80-та годишнина от победата над милитаристка Япония. Ръководителят на КНР Си Дзинпин е поканил президента на РФ В.В.Путин. Същият вече потвърди присъствието си.

Що се отнася до подобна покана до президента на САЩ Д.Тръмп към момента няма официално потвърждение, че китайският президент Си Дзинпин официално е поканил президента на САЩ да присъства на честванията на Деня на победата над Япония в Пекин на 3 септември 2025 г.Kyodo News съобщи, че Пекин възнамерява да покани Тръмп на военния парад, което предизвика дипломатически разговори.Самият Тръмп изрази интерес да посети Китай и да се срещне със Си Дзинпин, дори заяви, че би бил готов да лети до Пекин.

Китайски представители, включително говорителят на Министерството на външните работи Мао Нин, нито са потвърдили, нито са отрекли поканата, оставяйки всички опции отворени.Потенциална поява на Тръмп заедно със Си и Путин би могла да изпрати мощни - и противоречиви - дипломатически сигнали.

Засега идеята Тръмп да присъства е правдоподобна, но остава непотвърдена. Ако това се случи, може да бъде един от най-обсъжданите моменти в световната дипломация за 2025 година.

Но преди да се отбележи тази 80-та годишнина на 3 септеври 2025 г. следва да се каже за 1 август т.г. друга забележителна дата, когато се навършват 98 години от създаването на Народно-освободителната армия на Китай/НОАК/. В този кратък материал ще запознаем нашите читатели с мястото на НОАК в историята на Китай и ролята ѝ за създаването на Китайската народна република.

Начало на Първата Гражданска война в Китай и възникването на Китайската Червена армия

1 август се чества като Ден на НОАК (Ден на армията) в Китай, защото отбелязва основаването на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) във връзка с Нанчанското въстание през 1927 г. Следва да отбележим, че знамето на НОАК изобразява йероглифите „八一“(пинин: Bā Yī), което означава „8-1“ или 1 август, като почит към този основополагащ момент.

Историята зад това въстание е следната: То е ключов момент в китайската революционна история. Бележи началото на въоръжената съпротива на «Гончандан»

/共产党/, т.е. Китайската комунистическа партия (ККП) срещу «Гоминдан»-а, т.е. Националистическата партия на Китай.

През 2027 г. крехкият съюз – Първият Единен фронт между ККП и Гоминдан-а се разпада, след като Чан Кайши – ръководителят на Гоминдан дава заповед за брутална чистка на комунистите в Шанхай, т.нар. «Шанхайско клане» през април същата година. На 12 април 1927 г. Чан нарежда жестоки репресии срещу комунистите в Шанхай. Въръжените сили на Гоминдана, подпомогнати от местни гангстери като Зелената банда, се насочват към профсъюзи, студентски групи и членове на ККП. Според оценките хиляди са били убити или изчезнали, като някои източници цитират до 12 000 жертви.

Чистката се разпростира отвъд Шанхай до други градове като Гуанджоу и Чанша. Това събитие бележи решителен разрив между Гоминдана и Китайската комунистическа партия (ККП) То в значителна степен оформя траекторията на съвременната китайска история като начало на Гражданската война в «Поднебесната».

В отговор ККП започва Нанчанското въстание на 1 август 1927 г. в провинция Дзянси. Това е първата голяма въоръжена съпротива на ККП срещу Гоминдан-а. Въстаналата сила първоначално е наречена Работническо-селска червена армия, която по-късно се превръща в НОАК.Ключови фигури във въстанието са Джоу Енлай, който е политически ръководител на въстанието. Военни командири на същото са Хе Лон и Йе Тин. Важна роля играят бъдещите легенди на НОАК Джу Де и Лиу Бочен, както и Сун Чин-лин – символична фигура в революционния комитет.

В 2 часа рано сутринта на 1 август комунистическите сили предприемат изненадваща атака и след четири часа интензивни боеве превземат Нанчан. Те конфискуват 5000 броя стрелково оръжие и над 1 милион патрона. Победата, обаче, е краткотрайна. Изправени пред контраатака от значително превъзхождащите сили на Гоминдан-а, комунистите се оттеглят на 3 август, започвайки това, което е известно като „Малкия Велик поход“.

Отстъплението е изтощително - от 20 000 въстаници само около 1000 оцеляват. По-късно те се присъединяват към силите на Мао Дзъдун в планините Дзинган, полагайки основите на Народноосвободителната армия (НОАК). Така се ражда 1 август като Ден на НОАК в Китай. Следва да кажем, че въстанието в Нанчан не е просто неуспешна военна кампания - то става символичен поврат. Отбелязва прехода на ККП от градски действия и бърби към селска партизанска война, стратегия, която в крайна сметка довежда до победата на «Гончандан», т.е. комунистите в Китайската Първа гражданска война.

В рамките на Първата Гражданска война в Китай/1927-1937 г./сеосъществяваедно от най-емблематичните и трансформиращи събития в китайската история на ХХ век - т.нар. „Дълъг поход“/长征, пинин:Chángzhēng/. Този поход едно от най-емблематичните и трансформиращи събития в китайската история на ХХ 2век. Това не е просто военно отстъпление – то се превръща в символ на издръжливост, революционен дух и възхода на Мао Дзъдун.

„Дългият поход“ (1934–1935 г.) е мащабно военно отстъпление на Китайската комунистическа партия (ККП) и нейната Червена армия, за да избегнат обкръжението от националистическите сили на Гоминдан по време на Китайската гражданска война. Маршрутът покрива над 10 000 км през някои от най-коварните терени на Китай – планини, реки и блата. Китайската Червена армия започва този дълъг път с около 86 000 войници, но само около 8000 достигат до крайната точка.Походът започва в провинция Дзянси, т.е. от Югоизточен Китай и завършва в Шанси – Северозападен Китай, намиращ се извън обсега на гоминдановските сили. Именно там ККП установява нова база в Янан.

По време на ранната фаза на „Дългия поход“, Мао не е начело – ръководството на похода се води от Бо Гу и съветника Ото Браун. Те се придържат във водените ариегардни действия към тактиките на регулярните армии. Тази тактика не се оказва успешна и съответстваща на състоянието на Китайската червена армия. НОАК страда от недостатък на муниции и оръжие и трудно може да се сравнява с регулярните сили на Гоминдан-а.

Но след катастрофалните загуби, конференцията в Дзуни през януари 1935 г. дава възможност на Мао да постави въпроса за смяна на тактиката и съответно общата стратегия. Мао Дзъдун се застъпва за партизанска война и гъвкава стратегия, които се оказват далеч по-ефективни от конвенционалните тактики на регулярните армии в конкретните условия на Китай. Не бива да се забравя, че по това време селяните в страната са над 90% от населението. Успехите, които започват да се постигат със смяната на начина на военните действия повишават неговия авторитет. Той е назначен на висша военна позиция и в крайна сметка става председател на Военната комисия.

„Дългият поход“ се превръща не в просто военно отстъпление – той става символ на издръжливост и революционен дух. В резултат на тази стратегическа промяна ККП премества фокуса си от градски действия към селска партизанска война, което се оказва решаващо за по-късните победи. По този повод Мао Дзъдун издига лозунгите „Селото обкръжава града“ и „Винтовката ражда власт“. Така „Дългият поход“ става символ на изключителни изпитания, но и на героизъм и проницателност, които изковават идентичността на Китайската комунистическа партия и Народно-освободителната армия на Китай.

Агресията на милитаристка Япония и ролята на НОАК

във Втората Китайско-Японска война

В Североизточен Китай, т.е. районът на Манджурия(кит. ез. „Манджоу-го“) още след Руско-японската война(1904-05 г.) се усилва японското влияние. 18 септември 1931 г. японски офицери от Квантунската армия(яп.ез. „Канто:гун“) осъществяват провокация, т.нар. Мукденски инцидент. Това е повод за нахлуване на Квантунската армия от Ляодунския полуостров(Квантунския полуостров). Арендните права за същия Япония получава с Портсмутския мирен договор от 1905 г., с който завършва Руско-японската война. В Манджурия под контрола на Квантунската армия се създава марионетъчната държава Манджоу-го (кит.ез. «Даманджоу-диго“, т.е. „Великата манджурска империя“), начело с последния манджурски император Пу И. От 1931 г. между въоръжените сили на Япония и Китай се водят локализирани сражения, т.нар.„инциденти“. Такъв е кратката война „Инцидентът от 28 януари“ 1932 г., довел по искане на японците до демилитаризация на Шанхай.

Япония стартира политика, наречена „специализация“ на Северен Китай, известна като „Движение за автономия на Северен Китай“. Тя засяга северните провинции Чахар, Суйюан, Хъбей, Шанси и Шандун.Под натиска на Япония през 1935 г. Китай подписва японските условия за „нормализация“ на Северен Китай, забраняващ ККП да провежда дейности в Хъбей, с което се слага край на китайския контрол над Северен Китай. Същото се повтаря в монголската провинция Чахар. До края на 1935 г. централното правителство на Китай фактически изоставя Северен Китай. Съответно там са създадени подкрепяни от Япония власти – „Мъндзян“ и „Антикомунистическото правителство на Източна Джи“.

Мащабните военни действия между Япония и Китай започват на 7 юли 1937 г. с инцидента на моста Лугоу/моста на Марко Поло/, с което се дава началото на т.нар. „Втора Китайско-Японска война“. Този инцидент дава повод на Япония да атакува Република Китай, която в условията на Гражданска война е недостатъчно готова за войната с японците, въпреки че разполага със значително по-голяма жива сила.

Японското командване планира да покори цял Китай за три месеца. Националната армия на Китай постоянно се оттегля, макар че понякога китайците показват чудеса на издръжливост. В края на юли японската имперска армия успява да окупира Пекин и Тяндзин.Ожесточени битки се разгръщат през август 1937 г. за Шанхай.Защитата на Шанхай продължава три месеца. Загубите на агресорите надхвърлят 40 хиляди войници и офицери. През ноември 1937 г., обаче, китайските войски напускат Шанхай. През декември с.г. е завзет Нанкин, служещ за столица на Република Китай. При което по отношение на мирното население се осъществява геноцид, известен като „Нанкинското клане“. Съответно столицата е преместена в град Чунцин.

Нужно е да се подчертае, че междувременно през 1937 г. се създава Вторият единен фронт между ККП и Гоминдан-а. Но корените на това единство са назад във времето към едно драматично и неочаквано събитие през декември 1936 г., известно като инцидента в Сиан. Този инцидент, случил се на 12 декември 1936 г. е свързан с това, че Чан Кайши е отвлечен от собствените си генерали, Джан Сюелян и Ян Хучен, които са разочаровани, че Главнокомандващият Чан Кайши слага на първо мяст борбата с комунистите пред съпротивата срещу японската агресия.

Под натиск Чан се съгласява да спре Гражданската война и да сформира обединен фронт с Китайската комунистическа партия (ККП), за да се изправи срещу нарастващата заплаха от имперска Япония. През 1937 г. е официално обявен Вторият единен фронт, създавайки номинален съюз между Гоминдана и ККП. Китайските комунисти реорганизират силите си в Осма армия и Нова четвърта армия, които номинално са поставени под командването на Гоминдан-а. Този съюз се основава на модела „блок без“ – което означава, че двете страни остават разделени, но се съгласяват да си сътрудничат военно срещу Япония.

Това обединение временно преустановява Китайската Гражданска война и позволява на двете страни да се съсредоточат върху Втората китайско-японска война. Но въпреки споразумението, напрежението продължава и сътрудничеството често е повърхностно като при това даже произтичат сблъсъци между тях. Но така или иначе Вторият единен фронт е рядък момент на единство в дълбоко разделения от мащабни социални, политически и геополитически противоречия Китай. Този форнт е роден от кризата и е поддържан от необходимост.

В рамките на войната с Япония НОАК се проявява достойно, въпреки факта, че не е регулярна армия, а партизански сила. Могат да бъдат споменати следните основни победи, завоювани от НОАК през годините:

  • Битка при Пинсингуан през септември 1937 г.. Тя се провежда от Осма армия под ръководството на Лин Бяо в провинция Шанси. Включва устроена засада на японска колона с доставки, при което японската армия губи над 1000 войници. Това е първата голяма комунистическа победа, с която е разбит митът за непобедимостта на японската имперска армия;

  • Офанзивата на стоте полка през август – декември 1940 г. В нея участват 115 полка с обща численост 400 000 войници под ръководството Пън Дехуай. При тази многомесечна офанзива са атакувани японски железопътни линии, мостове и гарнизони в Северен Китай. Резултатът е сериозно нарушена японска логистика, при което японските и марионетни войски дават над 25 000 убити или ранени. Тази офанзива е най-голямата кампания, водена от НОАК по време на войната с Япония;

  • Многочислени партизански кампании в Шанси, Хъбей и други провинции включващи саботажи, засади и местни въстания. Чрез тези действия се поддържа натиск върху японските сили и защита на комунистическите бази и свободни територии. Всичко това помага на НОАК да разшири влиянието си и да изгради мрежи на подкрепа сред селското население.

Въпреки че НОАК не води много типични конвенционални битки по време на тази война, нейните партизански тактики и стратегическа устойчивост са от решаващо значение за поддържането на съпротивата и полагането на основите за следвоенното въздигане на ККП и НОАК.

Междувременно през 1945 г. събитията вървят с все по-бърз ход. Решаващата помощ на съюзниците от Антифашисткатах коалиция става нанасянето на поражение на милитаристка Япония. На 6 и 9 авг. 1945 г. са осъществени атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки. На 8 август 1945 г. СССР официално се присъединява към Потсдамската декларация на САЩ, Великобритания и Китай. Той обявява война на Япония, а на 9 август започва бойни действия в Манджурия.Бързото настъпление на Червената армия в Североизточен Китай обрича на поражение Квантунската армия На 10 август главнокомандващият силите на ККП Джу Де дава заповед за настъпление срещу японците по целия фронт. На 11 август подобна заповед издава Чан Кайши, в която конкретно е предвидено 4-та и 8-ма армии, които са под командването на ККП, да не участват.

На 10 август Японското правителство взема решение за безусловна капитулация. На 14 август 1945 г. с Указ на императора е обявена капитулацията на Имперска Япония. На 2 септември 1945 г. в Токийския залив на борда на американския линеен кораб „Мисури“, официално е подписан акта за капитулация на Япония. 9 септември 1945 г. Хъ Инцин, представляващ правителството на Република Китай и Съюзното командване в Югоизточна Азия, приема капитулацията на командващия японските сили в Китай генерал Окамура Ясуджи. С това се слага край на Втората световна война в Азия.

Правителството на Република Китай обявява 3 септември за начало на тридневно национално честване в чест на победата и жертвите, направени по време на Втората Китайско-Японска война (1937–1945 г.).

През 1951 г. ръководството на Китайската народна република официално обявява 3 септември за Ден на победата в Съпротивителната война на китайския народ срещу японската агресия. Този Ден се отбелязва с церемонии, речи и понякога военни паради, като се набляга на мира, паметта и националната устойчивост.

Победата на НОАК във Втората Китайска Гражданска война и създаването на Китайската народна република

Втората Китайска Гражданска война се разпалва отново почти веднага след края на Втората световна война през 1945 г. още през август 1945 г. Крехкият Втори единен фронт между Гоминдана и Китайската комунистическа партия (ККП) се разпада. Окупацията на територии, държани от Япония, особено Манджурия, води до схватки и военни действия веднага след капитулацията на Япония. Но мащабни военни сражения започват да се водят едва от средата на 1946 г.

Междувременно се правят усилия за прекратяване на напрежението и сблъците, каквито усилия се осъществяват от мисията „Маршал“. Но става ясно, че конфликтът ще се реши с военна сила.През 1947 г. НОАК започва големи офанзиви. В същото време Гоминдан-ът страда от мащабна структурна корупция, в зоните където той управлява се наблюдава ускоряваща се инфлация.

В същото време още в периода на войната с Япония в свободните зони, установени от ККП е започнала поземлена реформа – земята, собственост на едри земевладелци се предава в ръцете на селяните арендатори. При условие, че близо 90% от населението на Китай са селяни е ясно, че огромната маса от китайския народ поддържа комунистите. Докато Гоминдан-ът защитава интересите на едрите земевладелци и той дне след ден губи подкрепа в стрната. Не бива да се забравя и за помощта на СССР, който след като освобождава Манджурия от японската Квантунска армия, предава територията на ККП. НОАК получава тежко оръжие, което го превръща мощна регулярна сила.

През 1948 г. Дзинан, Шънян и Чанчун падат под властта на НОАК. ККП получава започва да контролира ключови градове. През 1949 г. са взети Пекин и Нанкин. Гоминдан-ът начело с Чан Кайши на американски кораби бяга в Тайван.

На 1 октомври тържествено е провъзгласена Китайската народна република.Победата на Китайската комунистическа партия (ККП) в Гражданската война стартира формирането на нов тип държавност и социално-икономическа система в Китай. Страната тръгва по пътя на социализма.Революцията съчетава по сложен синтетичен начин опит да се прескочи през цял един етап на развитие – капитализма, като се използват колективистичните настроения и традиции на селската община. От друга страна, тя несъмнено има за цел да сложи край на зависимото положение на Китай спрямо ядрото на световния капитализъм в лицето най-вече на Запада, но също и на съседна Япония. Подобна транформация несъмнено е съпроводена с изключителни социални напрежения.

Днес съвременен Китай е преодолял най-бурните години на революционните трансформации и твърдо следва своя път на „социализъм с китайската специфика“, посрещащ успешно предизвикателствата на новата епоха.