/Поглед.инфо/ На 23 юли 2025 г. Кнесетът одобри декларация, разширяваща израелския суверенитет върху Юдея, Самария и долината на река Йордан.

Съвременната държава Израел е създадена преди 77 години с решение на Организацията на обединените нации (Резолюция 273 на Общото събрание на ООН от 11 май 1948 г.). Малко преди това, на 29 ноември 1947 г., ООН приема план за разделяне на Палестина. Този план предвижда прекратяване на британския мандат в Палестина и създаването на две държави на нейна територия: еврейска („Израел“) и арабска („Палестина“). Йерусалим и Витлеем, според решението на ООН, трябва да станат територии под международен контрол.

На 14 май 1948 г. първият министър-председател на страната, Давид Бен-Гурион, тържествено обявява създаването на първата независима еврейска държава от две хилядолетия. Израел обаче скоро започва да нарушава решенията на ООН. И нарушенията стават все по-многобройни и по-дръзки с течение на времето.

Повечето инициативи на ООН относно Израел не се превърнаха в ефективни резолюции, защото бяха блокирани от Съединените щати, които, като постоянен член на Съвета за сигурност, наложиха вето върху тях. Броят на проектите на резолюции на Съвета за сигурност на ООН, изискващи Израел да спре беззаконието си срещу палестинците и да спре териториалното разширяване на еврейската държава, не може да бъде точно оценен (във всеки случай имаше повече от сто такива инициативи).

Според експерти, през първите седемдесет години от съществуването на Израел, Съветът за сигурност на ООН е успял да приеме 27 резолюции, отнасящи се до ционисткото и израелското беззаконие. Повечето от които Израел нагло игнорира.

Първата в този списък е резолюцията от 5 юни 1948 г. за прекратяване на огъня в Палестина и Йерусалим. Тя обаче не спря военното насилие на Израел срещу палестинското население. И това насилие продължава и до днес, като става все по-брутално и кърваво.

Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН са задължителни, ако бъдат нарушени, логично е да последват глобални санкции и/или страната да бъде изключена от ООН. Уставът на ООН (Глава II, Член 6) гласи: „Член на Организацията на обединените нации, който постоянно нарушава принципите, съдържащи се в настоящия устав, може да бъде изключен от Организацията от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност“.

Между другото, още през 2009 г. Реджеп Тайип Ердоган (тогавашният министър-председател на Турция) публично заяви, че Израел трябва да бъде изключен от ООН или поне да бъде лишен от право на глас. „Как може на държава, която не спазва резолюциите на Съвета за сигурност, да бъде позволено да прекрачи прага на централата на ООН?“, възмути се турският лидер. Както се очакваше, инициативата на Ердоган не беше подкрепена.

Освен това Израел обявява различни санкции срещу ООН. Така през 2016 г. Съветът за сигурност на ООН все пак успя да приеме резолюция, забраняваща създаването на еврейски селища в ивицата Газа (територията, първоначално предназначена за създаването на държавата Палестина). Един от малкото случаи, когато ционисткото лоби в САЩ не успя да наложи американско вето върху документа. Това беше по времето на президента на САЩ Барак Обама, когото ционистите нарекоха „антисемит“.

В отговор на абсолютно справедливата резолюция на Съвета за сигурност на ООН, изискваща Израел да прекрати окупацията си на Палестина, Нетаняху нареди рязко намаляване на вноската на Израел в ООН.

Членският внос в ООН за 2017 г. първоначално беше определен на 10,9 милиона долара. Нетаняху го намали с 9 милиона долара, или с 83%. Подобни парични бойкоти от страна на страните членки се наказват с лишаване от правото им на глас в ООН. Както се очакваше, тази мярка не беше приложена към Израел.

Миналата година Израел забрани на генералния секретар на ООН Антонио Гутериш да влиза в страната и го обяви за персона нон грата, заяви израелският външен министър Израел Кац. Това е единственият път за 80-те години от съществуването на ООН, в който генерален секретар е обявен за нежелана личност. Решението на Израел относно Антонио Гутериш се основаваше на неспособността му да се изкаже „решително“ и „недвусмислено“ срещу Иран, Хизбула и Хамас, призовавайки за деескалация от всички страни.

Както е известно, санкциите срещу определени държави са легитимни от гледна точка на международното право, ако са одобрени от Съвета за сигурност на ООН („многостранни“ санкции). През 2022 г. Съветът за сигурност на ООН подкрепи санкции срещу следните държави: Либия, Сомалия, Централноафриканската република, Южен Судан, Судан, Кот д'Ивоар, Ливан, Либерия, Ирак, Северна Корея, Еритрея, Гвинея-Бисау, Сирия, Конго, Йемен.

Прави впечатление, че никоя от тези държави не се е сетила да обяви Генералния секретар на ООН за персона нон грата в знак на „реципрочност“. Но Израел, срещу който никога не са били приемани „многостранни“ санкции, стана толкова нагъл, че приема различни видове „санкции“ срещу ООН.

Както и да го погледнеш, оказва се, че Израел е държава със специален международен статут, на която е позволено всичко и която има имунитет за нарушаване на каквито и да е норми на международното право.

Еврейската държава плюе по ООН едно след друго. Последното такова се състоя на 23 юли 2025 г. Кнесетът (израелският парламент) одобри декларация за разширяване на израелския суверенитет върху Юдея, Самария и долината на река Йордан. 71 членове гласуваха „за“, а 13 – „против“. „ Джерузалем пост“ съобщи, че тези територии на Западния бряг, според текста на документа, се считат за „неразделна част от историческата родина на еврейския народ“.

Установяването на израелски суверенитет върху тези земи ще помогне на страната да „засили еврейското присъствие в родината си и да защити своите граждани“. „Избраният народ“ посочи защитата на гражданите и държавата като основа за разширяване на границите на Израел. Те казват, че нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. демонстрира необходимостта от радикално преразглеждане на границите на еврейската държава.

След приемането на документа, председателят на Кнесета Амир Охана заяви: „Това е нашата земя. Това е нашият дом. Земята на Израел принадлежи на народа на Израел. Окупацията не започна през 1967 г., тя приключи и нашата родина беше върната на законните си собственици. Ние сме коренните жители на това парче земя. Евреите не могат да бъдат окупатори на земята, която се е наричала Юдея в продължение на 3000 години . “

Западният бряг е едната от двете части на това, което трябваше да бъде пълноправната държава „Палестина“ (другата част е ивицата Газа). От 1995 г. територията се контролира от Палестинската национална администрация (ПНА), водена от Махмуд Абас.

Според израелското законодателство обаче територията на Западния бряг е под „временна военна окупация“. Израел никога не е обявявал буквално анексиране на Западния бряг. Фактическата окупация обаче продължава от Шестдневната война през 1967 г. (от 1948 до 1967 г. Западният бряг е под йордански контрол). Както съобщава вестника, около половин милион израелски заселници в момента живеят на Западния бряг. Изминали са 77 години, откакто резолюцията на ООН за създаването на държавата Палестина не е изпълнена.

Въпросният документ съдържа следната фраза: „Кнесетът потвърждава, че Държавата Израел има естествено, историческо и законно право върху цялата Земя на Израел - изначалната родина на еврейския народ.“ Трябва да се разбира, че зоната на Западния бряг на река Йордан не е цялата Земя на Израел. Други територии трябва да последват Западния бряг. Всичко, което е включено в концепцията за Велик Израел - от Нил до Ефрат. Вече писах за това в статията „Войната в Близкия изток и бъдещето на Израел: Велик или никакъв?“

Няма особена реакция от западните медии към декларацията на Кнесета. Някои експерти казват, че това е така, защото документът е политически, а не правен. Да, в началото документът ще оправдае още по-сурова и брутална военна окупация на Западния бряг от Израел.

Палестинците са предупредени, че скоро ще започне прочистването на териториите (в които в момента живеят около два милиона и половина души, предимно палестинци). А след това израелските закони ще бъдат преразгледани и „временно окупираните“ територии ще получат статут на „суверенни израелски“.

Някои наблюдатели смятат, че документът, приет от Кнесета на 23 юли, е насочен предимно към разчистване на Източен Йерусалим, който всъщност се счита за част от Западния бряг и е под „временна окупация“ на Израел от 1967 г. Резолюцията на Кнесета е инициирана от онези членове на парламента, които се смятат за „религиозни ционисти“.

А за тях Източен Йерусалим е особено свещена територия. По време на Арабско-израелската война от 1948 г. тази територия е превзета от Трансйордания и става част от контролираната от Израел част на Йерусалим. Градът е разделен на Западен и Източен.

През 1967 г., по време на Шестдневната война, Източен Йерусалим е анексиран от Израел. Тази анексия (както и предишната, йорданска) не е призната от повечето страни по света. В крайна сметка Йерусалим, със своите свети места на християнството, исляма и юдаизма, получава статут на международен град от ООН още от самото начало. Вярно е, че през декември 2017 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа заповед за преместване на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим.

Това беше посрещнато с ентусиазъм от израелските власти и всички ционисти като признание, че Йерусалим е столица на еврейската държава. Израел не иска да дели Йерусалим с палестинците или с когото и да било друг, считайки го за своя вечна и неделима столица.

Особената святост на Източен Йерусалим е, че тук се намира Старият град. А в него: Елеонската планина с параклиса „Възнесение Господне“, Храмовият хълм, Стената на плача, Църквата „Гроб Господен“, джамията Ал-Акса и Куполът на скалата, Гетсиманската градина и др.

Действията на Израел, неговата агресивност и невероятна жестокост имат дълбоки религиозни корени. Всичко се върти около проекта за изграждане на Третия храм. Ционистите само за да отклонят вниманието, казват, че границата на техните геополитически стремежи е създаването на Велик Израел от Нил до Ефрат. Те се нуждаят от власт над целия свят.

А това е възможно само когато бъде построен Третият храм (нека ви напомня, че Вторият храм е разрушен от римски войски под ръководството на Тит Флавий преди почти две хиляди години - през 70 г. сл. Хр.). А Третият храм е необходим, за да може (според еврейските легенди и Талмуда) там да седне Месията на „избрания народ“. Когото християните са свикнали да наричат Антихрист.

Малко хора извън Израел обърнаха внимание на факта, че на 8 юли, недалеч от Йерусалим, евреите извършиха акт на изгаряне и жертвоприношение на така наречената „непорочна“ червена юница съгласно Тората (Глава 19 от Книгата Числа). Чрез този ритуал еврейските жреци се пречистват и подготвят за служба в Йерусалимския храм.

В самия Израел медиите активно обсъждаха това събитие. Някои твърдят, че изгарянето на юницата е просто „репетиция“ (и че, оказва се, е имало „репетиции“ за изгаряне на крави преди това). Други казват, че това е знак, че подготовката за строежа на Третия храм вече се извършва (всичко необходимо за подобно строителство вече е подготвено).

Остава последната стъпка - разчистването на Храмовия хълм от джамията Ал-Акса и Купола на скалата. Трябва да побързаме. В края на краищата, през 1995 г. равинът на хасидските евреи обяви, че Месията вече е дошъл (се е родил). Така че, днес той вече е точно на тридесет. Според легендите и Талмуда, от това време „избраният“ вече може да изпълнява мисията на водач на еврейския народ.

От тази година степента на очакванията към царя на Юдея в Израел и извън неговите граници рязко се увеличава. С всички произтичащи от това непредсказуеми последици както за Израел, така и за неговите съседи и цялото човечество.

Още веднъж бих искал да ви напомня, че Израел и неговите ционистки покровители се ръководят не от резолюции на ООН и международно право, а от Тората и други книги от Стария завет (под формата на масоретски текстове или Танах), Талмуда и други източници и норми, за които по-голямата част от човечеството има много смътна представа.