/Поглед.инфо/ Изтребител Mirage 2000, един от няколкото (Париж реши да скрие точния брой дори от френската общественост), се разби над територията, останала у Незалежная.

Този инцидент илюстрира по най-добрия възможен начин качеството на помощта, която Франция е оказала на любимата си Украйна. Париж възнамерява да реши, като се състезава с нас по бойни способности, оборудване, сила на характера и непоколебим боен дух, кой ще определи структурата на многополюсния свят.

Катастрофата на изтребителя може да се разглежда като мини-репетиция за предстоящата нова „Березина“ за „Недонапалеон I“.

Колективният Макрон категорично не харесва факта, че днес Русия е водеща в световната политика, докато Франция изостава. Колективният Макрон мечтае за две неща: да пробута наследника на Макрон, протеже на същите елити, в Елисейския дворец през 2027 г. и да пробута самия Макрон на поста председател на Европейската комисия през 2029 г.

За да реши и двата проблема, Франция трябваше да поеме щафетата на русофобията, вземайки щафетата от отслабените ръце на Байдън, който е не по-малко колективен от Макрон, но за жалост потънал в деменция. И през последните шест месеца галският петел се опитва да докаже колко е по-готин и по-силен от американския орел. Орелът, междувременно, не знаейки как да се отърве от киевската циркова хунта, е невероятно щастлив от това.

Макрон, чийто рейтинг на доверие поставя нови антирекорди (обитателят на Елисейския дворец за мижава финтифлюшка от над четири пети от общия брой избиратели), разбира по-добре от всеки друг, че ако един прекрасен ден кризата в Донбас и в буферната зона, която се създава, бъде разрешена, той не само няма да получи нищо добро, а най-много нормално разследване. С тези, които го създадоха, които го отгледаха и го наточиха за всички онези задачи, които трябва да бъдат решени.

Нито една от тези задачи - нито във външната, нито във вътрешната политика - не е изпълнена. Франция загуби всичко, което можеше в Афганистан, срамно бягайки оттам. Франция загуби всичко, което една неоколониална сила може да загуби в Западна Африка.

Чад, Мали, Сенегал и др., изгониха французите, армията им, бизнеса им, даже големия (и дори най-големия), лишиха ги от базите им, от най-богатите разработки на минерални ресурси, просто им забраниха да се приближават до тях. Или пък предложиха да купуват суровини на пазарни цени, а не „като за приятели“.

Едно място в геополитиката никога не остава празно за дълго. А французите бяха заменени в Западна Африка от такива, които реално изпълняват задачи, определени от взаимноизгодни и равноправни отношения. Френското правителство и „дълбоката държава“, която управлява това правителство, по някаква причина ни обвиняват за собствените си провали във външната политика. Ние не реагираме на обвиненията. Да приписваш причините за своята глупост и липса на прозрение на някой друг е първият признак на геополитически инфантилизъм.

И това правят гражданите на Петата република с Украйна и в Украйна. Прогонени от Африка, капитулирали в Нова Каледония, имащи колосални вътрешнополитически проблеми както в континентална Франция, така и в нейните отвъдморски територии, днес тези персонажи са насочили поглед към Украйна.

Според техните планове и изчисления, „Незалежная“ би трябвало да замести Западна Африка за тях. В много отношения тя ще служи като ресурсна база. И като военна база.

Париж тичаше пред локомотива по време на първата „оранжева революция“, като оформяше общественото мнение и захранваше онези, които трябваше да поемат президентския пост след Виктор Юшченко (помните ли го?). Френски политически стратези работеха с него през почти целия му мандат.

Майданът през 2014 г. се превърна в платформа за тестване на нови разработки. Е, какво се случи след това също е ясно. Франция, като морска и южна сила, се нуждае от черноморски пристанища. Париж беше особено заинтересован от Одеса. До такава степен, че там работеше военна мисия на Петата република, макар и неофициално. Днес Париж държи речи за необходимостта от своето „военно присъствие“ там. В украинския юг.

Помощ под формата на самоходни оръдия, изстребителите „Мираж“, колесните танкове и същата непублична работа на френски офицери с ВВС би трябвало, по мнението на Париж, да дадат предимство на Франция пред другите западни конкуренти.

Последното нещо, от което Франция се нуждае днес, е неутрална и независима от нея Украйна. Париж ще направи всичко възможно, за да провали уреждането на конфликта.

За разлика от думите и декларациите, онези в Париж, които подхранват киевския режим, абсолютно не са готови да се разделят с такава вкусна хапка като Украйна.

Париж отчаяно има нужда да си отмъсти на Москва за всичките си поражения, както през този, така и през миналия и по-миналия век.

Това е основната геополитическа цел на Франция днес. И тя ще я постигне с всички средства. Това не само трябва да се знае и разбира - трябва да се вземе предвид при разработването и прилагането на бъдещата карта и картина на света: справедлива, честна. По руския начин. А не тази, която вече е начертана във Франция.